Журналисти работят за жълти стотинки. Пада качеството на продукцията

/КРОСС/Съюзът на българските журналисти и фондация „Фридрих Еберт" организираха днес дискусия за журналистическата етика. На дебат бяха подложени вътрешните редакционни правила, които всеки журналист трябва да спазва, саморегулацията, неясната собственост на част от медиите в България и смесването на коментарите с новините.

Че медиите и етиката са свързани понятия, че етиката поражда доверие у публиката и че функция на обществените медии е да генерират добри практики смята доц. Бисера Занкова - преподавател преди години в Журналистическия факултет на Софийския университет, а в последно време консултант на различни проекти. Тя критикува саморегулацията в българските медии.

Тези механизми, според мен, в новата медийна среда изостават от динамиката на отношенията между публика и средства за прилагане на саморегулирането. Заварените механизми, според мен, трябва да се модернизират, като трябва да се използват формите, които предлагат новите информационни и комуникационни технологии. Например, ако има сайт, той трябва да е достъпен, ясен за публиката, да дава информация какво могат да правят хората, ако са засегнати от медиите. Той трябва да се актуализира постоянно. Решенията трябва да се публикуват там, не да ги търсим в мрежата, чрез различни търсачки, коментиратя, цитирана от БНР.

Доц. Вяра Ангелова преподава „Журналистическа етика" в Нов български университет. Проблемите в медиите според нея от 20 години насам са едни и същи - еднакви дефицити и практики, но със сменени имена на героите. Доц. Ангелова акцентира върху три. Първият - правата на децата и даде пример с отвлечената дъщеря на Брендо.

Тогава снимката на Лара беше разпространена в първите часове на отвличането й. След няколко часа започнаха да я разпространяват и телевизиите, но корегирина, за да не бъде разпознато момичето. Но затова пък в деня на връщането й, БНТ - обществената телевизия, в най-гледаната си емисия в 20 часа ни показа на живо как наднича в кухнята на майка й и със стоп кадър акцентира на детето.

Междувременно от Съюза на българските журналисти излязоха с позиция за достойно заплащане на журналистическия труд. В текста пише, че заплащането се превръща в проблем, пряко влияещ върху авторитета и престижа на професията. „Пред заплахата от съкращения или уволнения много колеги са принудени да работят за жълти стотинки. Съзнателното поддържане на ниските доходи пряко влияе върху качеството на журналистическата продукция, създавайки възможности за корупция". Затова от СБЖ предлагат парламента да приеме Закон за защита на професионалната журналистика и журналистическия труд и поемат инициативата да изготвят проект за такъв закон.