Да воюваме срещу Русия? Не съществува такава хипотеза

/КРОСС/Бившият военен министър Ангел Найденов пред "Преса"

- Г-н Найденов, като човек с военно образование и бивш министър на отбраната как приемате скандалните думи на наследника ви Николай Ненчев, че военните разузнавачи са терористи?

- Като обида. И това е най-меката дума, която мога да използвам. Вече призовах министър Ненчев или да се извини, или да изрази съжалението си за обидните твърдения, които е изказал за служителите на военното разузнаване. Но не очаквам да направи това. Човек, който може да използва подобни квалификации за служители на негово подчинение, не би могъл да разбере какво е направил. Изказването му е абсолютно неуместно и неудачно. Убеден съм, че той не познава нито работата, нито същността на тази служба. Очевидно не е наясно и с рисковете, с които е била и с които продължава да е свързана тя.

- Създаде се паника за военна мобилизация. Министърът се оправда, че това е слух, разпространен от „организиран информационен център, вероятно от Русия".

- Няма да си позволя да оценявам стила и начина, по които сегашният министър на отбраната ръководи военното ведомство и търси решение на проблемите, свързани с отбранителния сектор. Но ми прави впечатление, че във важните моменти министерството отсъства. По-точно това се отнася за неговото политическо ръководство. Проблемите на въоръжените сили и на хората в системата очевидно са последна грижа на това правителство.

Имаше два случая, в които забавената реакция на информацията, която достига до медиите, роди тази психоза, която наблюдаваме в момента. Първият случай беше, когато излезе информацията за създаване на командно-контролен център на НАТО в България. И вторият е с т.нар. мобилизация. Изумявам се, че при наличието на перфектно работещ пресцентър в Министерството на отбраната (МО) - поне такъв беше докато аз бях министър - с достатъчно опитни експерти се случват подобни неща. Направо бе създадена масова истерия - хипотези за създаване на база на НАТО, плацдарм с разполагане на тежки оръжия, площадка за изстрелване на ракети, пълна мобилизация на армията. Недостатъчната и ненавременна информация ражда страхове. В този случай абсолютно ненужни по простата причина, че всичко си има обяснение. То е доста по-различно от страховете, които се насаждат.

- Но се оказа, че НАТО ще прави координационен център в София.

- Да. Но има разлика между координационен център, който ще планира ученията в страната, и команден център. От друга страна, не е едно и също да провеждаш рутинна актуализация на списъците на запасняци и да правиш мобилизация, която по закон се обявява с указ на държавния глава по предложение на Министерския съвет. За съжаление наистина ставаме свидетели на драматично насаждане на паника.

- Има твърдения, че с този център на НАТО страната ни става мишена за атаки. Има ли такива основания?

- При всички случаи създаването на такава структура с военнослужещи от другите страни членки има своите финансови и икономически измерения и плюсове за страната домакин. Но те са толкова нищожни предимства, че едва ли може да се коментират. В случая става дума за координационна структура, която означава повече опит, възможности, нови способности в отбранителната политика на страната. Не разбирам защо, след като сме страна членка на НАТО, непрекъснато се повдига темата за това, че някой нещо създава на наша територия. Ами ние сме страна, която е заинтересована от повишаването на отбранителните способности на алианса.

- Появи се информация, че военното министерство готви законодателни промени, с които да разреши преминаването на войски на НАТО през България. Сегашният закон за отбраната не позволява ли това?

- В сегашния военен закон е посочено, че сили на алианса могат да преминават през нашата територия с разрешение на парламента. Законодателството ни е абсолютно синхронизирано с това на НАТО. Така че не виждам нужда от допълнителна поправка.

- Ако войски на НАТО преминават през нашата територия, това означава ли, че ще воюваме срещу Русия?

- Не съществува такава хипотеза. Още повече че се изключва военно решаване на конфликта в Украйна. Като министър аз бях на мнение, че единственият начин за решаването му е е по дипломатичен път.

- По-спокоен ли сте след думите на премиера Бойко Борисов, който заяви, че няма да влизаме във война срещу Русия?

- Удовлетворен съм от позицията му. Тя е в синхрон с това, което настоявахме от БСП. С декларация поискахме правителството да заяви ясно, че територията на България няма да се превръща в плацдарм за военни действия срещу Русия, че български военни формирования няма да участват във военни действия на територията на Украйна.

- БСП иска да вкара в дневния ред на парламента темата за ограничаване на санкциите срещу Русия. Тази кауза реалистична ли е на фона на ескалацията на конфликта в Украйна?

