Св. мироносица и равноапостолна Мария Магдалина

/КРОСС/ Великата равноапостолна света мироносица Мария Магдалина, особено прославила се в християнската Църква със своята пламенна, непоколебима, самоотвержена любов към Господа Иисуса Христа, била родом от богатия по това време град Магдала, който се намирал в Галилейската област на Палестина, на брега на Генисаретското езеро, или Галилейското море, между градовете Капернаум и Тивериада.

Поради произхода й от град Магдала наричат света равноапостолна Мария Магдалина, за разлика от другите благочестиви жени с името Мария, споменати в Евангелието.
Света равноапостолна Мария Магдалина била истинска галилейка. А галилеец, галилейка в проповедта и утвърждаването на християнството означава нещо много особено. Галилеец наричали Самия Спасител Христа, тъй като Той от детство израснал и живял, а след това много проповядвал в Галилея, и даже в четвърти век гръко-римският император Юлиан Отстъпник умира (в 363 г.) с думите, отправени към Христа:
-Ти победи, Галилеецо!...
Първозваните Христови апостоли, които завинаги останали най-близки на Спасителя, били галилейци, с изключение на Иуда Искариот - предателя. При явяването на Спасителя Христа след Възкресението на планината в Галилея на многочислен сонм вярващи (повече от 500) голяма част от тях били галилейци, следващи Господа по време на Неговата проповед в Галилея, слушащи Неговото учение, станали свидетели на чудесата Му и изпитали върху себе си благостта на милосърдния Целител - Иисуса. И тъй като галилейците възприемали и разпространявали Христовото учение по-ревностно от иудеите от другите области на Палестина, в началото наричали всички последователи на Спасителя Христа „галилейци".
За първата част от живота на света равноапостолна Мария Магдалина е известно само това, че тя страдала от тежък, неизлечим недъг, била обхваната, според евангелските думи, от „седем бяса". Причината и обстоятелствата на появата на нещастието й са неизвестни. Но светото Евангелие и отците на Христовата Църква учат, че такива особено тежки страдания Божието Провидение допуска, за да „се явят Божиите дела", тоест, за да се явят особените Божии действия по отношение на хората и особените действия, извършвани от Бога чрез Месията Христа, каквото е в настоящия случай изцелението от бесовете, за славата на Бога и Христа и за духовно просвещение и спасението на Мария Магдалина. Според учението на Спасителя Христа за подобни обстоятелства трябва да предполагаме, че Мария Магдалина била обхваната от бесове не поради личните й грехове, или грехове на родителите й, а Божието Провидение допуснало това, за да яви Господ Иисус Христос делото на Славата Божия, да покаже великото дело на изцелението на Мария Магдалина, просветлението на ума й, привличането й към вярата в Спасителя Христа и към вечното спасение. Причина за тежкото страдание на Мария Магдалина от бесовете, както и причината за другите неведоми, непостижими за човека Божии действия и допущения по отношение на хората, са скрити в световните тайни на Божията премъдрост, които хората не могат да постигнат. Ако не беше страдала толкова тежко и неизлечимо, Мария Магдалина би могла или да остане съвсем встрани от делото на Спасителя Христа, или да се отнася към чудесата на Богочовека Христа с любопитство и удивление, но без жива и спасителна вяра, и не би се извисила до тази висша, от нищо непоколебима любов към Господа, за която била утешена с явяването на възкръсналия Спасител Христос даже преди всичките Му най-близки апостоли. Но безпомощна в страданията, галилейката Мария Магдалина не могла да бъде равнодушна към слуха за Чудотвореца, изцеляващ „всяка болест и всяка немощ у народа". И ето, тя бърза да намери този Чудотворец, става очевидка на това как „Той излекувал мнозина от болести и недъзи и от зли духове", и глухи, и слепи, и хроми, и прокажени, и мъртви възкресил - и Мария пламенно вярва в Неговото всемогъщество, прибягва към Неговата Божестена сила, проси изцеление за себе си и според вярата си получава това, което проси: мъчителната сила на злите духове я оставя, тя се освобождава от робството на бесовете и животът й се освещава от Божественото сияние на нейния Изцелител, на Когото Мария Магдалина се посвещава изцяло, като пламенна благодарна галилейка.
