Да, шпионираме съюзниците си. И какво ще направите с това?

Около това заключение още няма консенсус, но съвсем скоро почти всеки с компютър и интернет, който не е държавен глава, ще признае, че шпионирането от САЩ на съюзниците им, разкрито от документи на Едуард Сноудън чрез сп."Шпигел", в дългосрочен план няма да има сериозни последици.

Не че германският канцлер Ангела Меркел няма право лично да бъде засегната от това, че от 2002 г. американците й подслушват телефона. Тя има основание да е ядосана. 

"Уолстрийт джърнъл" съобщи, че вероятно 35 световни лидери са били шпионирани от САЩ. И те имат право да са ядосани, но протестите им са по-скоро сдържани. Както написаха в коментарите си Макс Бут и Дейвид Гюриц, държавите традиционно шпионират съюзниците си - деликатно или масирано. 

Една от идеалните причини да се шпионира съюзник, пише Гюриц, е да се потвърди, че той наистина е съюзник. Съюзниците понякога стават врагове, така че признаците за промяна трябва да се следят. Освен това съюзниците винаги имат и различия помежду си. Какъв по-добър начин да избегнеш неприятни изненади от съюзник от този да го следиш? 

Бут цитира лорд Палмерстън, британски премиер и външен министър от ХIХ век: "Ние нямаме вечни съюзници и нямаме постоянни врагове. Интересите ни са вечни и постоянни и наше задължение е да ги следваме."

Друга причина да шпионираш съюзници е, че това ги кара да бъдат честни. Или ако не честни, то поне да имат едно наум, че лъжите им ще бъдат хванати. Шпионирането дава на държавите дипломатическо военно предимство пред съюзниците. 

Негативната страна - ами, май няма такава, освен съюзникът да те гледа лошо няколко седмици (ако това е негативната страна).

Така е отдавна, както писа през 2004 г. Фред Каплан в "Слейт". През 2009 г. лондонският "Дейли телеграф" разказа как разузнавателни агенции от 20 държави, включително Франция и Германия, се опитват да отмъкнат британски тайни. През 2013 г. "Гардиън" разкри, че британските шпиони са подслушвали лидерите на Г-20 по време на срещата им в Лондон през 2009 г. и са подавали на съюзниците си мъничко информация какво става наоколо.

Заловените шпиони може да пострадат, както се случи с американеца Джонатан Полард, който се призна за виновен в шпионаж в полза на Израел през 1987 г. и излежава доживотна присъда. Но началниците им не пострадват, така че не очаквайте скоро да спрат да го правят.

Много от причините САЩ да следят Меркел може да се крият в миналото й. Тя е живяла в ГДР преди обединението и личната й история отдавна е нееднозначна. Животът й стана още по-неясен след публикуването тази година на книгата от Гюнтер Лакман и Ралф Кеорг Ройт "Първият живот на Ангела М." Запален русофил, Меркел е живяла сравнително добре в Източна Германия, което повдига някои въпроси около това колко дълбока е мотивацията й. Не всеки поставя под въпрос лоялността й, както се вижда от рецензията "Баналността на Меркел. Защо германците са шокирани от комунистическото й минало" от Марси Шор в сп. "Форин афеърс".

Но ако вие бяхте един от ръководителите на американското разузнаване, нямаше ли да създадете досие на Меркел, докато тя се издига в германската политика след падането на Берлинската стена? Нямаше ли да го обновявате непрекъснато, след като тя поведе държавата?

Точно както Германия все още има да се прочиства от нацисткото си минало, така източните й тоталитарни провинции не са се прочистили от комунистическото си минало. Източногерманците бяха брилянтни в шпионския занаят и успяха да вкарат разузнавача Гюнте Гийом в кабинета на канцлера Вили Бранд за няколко години. Когато той бе арестуван през 1974 г., правителството на Бранд падна. През 1993 г. Гийом каза: "Двамата мъже, на които съм бил най-щастлив да служа, бяха Вили Бранд и Маркус Волф (началникът на разузнаването на ГДР - бел. ред.)." Дори пробивът с Гийом никога да не беше се случвал, западните разузнавателни служби пак щяха да имат основание да следят германската политика и политици.

Това, че Меркел позвънила на Обама, може да се окаже само шоу за домашна употреба в момент, когато тя се опитва да изясни как ще изглежда бъдещото правителство на страната. Или просто е било момент на слабост, може да е казала в SMS нещо, забравяйки, че я подслушват. Кой от нас не го е правил? И ако не сме го правили, въпрос на време е да го направим.

Но, както обикновено става със скандалите, и този е обречен да отшуми.

Джак Шейфър е колумнист на "Ройтерс", но изразеното мнение е лично.

Източник: "Дневник"