Изпитанието в сряда циментира мнозинството

/КРОСС/Изпитанието в сряда циментира мнозинството.

Помогнаха малодушието на младшите партньори, услужливостта на ДПС и сговорчивостта на независимите и БДЦ, пише в коментара си за "Труд" социологът Чавдар Найденов

На Пол Гети се приписва мисълта, че ако можеш да си преброиш парите, значи нямаш милиард. У нас пък с обедняването на страната политическото въображение придобива все по-широк размах: преди години обичайно се спореше за едни или други надбавки за десетки милиони, по-миналата година чупехме автобуси заради заем от един милиард, миналата смело се бръкнахме с 4,5 милиарда за спасяването на две банки, а още на втория месец от тази прекрачихме психологическата граница от 10 милиарда. Забелязвате ли прогресията?

Всичко това е необяснимо от гледна точка на обществените нагласи.

През 90-те години българите от по-възрастните поколения бяха травмирани от чувството за вина за 10-те милиарда щатски долари „дълг на Тодор Живков", а по-младите познават прелестите на ипотечни, потребителски кредити, заложни къщи и частни съдебни изпълнители.

Добре че този път драмата поне мина без медийни истерии и вложителски паники. Младшите партньори в коалицията, опозицията и анализаторите откриха, че сметките на финансовия министър Владислав Горанов за нужните 16 милиарда не съответстват нито на бюджетната рамка, нито на дори на простата аритметика. Някъде се губят между 2 и 7 милиарда, крещяха те 20 дни. Например оказа се, че Горанов е вкарал в тазгодишните падежи вече изплатените през януари суми по глобалните облигации на Милен Велчев (от 2002 г.). Това се оказа завръзка на драматургия, достойна за училищна самодейност. Във всеки случай близо до финала на представлението гащите на многострадалната Геновева паднаха.

На заседанието в сряда младшите партньори се почувстваха пренебрегнати и публично се заклеха да не подкрепят договора. Владислав Горанов произнесе 45-минутна лекция за природата на дефицита, държавния дълг, социализма, дясното и лявото. Но не отговори на нито един от въпросите.

Последва 20-минутна почивка, която загадъчно продължи 50 минути. След антракта Горанов взе думата и призна, че е попреувеличил сумата на падежите и дефицитите с минимум 2 милиарда... но лично се ангажира да не похарчи толкова пари. Очевидно обезоръжен от тази искреност, Борислав Борисов от АБВ заяви, че при това обяснение не може да не си смени позицията от „не" на „да". Което даде старт на стремителна надпревара в преобръщането: Йордан Цонев от ДПС, Светлин Танчев от БДЦ (бившата партия на Бареков), а Патриотичният фронт гласува смесено. Последва суматоха, в която от БСП поискаха да внесат промени на второ четене. Председателката на Народното събрание Цецка Цачева им отказа, защото това било международен договор. От което следва, ако разсъждаваме логически, че ако държавата сключи сделка с частна компания в чужбина, да речем, за печатане на лични документи, тя няма да подлежи на корекции.

Накратко, Народното събрание не показа отговорност, съизмерима с решението за цели 16 милиарда лева дълг. Всъщност министърът се самобламира. Първият логичен въпрос, възникнал след неговото признание, беше: какво още крие? А логичният извод беше - от решението на Народното събрание трябва да се отпишат минимум 2 милиарда. И чак след това да се внесе за ратификация. Нищо подобно не последва.

Милиардите, които си присвояваме от следващото поколение като подарък, започнаха да валят благодарение на форсмажорни ситуации. През инфарктното лято на миналата година парламентът се оказа взет за заложник от „Банка номер 1" и с радост развърза кесията за 3 милиарда. Сега заканата за оставка на премиера Бойко Борисов постави на карта депутатската кариера на хора, които повече никога няма да бъдат избрани. Статуса си те дължат на обстоятелството, че обещаха да изхвърлят от политиката тъкмо онези, с които се прегърнаха. Но в тази сграда, не единението, а слабостта прави силата, както знаем от междуцарствието при премиера Любен Беров, републиканското царуване на Симеон Сакскобургготски и безсловесните депутати на Борисов -1.

Ето защо изпитанието в сряда наистина циментира мнозинството с малодушието на младшите партньори, услужливостта на ДПС и сговорчивостта на независимите и БДЦ.

Това поражда като минимум идеологически проблем. Радан Кънев (съпредседател на Реформаторския блок и лидер на ДСБ) с присъщата си любов към изсечени в мрамор фрази обяви, че гласуването гарантира „мнозинство от четири партии за четири години с премиер Бойко Борисов за втори мандат". Наистина солидни основи. Маргарет Тачър ни учи, че „Социалистите са щастливи, докато не свършат чуждите пари за харчене".

Само че коалицията май беше от антисоциалисти.

Идеологическият компас на българското гражданство се оказа размагнитен, но по-важното е: свършиха ли форсмажорите?

Лесно е да си представим още много такива заложнически драми:
- Влошаване на ситуацията около Украйна и настояване за купуване на оръжейна техника от страна на САЩ.
След КТБ кои са следващите „Банки номер 1"? Които и да са, те са се развивали под същия либерален надзор на БНБ и КЦКФБ както и КТБ.

НЕК продължава да бъде източвана с 650 милиона годишно чрез ВЕИ и заводски централи. Слънчевите и ветровитите дни ще ни заслепят и издухат в един момент. По точно същия повод Испания е обект на иск пред международен арбитражен трибунал от типа, който се готви за ТТИП, на стойност около 10 милиарда евро.
Не само банките, частният сектор у нас е оплетен в мрежа от взаимни дългове, които към днешна дата възлизат на 171 милиарда лева. Където има верижни дългове, са възможни верижни фалити, а крайният платец винаги се оказва обществото в лицето на държавата.

Показни инфраструктурни проекти. Към тях можем да добавим и предизборните оттенъци на програмата за саниране с държавни средства, въпреки че тя има сигурна дългосрочна възвръщаемост.

От гледна точка на политологическия анализ в едно общество винаги си пробиват път решения, зад които стоят най-силните интереси и политическата цена на които е най-ниска. Така или иначе България има най-ниската задлъжнялост в Европа, с изключение на Естония. Това е равносилно на кредитоспособност, която е прекалено съблазнителна плячка в очите на външни и вътрешни играчи, както и на коалицията „4+4+ББ". А от другата страна на „барикадата" стои слаба опозиция, слаби синдикати и бъдещи поколения, които даже нямат думата. Затова независимо от субективните намерения на Борисов, Кънев или Горанов, не бих се учудил, ако догодина станем с още десетина милиарда по-богати.