Мишкинден

София /КРОСС/ В много краища на страната днешният ден се нарича Мишкинден (Мишин ден, Нистор, Разпущене). Според една от легендите именно, когато Нестор промушил с копие корема на боеца Лий от там изскочили за първи път мишките. Друга легенда пък казва, че мишките се пръкналия на белия свят от самия дявол, когато влязъл в църква и помирисал тамян.

По традиция на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала "Какво правиш?", "Мажа очите и устата на мишките", отговаряла тя три пъти, като при всяка магия.
На Мишкинден жените не бивало да шият, за да не ядат мишките посевите с острите си зъби.
В някои краища на България на този празник се приготвя обредна пита за мишките. Още преди да бъде изпечена я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да ядат мишките хляба на хората.
На други места пък, ако имало много мишки в селото, правили „Мишкина сватба" . В нея ритуално две жени (единствени с две еднакви имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка - накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница. Момите и ергените в селото участвали в "сватбената процесия" ставайки „кумове", „девери" и други персонажи от сватбената процесия. Под съпровод от сватбарска музика цялото село изпращало младоженците. Пускали ги в реката или гората "да се женят надалече", а след тях се смятало, че тръгват и другите мишки от селото. След магическия ритуал, хората сядали на големи трапези - така както повелява една сватба.
В южнобългарските земи на Тракия, Странджа и отчасти Пирин, Мишинден се чества на 24 ноември в деня на Света Катерина.