БХК не хареса новия Наказателен кодекс

София /КРОСС/ Предложеният от министър Златанова на 21.12.2013 г. проект за нов Наказателен кодекс е неприятна изненада за Български хелзинкски комитет. Нашата организация, както и други НПО, представители на академичната общност, на съдебната система и на немалко държавни институции, които през 2012 г. бяха включени в специална работна група към Министерството на правосъдието, вложиха сериозни усилия за подобряване на първоначалния проект и за съобразяването му с международното право и с добрите съвременни практики в сферата на наказателното право. Проектът получи оценка и от няколко уважавани международни експерти и се очакваше окончателният вариант да бъде съобразен с техните многобройни препоръки.
От комитета отбелязват със загриженост, че голяма част от усилията на тази работна група, чиято работа бе прекъсната преди два месеца, както и на международните експерти, са пренебрегнати. Очевидно министър Златанова е решила да изпълни даденото обещание да представи готов законопроект през декември тази година и да го внесе в Народното събрание, без оглед на качеството. Нещо повече, в представения проект, публикуван на сайта на Министерството на правосъдието, не са включени редица промени в първоначалния проект, по които работната група постигна консенсус.
В резултат, предлаганият законопроект, далеч от това да бъде съобразен, както министър Златанова твърди, „с всички изисквания на международните актове и конвенции, по които България е страна", в редица пунктове влиза в открити противоречия с тях, с препоръки на международни органи и с указания за мерки, произтичащи от осъдителни решения спрямо България на Европейския съд по правата на човека. Не са изпълнени и редица ключови указания на международните експерти.

Ето само някои от препоръките, по които работната група постигна консенсус, и които не са отразени в окончателния законопроект:
В общата част липсва изброяване, макар и примерно, на отегчаващите вината обстоятелства, сред които следваше да бъде извършването на престъплението по дискриминационни подбуди.
В чл. 84, ал. 2 военните престъпления, които освен това не са транспонирани изцяло от действащите международни актове, не са включени сред престъпленията, които не се погасяват по давност.
Формулировката на състава за изтезание в чл. 589 е неадекватна, неуместна и в противоречие с международното право.
Възприетата в гл. 15 уредба на престъпленията против „половата неприкосновеност и половата нравственост" робува на остарели норми и подходи, неадекватна понятийна система, противоречи на препоръките на международните експерти и се разминава драстично с постигнатия в работната група консенсус, че в окончателния вариант ще бъде представена и разработената алтернативна уредба.
Новият състав за фотографиране, филмиране и записване в чл. 146 противоречи на международните стандарти за свобода на изразяване и следваше да се преработи.
Същото се отнася и за съставите на чл. 188 и чл. 305, ал. 3.
Много от разпоредбите на глави 34 (военни престъпления) и 36 (престъпления против мира и човечеството) се разминават драстично с международните стандарти и влизат в противоречие с решения на Конституционния съд.
В проекта има много други притеснителни моменти, които БХК ще коментира в специален анализ, който в най-скоро време ще изпрати до институциите.
Вярно е, че, както се казва в съобщението на Министерството на правосъдието, проектът „възпроизвежда значителен брой разпоредби от действащия НК от 1968 г., които са класически за наказателното право и за българската традиция". Сред тях обаче са и такива разпоредби и правни принципи, които са елемент на една традиция, с която новият Наказателен кодекс на демократична България се очакваше да скъса. В предложения текст това е постигнато в известна степен, но за съжаление пътят, който предстои да се извърви, е още дълъг. Гореизброените проблеми са само малка част от тези, които проектът съдържа. В становищата на международните експерти са поставени още много други. Ще бъде жалко за техните усилия, както и за усилията на хората и организациите, които в продължание на повече от две години допринасяха за подобряването на качеството на проекта за нов Наказателен кодекс, ако предложеният от Министерството на правосъдието вариант бъде внесен в този му вид в Народното събрание.