Смъртта на шефа на френския петролен гигант „Тотал" е твърде удобна, нали?

/КРОСС/Смъртта на шефа на френския петролен гигант „Тотал" Кристоф дьо Маржери е твърде удобна, смята Петър Волгин. Дьо Маржори е стратегът на френския петролен пробив в Русия и Иран.

Кристоф дьо Маржери беше противник на санкциите срещу Русия и смяташе, че не е необходимо разплащанията за нефт и газ да се извършват непременно в долари. Беше твърд противник на ограничаването на доставките на природен газ от Русия,. Смяташе, че откъдето и другаде да идва този ресурс, ще струва много по-скъпо на европейците. Е, смъртта му е твърде удобна, нали? - пише журналистът Петър Волгин във Фейсбук профила си.

Фирменият „Фалкон-50" на Кристоф Дьо Маржори се е разбил в 23.57ч. на 20 октомври при излитане от московското летище Внуково в снегорин, озовал се на пистата. Според руската служба за раследване на авиокатастрофите инцидентът се е случил при лоши метеорологични условия, снеговалеж и видимост от около 350 метра. Самолетът е бил на височина от 2-3 метра, когато колесникът му се е ударил в снегорина. По-късно властите информираха, че шофьорът на снегорина е бил пиян.

Следствието работи по четири версиии: грешка на диспечерите, нарушение на шофьора на снегорина, лоши метеорологични условия и пилотска грешка, пише Иво Христов в статията си под заглавие "Шефът на френския петролен гигант „Тотал" загина в Москва" в a-specto.bg.

Кристоф дьо Маржори е посетил Москва за среща с руския премиер Медведев, която се е провела същия ден в къща в Подмосковието. Шефът на „Тотал" е известен противник на санкциите срещу Москва и посети летния икономически форум в Санкт Петербург в апогея на напрежението около кризата в Украйна. „Тотал" е сред фирмите, които нямат намерение да преразглеждат инвестиционните си планове в Русия, при все политическата конюнктура. Фирмата е партньор в разработването на Ямалското газово находище.

Кристоф дьо Маржори бе сред най-колоритните фигури на френския бизнес. Наследник на винарската фамилия Taittinger, прочута със своето шампанско, той избира кариера в петролния бизнес през 1974г. и постепенно изкачва стълбата в най-голямата френска компания - „Тотал". Любител на фермерството и картинга, той си създава реномето на вещ преговарящ във Венецуела, Близкия Изток, Русия и Центална Африка. Пословичен е със своя стил: смес от хумор, пренебрежение към протокола и авторитарни решения. „Договорите не се получават по телефона, нищо не може да замести човешкото общуване лице в лице", твърди Маржори, който владее тайната на успеха при общуването с арабските принцове: „понякога дълго чакане, засукани разговори, които почват отдалеч и преговори, които често приключват след полунощ".

Като президент на „Тотал" Маржори развива безуспешно стратегията за диверсификация на инвестициите. Той е сред първите, които изобличават американският борсов балон в добива на шистов газ, където по мнението му се продават завишени очаквания. „Тотал" инвестира засега безрезултатно в енергията от биомаса. За сметка на това под ръководството на Маржори фирмата пробива в най-деликатните в политически план региони: Русия и Иран.

През 2011г. Маржори е сред инициаторите на подписката, която призовава правителството да повиши данъците на най-едрия бизнес. „Готов съм да плащам повече, защото това е логично, отговорно и морално", счита той.

Според френския Le Monde се очаква на поста президент на „Тотал" Маржори да бъде наследен от вътрешен човек, който да продължи очертаната от него стратегия, обобщава изданието.