Св. ап. и ев. Марк. Св. Македоний

/КРОСС/ Свети евангелист Марко, написал евангелие под ръководството на Свети апостол Петър, който споменава за него в своето Първо съборно послание с такива думи: „Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко" (1Петр. 5:13).

Пак Свети апостол Петър го поставил за епископ в град Александрия, където заради неговата проповед за Христа, идолопоклонниците го свързали, влачили го по камъните на градските улици и го пребили. В това време му се явил Господ Иисус Христос, Който го призовал към небесната слава и апостолът Му предал своя дух.

Свети Марко, евреин по рождение, произхожда от Левииното коляно, от племето на свещениците, и първоначално живял в Йерусалим. На еврейски Марко се наричал Йоан; името му Марко е латинско. Той прибавил това име към еврейското си впоследствие, преди да се отправи към чуждата страна, когато заминавал заедно с апостол Петър за проповед на Евангелието в столицата на тогавашния свят - Рим. Според приетото от Православната църква предание, съгласно свидетелството на някои древни писатели, той е от числото на седемдесетте ученици на Господа и следователно - свидетел и очевидец на някои събития от живота на Господ Иисус Христос.

Книгата "Деяния Апостолски" свидетелства, че майката на евангелист Марко - Мария - имала в Йерусалим свой дом, където и намерил пристан апостол Петър, след като ангелът чудно го извел от тъмницата (Деян. 12-12). След Възнесението на Господа на небето, при гоненията на християните, този дом служел като място за молитвени събрания на мнозина от вярващите в Йерусалим и пристан за много апостоли. Така свети Марко в дома на майка си получил възможност постоянно да общува с християните, участвайки в техните молитвени събрания, и да се сближи със самите апостоли. Особено много се сближил с апостол Петър, който изпитвал към него почти бащинска любов и благоразположение, както се вижда от думите на самия апостол Петър, който в своето послание нарича Марко свой син, като казва: "Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко" (1Петр. 5:13).

Чичо на свети Марко е свети апостол Варнава (Кол. 4:10), левит по произход, роден на остров Кипър. Чрез него свети апостол Марко станал известен и на другия върховен апостол - свети Павел, когато той след чудесното си обръщане към вярата в Христа, пристигнал за първи път в Йерусалим.

Общувайки отблизо с двамата първовърховни апостоли, Петър и Павел, свети Марко станал най-близкият сътрудник и изпълнител на нарежданията, които му възлагали ту единият, ту другият.

Около 44 или 45 година след Рождество Христово голямо бедствие сполетяло иерусалимските християни. При вида на увеличаващите се християни в Йерусалим, злобата на иудеите - враговете на Христовата вяра - достигнала до краен предел. Изгаряни от ненавистта си към християните, юдеите нападнали домовете им, разграбили безпощадно цялото им имущество и християните били подложени на голям глад. Като чули за бедственото положение на братята в Христа, антиохийските християни се притекли на помощ, събрали помежду си средства и поръчали лично на Варнава и Павел, които по това време били в Антиохия, да ги доставят на християните в Йерусалим. Варнава и Павел пристигнали в Йерусалим и след като изпълнили поръчението на антиохийските християни, се върнали в Антиохия и този път взели със себе си Марко. Оттогава Марко станал сътрудник на Варнава и Павел и понесъл върху себе си великия подвиг на апостолските трудове по благовестието на Христовата вяра сред иудеите и езичниците. Заедно с Павел и Варнава свети Марко участвал в тяхното първо апостолско пътешествие из Антиохия, като най-близък техен помощник в проповедта на Евангелието.

Заедно с Павел и Варнава Марко отишъл в крайморския град Селевкия, откъдето отплавал за остров Кипър и го обходил от изток до запад, от Саламин до Пафа. Kогато пристигнали в град Пергий, Марко напуснал апостолите Павел и Варнава и се върнал в Йерусалим, в дома на майка си. След като пристигнал в Йерусалим, Марко се присъединил към апостол Петър и не след дълго заедно с него се отправил на апостолско пътешествие за проповед на Евангелието в Рим.

Свети апостол Петър със своята проповед и чудеса, при съдействието на свети Марко, още повече разпространил и утвърдил Христовата църква в Рим, като обърнал към Христа множество хора и от иудеите, и от езичниците. Слушайки светите слова на Евангелската проповед от устата на апостолите и възпламенени от вярата в Господ Иисус Христос, римските християни не се задоволили само с устната проповед на Апостолите за Иисуса Христа, а пожелали да имат за себе си и писмен паметник на устно преподаденото им учение. Те се обърнали към спътника на апостол Петър свети Марко и с молба изпросили от него да запише всички свети слова, които заедно с Петър им бил казал за Христа Господа, и да им остави това свето писание като паметник. Марко изпълнил благото желание на римските християни и написал за тях свое Евангелие, в което, излагайки събитията от живота на Господ Иисус Христос по време на Неговото пребиваване на земята, записал с точност, доколкото бил запомнил, това, на което учел и което вършел Господ, като старателно внимавал да не пропусне нещо от чутото или да не го преиначи. Марко предал написаното на апостол Петър, за да го прегледа, и свети Петър със своето свидетелство потвърдил истинността на написаното от Марко Евангелие и го одобрил за четене в църквите. Затова Евангелието на Марко било прието от всички църкви без никакво противоречие, като писание апостолско, боговдъхновено.

