Защо Меркел вече не милва мигрантите

/КРОСС/За една година канцлерката Меркел незабелязано коригира политиката си спрямо бежанците, а ръката, която галеше бежанци, се втвърди. Но това не изглежда непременно като отстъпление от предишния ѝ курс, пише М. Цан от ARD.

Семейството на Рийм подлежи на експулсиране. Следва случайна среща с Меркел, на която палестинското момиче споделя болката си. Но това не помага - думите на канцлерката са твърди и отрезвяващи. Детето се разплаква, а Меркел го погалва по главата за утеха.

Това се случи преди една година. Тогава Меркел ни заразяваше с прословутото си "Ще се справим". А после станахме свидетели на бавния залез на тази увереност.

По повод случката, мнозина изляха в Туитър възмущението си от безмилостното поведение на канцлерката. Колко безчувствен трябва да си, за да кажеш в лицето на едно дете, че ще бъде експулсирано?! При това на дете, което е много добре интегрирано и говори свободно немски. Това се питаха мнозина в хаштага #merkelstreichelt.

Не могат всички да дойдат и да останат в Германия. С тази проста формула Меркел, която е завършила физика, обясни на детето тази зависимост. Ако всички дойдат, тогава няма да се справим, каза Меркел точно преди една година. Оттогава насам в хода на бежанската криза Ангела Меркел претърпя драматична промяна. На въпросната среща с граждани през юли 2015 година в Росток тя даде сравнително хладен и формален отговор на разплаканото палестинско момиче. Тогава за нея бежанците бяха само един поток върху географската карта, а Германия и кризисните райони - нещо като скачени съдове. Фактът, че нейната контролирана от разума истина докара до сълзи бежанското момиче, извади самата нея от равновесие.

Някак непохватно изглеждаше това милване по главата на 14-годишното палестинче. Утеха, която не утешава. Спонтанните емоции просто не прилягат на Меркел и неслучайно критиките незабавно заваляха. Този кадър обиколи света в разгара на бежанската криза: Меркел - хладната и делова канцлерка и обляното в сълзи момиче. Тази среща вероятно е развълнувала Меркел. Със сигурност тя следи внимателно обществените реакции и коментарите в медиите и, когато е необходимо се поправя.

Само седмици по-късно на Мюнхенската централна гара бежанците бяха посрещани с аплодисменти и плюшени мечета за децата им. Меркел беше решила: Германия отваря вратите си за заклещените в Унгария бежанци. Предполагаме, че това историческо решение не е било повлияно от сълзите на Рийм. Меркел реагира на катастрофалното положение в Унгария и вероятно сметна, че решението ѝ ще влезе в историята. Във всеки случай кадърът на хладната канцлерка много бързо беше коригиран - снежната кралица се превърна в съчувстваща емоционална канцлерка. А прословутото ѝ изречение "Ще се справим" се превърна в нейна мантра без мастър план.

Същите толкова верни и сурови думи, каквито тя каза пред Рийм, Меркел обаче никога не изрече пред сънародниците си. Въздържа се например да им каже, че интеграцията на бежанците ще струва милиарди и че ще възникнат конфликти. Подобни думи не пасваха на тогавашната еуфория. И канцлерката си знаеше нейното: ако Германия не се покаже гостоприемна към бежанците, това вече нямало да е нейната Германия. Просто канцлерката вдигна високо летвата на морала с нейната култура на гостоприемството и който беше против, значи не е част от тази общност. Точка.

След като беше изкачила този морален връх, канцлерката тръгна да слиза от него. От септември насам Меркел коригира курса си, без обаче това да изглежда като отстъпление от предишната ѝ политика. При това с неочакван успех: миграционните закони бяха драстично затегнати, подписана беше сделка с Турция за бежанците.

Сега Меркел твърди, че след като отмине лошото и настъпи мир бежанците трябва да се върнат в родните си места. Даже говори и такива неща: мюсюлманите трябва да приемат, че германците ядат свинско.

След една година галещата бежанци ръка на Меркел се втвърди. Но това се случи някак незабелязано. Което си е истинско политическо изкуство, един от "специалитетите" на Меркел. И представлението ѝ продължава. Не е сигурно обаче, че накрая публиката ще ѝ ръкопляска.