2,034 милиона българи не плащат за здраве

/КРОСС/ Здравно неосигурените у нас станаха 2,034 милиона души, при население от 7,282 милиона българи, докато в Германия, където живеят 81,2 милиона души, за здраве не плащат едва 50 хиляди, пише в. „Труд".

Тревожната статистика за страната ни е към 31 ноември м.г. и е на Националната агенция за приходите. Това съобщава финансовият министър Петър Чобанов в отговор на питане на депутатката от ГЕРБ Десислава Атанасова, бивш здравен министър.
Към 31 май 2010 г. според справка на тогавашния финансист №1 Симеон Дянков неизрядните платци са били 1 893 595 души. В средата на 2011 г. те са вече 1 931 662 и броят им продължава да се увеличава и до днес.
Страховити данни изнесе и здравната министърка д-р Таня Андреева. Към 31 ноември м.г. общите задължения на държавните и общинските болници са набъбнали до 402,4 млн. лева. Това е абсолютен рекорд, откакто от 2006 г. досега здравната каса плаща по 300 клинични пътеки и на тази база се правят сравнения.
Министър Чобанов разяснява, че според ГРАО 1,190 милиона българи са трайно пребиваващи в чужбина и затова не внасят данък здраве у нас. Други 130 хиляди пък не познават здравното законодателство и какво трябва да плащат.
За целта НАП провежда информационна кампания, за да им обясни колко важно е да имат пациентски права.
В трета категория са 460 хиляди българи, които са крайно бедни и трайно безработни и не могат да вадят от джоба си за осигуровки. А четвърти - 254 хиляди души, плащат вноски само ако ги застигне тежък и скъпоструващ здравословен проблем. След оказаното лечение те пак „излизат" от системата и престават да дават пари за здраве.
Подобна картина увеличи и неосигурените пациенти в болниците. През есента на м.г. от „Пирогов" съобщиха за "Труд", че ръстът на болните им без платен данък здраве е от близо 50%. През 2011 г. приетите без осигуровки са били 285 души, те са донесли загуба от 260 хил. лв. През 2012 г. са станали 426, за чието лечение са дадени 411 хил. лв., а за първите шест месеца на миналата година са били 303, или ръстът е от 42%, за които са били похарчени 267 хил. лв. (т.е. колкото за цялата 2011-а).
И заради неосигурените борчовете на болниците скачат. Но също така и заради недобрия мениджмънт, както и заради трусовете в системата и забавянията на плащанията. Така например 20% от отчетената дейност на лечебните заведения през октомври и ноември м.г. бе покрита едва през януари.
„Да не забравяме и още нещо: по наше време задълженията на болниците бяха започнали да намаляват, защото наложихме плащанията от здравната каса да стават в рамките на 60 дни и шефовете им бяха изработили добри погасителни планове", коментира бившата здравна министърка от ГЕРБ Десислава Атанасова. Според нея здравеопазването не може да се управлява с опорни точки, нужна е адекватна политика, а смяната на директори на болници, доказали се като добри мениджъри, затруднява подобен процес.
По време на кабинета „Борисов" „върхът" на общите задължения на държавните и общинските болници бе от 378 млн. лв., при служебното правителство към 31 март м.г. се повишиха до 388 млн. лв. Към 30 юни 2013 г., когато министър вече е д-р Таня Андреева, те стигнаха 389,7 млн. лв., а за същия период на 2012 г. са били с 38,4 млн. лв. по-малко. Към 31 ноември м.г. е достигнат новият рекорд от 402,4 млн. лв.