Какво ще се случи, ако заменим 50% от консумацията на месо с насекоми

/КРОСС/ Ако искаме да намалим вредното въздействие от животновъдството върху околната среда, ще трябва да заменим месото с растителни заместители или... насекоми, съветва ново изследване.

Тази идея съвсем не е нова, но в последно време започва да изглежда все по-малко екзотична и все по-неизбежна. А сега за първи път имаме точни данни за това до точно в каква степен това може да помогне на планетата.

Тъй като все повече хора живеят в градовете и имат по-високи доходи, консумацията на месо непрекъснато расте, а това изсмуква огромно количество ресурси. Животновъдството заема 60% от цялата земеделска земя, а над една трета от всички култури, които отглеждаме, са фуражи за добитъка.

Но какво ще стане, ако променим начина си на хранене? Редица изследвания са изчислили колко ще се намалеят вредите за околната среда, ако спрем консумацията на месо напълно. Но има и други възможности.

Научен екип от Единбург, Великобритания анализира различни алтернативи на познатите животински продукти, като проследява въздействието им по-конкретно върху използването на земеделска земя.

Учените изчисляват какво ще се случи, ако сменим половината от настоящите месни продукти с една от тези алтернативи: годни за ядене насекоми, лабораторно приготвено месо, имитация на месо и соеви продукти или аквакултури - които осигуряват същото количество калории и протеини.

За сравнение изследователите изчисляват и няколко малко вероятни сценария, като например какво ще стане, ако цялото население на света възприеме типичната индийска (малко количество животински продукти) или типичната американска (голямо количество животински продукти) диета.

След като стандартизират и сравняват различните възможности, те могат да посочат най-устойчивите алтернативи.

Ако заменим половината от всички животински продукти, които използваме с тофу или с продукти от брашнени червеи (ларви на бръмбар, които на някои места по света се използват за храна), ще спестим една трета от земеделската земя.

А това от своя страна ще намали парниковите емисии и обезлесяването. Както екипът посочва, 50% са само точка за сравнение - ако замените повече или по-малко, икономиите на земя ще нарастват или намаляват съответно.

Това не означава, че те ви съветват да преминете изцяло от пържоли на червеи. По-скоро осигуряват инструмент, който изчислява опциите в бъдеще.

Например, че ако отглеждането на повече червеи и по-малко овце ще има такова силно въздействие, може би е време да започнем да го правим.

Всъщност идеята за хрупане на щурци обръща стомаха само на едно сравнително малко малцинство от западни култури, докато хората в много други части на света ядат буболечки от хилядолетия.

„Това е много разпространено, особено в Азия, и не изглежда необичайно за тези култури" - казва водещият автор на изследването Питър Александър пред Guardian.

„Не се опитваме да налагаме, нито дори да предлагаме политика, според която да ядете насекоми всеки ден, но работата ни показва какви са потенциалните ползи от това."

Колкото до лабораторното месо, новините не са така добри. Според изследването в тази технология все още има твърде много неизвестни, което затруднява изчисляването на нейната устойчивост. За момента безмесните пържоли не са достатъчни икономични и хранителни.

Но ако ни е грижа за планетата и искаме да има достатъчно храна за бъдещите поколения, изглежда най-доброто засега е да работим активно за нов баланс между животните, отглеждани за храна и техните заместители.

Комбинацията от малки промени в потребителското поведение - например замяната на телешкото с пилешко, намаляването на разхищението и въвеждането на насекоми в по-широк мащаб би помогнало да се спести земя и да се създаде по-устойчива хранителна система, смятат авторите на изследването.

Източник: Science Alert