ЕС постигна споразумение за затварянето на закъсали банки в Еврозоната

/КРОСС/ След 16-часови разговори между представители на Европейския парламент и и представители на страните от общността, Европейският съюз постигна окончателно споразумение за банковия съюз, съобщава FT.

След като законодателството бъде одобрено от Европейския парламент, то ще установи единна система за еврозоната за затваряне на фалирали банки - Единен спасителен механизъм, който ще разполага с бюджет от 55 млрд. евро за покриване на разходите по такива процедури. Парите ще бъдат осигурени от банките в общия валутен съюз.

Евродепутати, цитирани от изданието, коментират, че са успели да убедят финансовите министри от Еврозоната да направят по-големи отстъпки, отколкото първоначално са възнамерявали.

„Европейският парламент е силен. Ние можем да събудим Волфганг Шойбле в 5.30 ч. и той направи отстъпки от позицията си", отбелязва Свен Гиеголд, член на „Зелените".

Въпреки че въпросният компромис клони към визията на Германия за механизма, някои дипломати се опасяват, че има малък шанс чувствителната сделка да разкрие основно недоволството на Берлин, че договорката включва това фондът да стане общо по-бързо от исканото от Германия.

Тази реформа е последната стъпка от изпълнението на амбициозен проект, оповестен преди повече от две години, който цели да създаде механизъм за действие в случаи като последната дългова криза.

Проектът срещна критики, че предлаганият механизъм е твърде комплексен и неадекватно финансиран. Един от критиците му беше Европейската централна банка.

„Единният спасителен механизъм може да не представлява перфектна конструкция, но ще позволи навременно и ефективно решение за банките в еврозоната, така че в крайна сметка постига основната си цел", коментира еврокомисарят по вътрешния пазар Мишел Барние.

Основните отстъпки пред парламента са свързани с това, че от десет на осем години е намален срокът, в който фондът за спасяване на банките, набран от техни плащания, ще стане общ за цялата зона. Около 40% от сумата в него са общи за Еврозоната от първата година, а 60% - от втората.

През цялото време на преговорите Шойбле настояваше, че споделянето на парите от фонда не трябва да става по-бързо, отколкото той се пълни.

Според договореното тази нощ на еврокомисията се дава официалната роля да одобри препоръките, дадени от независим борд.

Португалският депутат Елиза Ферейра, която оглавява преговарящия екип, коментира, че целият пакет гарантира, че има единен механизъм, финансиран от банките без политическа намеса. „Убедени сме, че постигнахме адекватно споразумение", коментира тя.

Германия се е противопоставяла дори на дребните финални поправки, пише изданието.

Сред нанесените поправки е тази, която дава на ЕЦБ основната отговорност да даде начало на процеса по спасяването на една банка, когато това се налага. Въпреки това по изискване на страните членки специално създаденият борд, който се създава заедно с механизма, може да поиска затварянето на някоя банка въпреки противоположната позиция на ЕЦБ по въпроса.

Преобразуването на съответната закъсала банка ще се подготвя от този борд, наречен Единен съвет по преобразуване, състоящ се от представители на ЕЦБ, Европейската комисия и съответните компетентни национални органи.

Основни параметри на споразумението:
- Набирането на фонда от 55 млрд. евро ще стане за 8 вместо за 10 години.
- 40% от фонда ще са на разположение още от първата година, а 60% от него - от втората година.
- Финансовите министри на съответните страни определят облагането, чрез което ще се попълни фондът.
- Европейската комисия одобрява решенията, вземани в рамките на единния механизъм, и може да предлага промени.
- Финансовите министри могат да отхвърлят взетите решения в определени случаи.
- ЕЦБ носи основната отговорност за оповестяване, когато смята, че някоя банка е пред фалит.