След като се потрудил в Рим, свети Марко, по нареждане на апостол Петър, се отправил да проповядва Евангелието в град Аквилея, разположен на северния бряг на Адриатическо море. В този богат град, наречен втори Рим, Марко основал църква; при това, проповядвайки Евангелието, посетил и други места по брега на Адриатическо море, като навсякъде устройвал Божии църкви. След това свети Марко по разпореждане на апостол Петър се отправил за проповед на Евангелието в Египет.

Kогато Марко, пръв от апостолите, пристигнал в Египет и започнал да проповядва Евангелието, известявайки на хората, че са освободени от дявола, още в началото на неговата проповед голямо множество мъже и жени повярвали в Христа. В самата Александрия, главния град на Египет, свети Марко основал църква и станал първият неин епископ.

Тук свети Марко много се потрудил в подвига на просвещаването с Христовата вяра както на иудеите, така и на езичниците, които дотогава били в мрака на идолослужението. После свети Марко благоустроил в Александрия и съседните й градове църкви, ръкоположил за тях епископи и други клирици и напуснал Египетската страна. Накъде се е отправил оттук и дали е присъствал на апостолския събор, е неизвестно. Но когато апостол Павел, преди да тръгне на второто си апостолско пътешествие, заедно с Варнава бил в Антиохия, според свидетелството на книга "Деяния Апостолски", свети Марко се среща с тях и оттук заедно с чичо си Варнава се отправя към неговата родина Кипър. Марко се потрудил известно време заедно с Варнава в подвига на Христовото благовестие и за втори път поел към Египет, където по това време, или малко по-късно, пристигнал и апостол Петър. Като благовестели в различните части на Египет и съграждали в тях църкви, по онова време апостолите положили и основите на Христовата Църква в египетския град Вавилон, откъдето Петър пише своето първо съборно послание към малоазийските християни. В Египет свети Марко останал до осмата година от царуването на Нерон.

По-късно в Рим свети Марко отново се събрал с апостол Павел и бил в числото на неговите сътрудници.

Тук свети Марко става свидетел на мъченическата смърт за Христа на двамата свои учители, великите първовърховни Христови апостоли Петър и Павел, които по едно и също време пострадали за Христа в Рим; Павел, понеже имал правата на римски гражданин, бил посечен с меч, а Петър - разпънат на кръст.

След кончината на великите си учители свети евангелист Марко отново се отправил към Египет, за да благоустрои основаната от него църква. Той много се потрудил в проповедта на христовата вяра в самата Александрия. Александрия, столицата на Египет, била центърът на гръцката образованост. Тук се намирало знаменитото книгохранилище, тук процъфтявала езическата наука; заради това отвсякъде се стичали хора, така че градът бил препълнен с учени, философи, ритори и стихотворци. Дори големият брой иудеи, които живеели в Александрия, се увличали от езическата ученост. За да утвърди Христовата вяра и с цел да противодейства на учените езичници и иудеи, свети Марко положил в Александрия основите на огласителното училище. Впоследствие то станало център за християнско просвещение и се прославило с това, че от него излезли знаменити учители на Църквата, като Пантен, Климент и някои от отците на Църквата, като: Дионисий Александрийски, Григорий Чудотворец и други.

Благоустроявайки александрийската църква, свети евангелист Марко в грижите си за проповедта на Христовото учение не лишавал от вниманието и усърдието си жителите и на другите градове и местности на Египет, но като крепък и доблестен подвижник, воден от Божия Дух, с цялото си усърдие и ревност навсякъде бързал да проповядва Христовото учение. Той посетил много от вътрешните страни на Африка, бил в Ливия, Марморика, Киренайка и Пентапол. Тези страни тънели в мрака на езическото идолослужение. Навсякъде по градове и селища, и кръстопътища имало съградени капища с поставени в тях идоли, където се правели влъхвувания, гадателства и магьосничества. Обхождайки тези градове и селища с проповедта на Евангелието, свети Марко просвещавал сърцата на хората, от тъмата и мрака на идолослужението, със светлината на Божественото учение, като същевременно правел сред тях големи чудеса. С една дума на Божествената благодат изцелявал болни, очиствал прокажени, изгонвал нечисти и зли духове. И проповедта му, съпроводена от велики и дивни чудеса, имала огромен успех. Срутвали се капища, падали и се трошели идолите, хората се очиствали и просвещавали, кръщавайки се в името на Отца и Сина и Светия Дух.