- Търпим много последици от този режим на санкции. Няма страни, които да са се въздържали в рамките на ЕС. Това, което искаме да направим, е - първо, да има дискусия в парламента. Тъкмо за да оценим последиците от този режим, не само по отношение на Русия, но по отношение на България. Искаме да поставим въпроса и като ангажимент на българското правителство. Санкциите не могат да бъдат вечни. Давам си сметка, че прилагането им е обвързано с крайната цел - прекратяване на огъня, на помощта за сепаратистите и възстановяване на териториалната цялост на Украйна. Но все пак трябва да има някаква яснота докога и какво точно се прилага.

- Правилно ли беше решението на кабинета армията да подпомага логистично охраната на границата с Турция?

- Разбира се, че въоръжените сили трябва да участват. Има обаче разлика дали се включват, като подпомагат МВР с логистика, или става дума за охрана и патрулиране с личен състав. Спорът по тази тема между МО и МВР беше излишен. Мисля, че той се породи заради непрецизно изказване на вътрешния министър Веселин Вучков или пък беше направен опит да се снеме отговорността за охраната на границата от МВР, прехвърляйки я на армията.

- Реалистично ли е Полша да започне да поддържа нашите руски изтребители МиГ-29, а не Москва, както досега?

- По отношение на бойната техника сме абсолютно зависими от Русия. Това е факт. Съмнявам се, че друга страна освен Русия или друга компания освен „РСК МиГ" може да извършва ремонта и поддръжката на българските изтребители. Дори поради това, че те не притежават лиценз за сертифициране на извършваните ремонти или удължаването на ресурса на тези самолети. Това създава рискове за всеки, който ги експлоатира - в случая за българските Военновъздушни сили. Министърът е в правото си да търси други възможности за ремонт и поддръжка на тези самолети. Но дълбоко се съмнявам в успеха на подобна мисия. Решението е придобиване на нов тип боен изтребител. Всяко забавяне увеличава и рисковете пред страната, и затрудненията, с които се сблъскват въздушните ни сили.

- При посещението на държавния секретар на САЩ Джон Кери стана ясно, че Америка ще помага на България с военна техника. Само на помощи ли трябва да разчитаме, след като бюджетни пари за ново въоръжение няма?

- И сега получаваме такава помощ, в това число техника, въоръжение, системи, които са ни необходими. По мое време само в рамките на 12 месеца - от втората половина на 2013 г. до първата половина на 2014 г. - получихме дарение за повече от 40 млн. долара. Така реших­ме въпроса с доставката на парашутни системи за специалните ни части, получихме дарение на бронирани бойни машини, безпилотни самолети за механизираната бригада в Карлово. Друг е въпросът, че тази помощ може да бъде увеличена.

- Как си обяснявате тази атака на тема „досиета" към военните разузнавачи? Заради това, че военният министър представлява Реформаторския блок, или може да се търси друго обяснение?

- Приемам това като фиксация. Причините са чисто политически. Все пак министърът е представител на формация, която винаги се е стряскала на тема „Държавна сигурност" и непрекъснато вижда призраците, включително и когато е в управлението. Аз попитах обаче какво още не е предадено, което министърът иска да предаде на комисията по досиетата. Откровено казано, не разбрах. Остава подозрението, че в този случай той ползва риториката за военното разузнаване, търсейки и трупайки политически капитал. Той не прави добра услуга и на себе, и на военното разузнаване, като поставя тази служба във фокуса на общественото и медийното внимание. Тя не се нуждае от публичност. Особено пък намерението за осветляване на сътрудничеството й с чуждестранни граждани.

- Може ли България да предизвика международен скандал с осветляването на чуждите агенти?

- Да, без съмнение може да има подобни скандали и обтягане на отношенията ни с други държави. Да не игнорираме и опасността, която съществува за самите хора и техните семейства. Това е голям риск. Въобще намерението на военния министър да разкрие тази част от документацията на служба „Военна информация" граничи с предателство. По този начин продължаваш да отблъскваш възможността за сътрудничество с чуждестранните граждани, които са ценен източник на информация, нужна и на службата, и на България като държава.

- Основателни ли са призивите за закриване на комисията по досиетата?

- Да. След като всичко е предадено, не виждам основание за съществуването на комисията в пълния й личен състав и разходите, които се правят. Тя може да бъде трансформирана в институт за историческата памет. Но аз дълбоко се съмнявам в способността на комисията да опази тайните, на които в момента е пазител.