Оттогава в душата на Мария Магдалина се разгоряла най-чиста и възвишена, най-благодарна и предана любов към нейния Спасител Христа и тя вече завинаги се присъединила към своя Избавител, навсякъде Го следвала, за да слуша Неговите спасителни наставления и да се ползва от всеки случай да служи на своя Божествен Изцелител.
При това особено забележителна била изключителната твърдост и необикновеното мъжество, с които света Мария Магдалина се отнасяла към своя Избавител. Въпреки всички препятствия и страшни опасности, даже в тежките дни и часове на жестоките страдания на Христа, Мария Магдалина се показала по-мъжествена и по-предана от апостолите; когато почти всички, и апостолите, въпреки обещанията си да умрат с Господа, били победени от страх от Господните врагове, „разбягали се"' и се скрили - Мария Магдалина победила страха с любов и с непоколебимото си съпричастие към Страдащия се стараела да смекчи трънливия път, по който Той вървял за спасението на света.
И след смъртта на своя Изцелител Мария Магдалина не Го напуска: тя придружавала изпращането на тялото Му от Йосиф Ариматейски и Никодим от кръста до гроба, била на погребението Му и гледала къде полагат Христа" и когато, за да отдаде чест по Божия закон на вече настъпващия велик празник Пасха, оставила погребаното Му тяло, пламенната, благодарна любов на Мария Магдалина в дълбоката скръб й открила източник на утешение. Любовта й внушила желание да окаже последната възможна чест на унизения от иудеите неин Спасител. Тогава тя купува миро и аромати, та с помазването на тялото на погребания Христос да Му отдаде, според еврейския обичай, възможната почест.
Това начинание, дало на Мария Магдалина името мироносица, и двама от евангелистите отново я поставят първа сред другите жени, който я последвали, а третият споменава единствено нея в това благородно дело.
И още сред нощния сумрак, в първия ден на седмицата, след скръбната Събота, при опасността от озлобените иудеи, вече опитващи се да сложат ръце върху Христовите ученици, по времето, когато апостолите на Разпнатия с разбита душа се затворили в стаята си - Мария Магдалина заедно с някои благочестиви жени, пренебрегвайки опасността, безстрашно отива на гроба на Спасителя, носейки аромати и миро, приготвени за помазване на Христовото тяло, за да отдадат на Починалия последна любов и почит. Мария Магдалина не знаела за стражата, поставена от иудеите при пещерата на Христовия гроб, и за запечатването на входа й от първосвещениците, тъй като това станало след отдалечаването на всички почитатели на Христа от градината на Йосиф Ариматейски. Но сега, по пътя от Йерусалим към пещерата на Христовия гроб, Мария Магдалина си спомнила, че входът на тази пещера бил затворен от Йосиф и Никодим с много голям, тежък камък, който не можела да отмести от входа нито тя, нито спътниците й. И ето, в смущение от това препятствие, мироносиците говорят помежду си:
„- Кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?".
Размишлявайки за това, Мария Магдалина, като изпреварила другите мироносици и се приближила към гробната пещера, изведнъж вижда, че смущаващият я камък вече е отместен от входа на пещерата...
За тогавашните иудеи камъкът, затварящ достъпа до тялото на починалия, се смятал за неприкосновен, за свещен. И отместването на камъка от входа на пещерата на Христовия гроб показвало, че с тялото на Погребания там се е случило нещо особено. А какво точно? - Първа и най-проста била мисълта, че тялото на Иисуса е взето от някого и би могло да бъде положено да друго място. И тази мисъл, да се лиши от възможността да Му отдаде последна чест, толкова поразила Мария Магдалина, че тя, без да се бави и без да влиза в пещерата, побягнала обратно към Йерусалим, за да извести на апостолите Петър и Йоан за случилото се на Христовия гроб. Тя вярвала, че известени от нея, апостолите ще вземат най-дейно участие в търсенето на тялото на Иисуса:
„- Дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили" - казва тя на апостолите.
И действително, най-ревностните от апостолите, Петър и Йоан, веднага тръгнали към гроба. Затичали се и двамата; но Йоан тичал по-бързо от Петър и дошъл на гроба пръв; навел се и видял лежащите повивки, но не влязъл в пещерата на гроба. След него идва Симон Петър, влиза в гроба и вижда лежащите повивки и плата, който бил на главата на Иисуса, лежащ не заедно с повивките, но отделно, на друго място - и всичко било подредено. Тогава влязъл и Йоан, видял и мълчейки, повярвал, че Христос е възкръснал; тъй като, ако някой е пренесъл тялото на Иисуса на друго място, би направил това, без да го съблича, също и ако го е откраднал, би взел тялото в този вид, в който лежало: а и смирната с алой, използвани от Никодим при погребението на Христа, много плътно прилепва повивките към тялото - пояснява свети Йоан Златоуст... - Но не с едни и същи чувства си тръгнали апостолите от опустелия гроб на своя Учител: - Петър, вместо с вяра, само с удивление „се върна, чудейки се сам в себе си за станалото"....