Навсякъде край евангелист Марко се съграждали Божии църкви и Христовата Църква в египетските страни процъфтявала. От въздействието на светите слова в проповедите на евангелист Марко и под влиянието на високата чистота и святост на неговия добродетелен живот, египетските християни, при действието и на Божествената благодат, в подвизите си за достигане на спасение проявявали такава чистота и висота на съвършенството, че техният живот, преизпълнен със светостта на християнските добродетели, предизвиквал голямо учудване и похвала дори сред езичниците и невярващите иудеи.

Такава благоуханна Христова градина насадил и отгледал с най-различните си трудове свети евангелист Марко в египетските страни; той е първият епископ със светителски престол в Александрия, където и претърпява страдалчески край, и става първият мъченик на александрийската църква.

Когато наближавал пресветлият празник на Пасхата свети Марко бил в Александрия. И ето че на 24 април, в деня на светлото Христово Възкресение, с който тази година съвпадал езическият празник в чест на Серапис, езичниците намерили случай да заловят свети Марко. Светият евангелист в този ден извършвал Божествена служба. Нечестивите езичници видели в това удобен случай и както се били събрали по случай своя празник на голяма тълпа, внезапно нападнали църквата. Хванали свети Марко, завързали го с въжета, повлекли го по улиците и покрайнините на града и закрещели:

- Да отведем този вол където му е мястото, сиреч в неговия обор!

А свети Марко, претърпявайки мъченията, благодарял на Господа, като казвал:

- Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе, че ме удостои да претърпя тези страдания за Твоето име.

Влачели светеца по земя, постлана с остри камъни, и тялото му, разкъсвано от камъните, се покрило с рани; кръвта, която изобилно изтичала от тях, обагрила целия път. Нечестивите езичници хвърлили изтерзания по този начин светец в тъмницата, а самите те с настъпването на вечерта се събрали да се съветват на каква смърт да го предадат. В полунощ на апостола мъченик се явил ангел Господен и го подкрепил в подвига на мъченичеството му, като му известил за небесното блаженство, което му предстои; после му се явил и Самият Господ Иисус Христос, като го утешил с явяването си. На следното утро неистова тълпа езичници извлекли апостола от тъмницата и го повлекли из улиците на града. Светецът не издържал на тези мъки и скоро починал, като благодарел на Бога, молейки Му се така:

- В Твоите ръце, Господи, предавам духа си! Неутолимата злоба на езичниците не се задоволила със смъртта на апостола: те решили да изгорят и тялото му. Огънят вече бил разпален, когато изведнъж внезапен мрак, страшен гръм, земетресение, дъжд и град разпръснали тълпата на нечестивците, а дъждът угасил огъня. Благочестивите християни с благоговение взели тялото на светеца и го погребали в каменната гробница в мястото на своите молитвени събрания.

Над мощите на свети Марко през 310 година била построена църква, и те останали в Александрия до IX век. През първата половина на този век, когато владичеството на арабите мохамедани и ереста на монофизитите съвсем отслабили православието в Египет, мощите на светия Евангелист били пренесени във Венеция, близо до която (в Аквилея) той се подвизавал известно време, проповядвайки Евангелието: там те почиват и досега във великолепен храм, посветен на неговото име. Тук се пази и най-древният ръкопис на Евангелието от Марко, написан на тънък египетски папирус, според преданието, от самия Евангелист.

Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича "Велика" или "Страстна седмица", т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност.

Всеки ден от Страстната едмица е наречен велик и свят, и през всеки един от тях Църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.

През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим. В тези дни богослужението е твърде наситено: извършват се полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието и Литургия на преждеосвещените Дарове. По време на часовете се изчитат четирите Евангелия до Евангелието по Йоана гл. 13, 30 стих. На места четенето им започва още от петата или шестата седмица на Великия пост.

На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46).

Във Велики понеделник Църквата прославя св. патриарх Йосиф - син на св. патриарх Яков и предобраз на Иисус Христос. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в чуждата нему страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство (Бит 41:38-46). Подобно на Йосиф Господ Иисус Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил измъчван и страдал заради човешките грехове.

Църквата ни предлага да размислим също над образа на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала след като била прокълната от Господ (Марк 11:12-14, 20-26, Мат. 21:18-22). ''Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън'' (Мат. 3:10).

Така и ние ще бъдем осъдени, ако не живеем в молитвено общение с Бога, не се стремим да се усъвършенствуваме във вярата, не се изпълваме с добродетели, и не принасяме духовни плодове.