Живот назаем

/КРОСС/ Те са млади и без доход, но вече с дългове. Често натрупани, преди да е протекъл първият им работен ден - в мига, когато получат личните си карти. Само преди няколко дни колекторски фирми оповестиха новия профил на БГ длъжника - около 20-годишен, от голям град, най-често с последния модел таблет или смартфон, който баба и дядо ще изплащат от пенсиите си. Живот на макс, но с непосилни лихви, чрез които стойността на парите се учи по трудния начин.

Дали наистина само младите са виновни за това? Че искат всичко сега и веднага. Че не мислят, когато теглят заем за поредната баровска джаджа, защото знаят, че мама и татко стоят зад гърба им. Расте поредното поколение вечни длъжници, което влиза в омагьосаната спирала от теглене на кредити, за да изплаща предишни заеми, и така, докато натрупа пет-шест. Които вече стават неизплатими. Предишното подобно поколение живя точно преди кризата, когато кредитният балон на банките се надуваше все по-широко и мнозина попаднаха на дъното, след като той се спука. Тези хора вече преживяха шока от това да останат без жилища, след като са изплатили половината от стойността им, или да връщат с години заеми на колеги, останали без работа, защото са били техни поръчители. Новото поколение 20-годишни длъжници изкласи точно през тази криза - с пристягане на коланите, с икономии и с мизерните перспективи да бачка за 400-500 лева до края на света. Или поне докле е младост. И с медии, които му показват друг лъскав живот, скъпи джиесеми и лаптопи, които излизат от мода, още преди да си изплатил последната вноска за тях.

Липсата на перспективи замъглява преценката, а желанието да живееш тук и сега измества мисълта как ще платиш цената. И именно на това разчитат онези, които експлоатират желанието на младите да поддържат купона на бързи обороти с отложен платеж. Думата е за всички онези фирми и фирмички, които отпускат заеми с драконовски лихви на хора, които не са записали един работен ден. Достатъчно е да погледнем в нета колко оферти има за заеми до час само срещу лична карта. Така можеш да се заборчиш и дори да похарчиш парите, без дори да станеш от компютъра, а това май увеличава илюзията, че дългът ти е виртуален. Проблемът не е толкова в младите, които повтарят грешките на родителите си и един ден ще плащат за тях. Чалга поколението наистина носи вина за чалга кредитите, които трупа. Но по-голямата вина май носи държавата. Не само защото срина ценностите и затри перспективите пред това поколение с калпаво образование и евтини или направо липсващи работни места. А и защото позволява на десетки лихвари да се възползват от това. Няма нормална банка, която би отпуснала заем на човек, който не работи. Но съм виждала фирма за бързи кредити, която без много приказки даде пари на такъв, който каза, че има обещание да бъде нает на работа "тези дни". Защото знае, че мама и тате в крайна сметка ще платят, за да не пуснат в дома си съдебен изпълнител. Всички тези малки кредитни институции паразитират върху две неща - отчаянието на по-възрастните хора с нисък доход, които едва оцеляват до заплата и на които банките не отпускат пари. И жаждата за живот на скорост при младите, чиято ценностна система е тотално разбита от култа към социалния и финансов статус, който трудно се постига със заплата 500 лева. И ако ценностите се възстановяват бавно, то лихварите могат да бъдат озаптени доста по-бързо. Или трябва да чакаме да се заборчат и пеленачетата?

Коментар на Стела Стоянова, "Стандарт"