Когато апостолите си тръгнали с такова смътно и слабо усещане от празния Христов Гроб, на него отново се върнала Мария Магдалина. Като стигнала до пещерата на Гроба, тя започнала да плаче и безутешно скърбейки, надникнала в ниския вход на пещерата, за да погледне още веднъж къде е погребан нейният Спасител. И там „вижда да седят два ангела в бяло облекло, единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. И те й казват:
„- Жено, защо плачеш?"
Мария им отговаря:
„- Дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили!"...
Скръбта на Мария била толкова голяма, че тя не съобразила, че с нея говорят не хора, а ангели, приели вид на хора, за да облекчат скръбта й със светлия си тържествен, празничен вид на мястото на печалното погребение на Христа, и тя им отговорила със същите думи, които казала и на апостолите за изчезването на тялото Христово от Гроба. А ангелите, с тържественото си, светло явяване, подготвяйки Мария Магдалина за възвестяването на дивното Христово възкресение, обаче не й казват, както на другите мироносици, че Този, Когото тя така ревностно търси, славно е възкръснал, защото на Господа било угодно да я причисли към непосредствените възвестители на Неговото Възкресение.
И ето, в този момент, когато Мария Магдалина в отговора си на ангелите им открила защо плаче, Спасителят Христос внезапно се появил зад Мария, поради което ангелите застанали в особено почтително положение спрямо Него.
Мария Магдалина на Христовата Църква. В утрото на Възкресение Христово тя била удостоена да види възкръсналия Господ първа от всички Негови ученици и ученички и първа, по непосредствена заповед на Господа, била направена вестителка, проповедница на Христовото Възкресение за тях. Апостолите проповядвали Христовото Възкресение на целия свят; - Мария Магдалина проповядвала Христовото Възкресение на самите апостоли: - тя била апостол за апостолите!...
Света равноапостолна Мария Магдалина проповядвала дълго благовестието на Възкръсналия Христос в Италия и в град Рим, и при първото посещение на апостол Павел в Рим, и след отпътуването му две години по-късно.
От Рим, според преданието на Църквата, света равноапостолна Мария Магдалина пристигнала в град Ефес, който тогава бил особено известен. Тук, според преданието и свидетелството на много свети отци и църковни писатели, света равноапостолна Мария Магдалина помагала на свети апостол и евангелист Йоан Богослов в благовестническите трудове, оставайки до своята мирна кончина, и била погребана също в Ефес.
Нетленните прославени мощи на света равноапостолна Мария Магдалина били пренесени тържествено в девети век при император Лъв VI философ от Ефес в Константинопол и положени в храма на манастира на свети Лазар. Такова е преданието на Източната православна християнска Църква.
Но не можем със сигурност да твърдим, че мощите на света равноапостолна Мария Магдалина останали завинаги и изцяло в Константинопол. Те биха могли да бъдат пренесени на друго място от самите вярващи, поради страх от победоносните нападения на турците; те лесно биха могли да бъдат взети от и на запад в Рим, когато Константинопол бил завладян от италианците и кръстоносците от четвъртия поход в началото на XIII век, тъй като тогава мощите на светците от много югоизточни области били пренасяни и разделяни по различни градове в страните на Западна Европа.
Римокатолическата църква твърди, че мощите на света равноапостолна Мария Магдалина, с изключение на главата й, почиват в Рим, около Латеранския дворец на римските папи в главния храм на свети Йоан Латерански, под олтара, който папа Хонорий III осветил в нейна чест, като сам погребал мощите й там. Освен това католическата църква почита от 1280 г. и част от мощите й, намиращи се, във франция, в Проваж, близо до град Марсилия, където в уединената долина, в полите на стръмните планини, е построен величествен храм на името на света Мария Магдалина.

Икона: Св. Николай Чудотворец Мирликийски с избрани светии. Русия, XVIII в.