Да въведат швейцарското правило, но не в побългарения му вариант

Красен Станчев, икономист

- Има ли плюсове от промените, с които се замразява увеличаването на възрастта за пенсиониране, г-н Станчев?
- Няма плюсове според мен. В замразяването на възрастта за пенсиониране и в промяната на принципа тя да се обвърже с продължителността на живота не виждам нищо положително. Би било положително, ако пенсиите се индивидуализират, а възрастта за пенсиониране и всичко останало зависят от това колко вноски е направил човек. Но това не се прави. Засега сметките само се усложняват, никой не ги разбира, а това в крайна сметка не помага нито на хората да се ориентират какво ги очаква, нито пък увеличава възможността пенсионното дело да се управлява рационално.

- Какви са минусите на промените?
- Непосредственият минус е една малка сума, която увеличава дефицита на НОИ - около 45-46 млн. лв. Но дефицитът така или иначе е много голям - за последните 5-6 г. е на равнището от около 4 млрд. лева на година. В момента с натрупване дефицитът на НОИ трябва да е някъде към 20 млрд. лв.

- Официално се говори за около 2 млрд. лв. дефицит на НОИ за година.
- Да, но когато се видят резултатите за 10 г., ще получите толкова. За 2012 е 4 млрд., за 2011 г. е малко под 4 млрд. - 3,9 млрд. лв. В бюджета на НОИ за 2014 г. приходите са 5,99 млрд., разходите са 7,7 млрд. - тоест 1,8 млрд. лв. е дефицитът, гласуван за следващата година. Като се вземат 10 г. назад, получавате някъде около 20 млрд. лв., но те са повече. Не виждам нищо положително в това. Както и самият социален министър каза, и което е известно от отчетите на НОИ, приходите в общи линии са доста малки, а
дефицитът е
над 50%
Ако погледнем историята на проблема, ще видим, че приходите от 2001 до 2011 г. се увеличават от 2 млрд. до 3 млрд. лв. Но разходите се разгръщат от 3 до почти 8 млрд. лв.

- Това означава ли, че системата е в необявен фалит?
- Да, тя е в необявен фалит от доста отдавна.

- Тогава каква трябва да е съдбата на НОИ при такъв дефицит от 50%?
- Както се казва - въпрос за 1 милион. Това, което може да се направи относително лесно, е да се спре увеличаването на пенсиите - да се приложи швейцарското правило, както се прилага в Швейцария, а не в побългарения вариант. Възможно е още да се обърне пирамидата на осигурителните прагове. Това означава, когато се осигурявате на относително малка сума, да плащате примерно 20%, когато се осигурявате на относително голяма - да плащате 10%, или два пъти по-малко. Смисълът на такава промяна би създал стимули за хората, които искат да имат по-голяма пенсия, да работят повече и съответно да внасят повече. Подобна система беше приложена в Русия и работи.

- Трябва ли НОИ да бъде национализиран?
- НОИ и в момента е държавен фонд, финансиран от данъците вноски и от други данъци. Четвъртото, което може да се направи, е да започнат да индивидуализират сметките, за да знаят хората какво ги чака и какви са собствените им спестявания, както и да се увеличи делът на доброволните пенсионни фондове. А не да се национализират, както това искаше предишният финансов министър и сега настояват синдикатите. Подобна схема на индивидуализация бе приложена и завърши с приватизация на пенсионното дело в Казахстан и в Чили. Последното, което е много важно и може би оттам трябва да се започне, е
да се запушат
дупките в
приходната част, но това никой не го прави. Непрекъснато се увеличават от 2003 г. осигурителните прагове. И вторият голям проблем е увеличаването на броя на облагодетелстваните за ранно пенсиониране. Инвалидите, ако не се лъжа, са се увеличили около три пъти, а другите привилегии по различни категории на труд се увеличават постоянно от 2002 г. Това правителство, за да се хареса на избирателите, обеща да запази привилегиите на военните, да увеличи привилегиите на сътрудниците на МВР и на миньорите и да облекчи възрастта за пенсиониране.

- Може ли тези привилегии да отпаднат?
- Трябва да го има в много ограничени сфери на държавния сектор - очевидно е, че е много трудно да се мотивират хората да бъдат доброволци в армията. Ако армията е от 30 000, то за тези хора вероятно трябва да се запази някаква привилегия, но дали да е точно тази, е предмет на анализ. След преструктуриране на полицията - която в момента е около 60 000, това може да се запази като привилегия за полицията, но това са конкретни неща, които трябва да се разработят много по-добре, отколкото се действа в момента. Защото в момента тези хора на 40-45 г. се пенсионират, получават пенсия, която не е малка и в същото време имат и доход и изтласкват - заедно със защитата на работещите и на хората на предпенсионна възраст от Кодекса на труда - младежите. В това се състои основният принос на профсъюзите и политиците към младежката безработица.

- От първи юли догодина обаче се обещава да се прилага т.нар. швейцарско правило.
- В България то се нарича "златно швейцарско правило" и е много красиво като обещание, но в Швейцария пенсиите не се актуализират автоматично. Това става през 2 г. по предложение на осигурителните институти. Дали ще се увеличат пенсиите по това правило - 50% от ръста и 50% от инфланцията, не става автоматично. Минималната пенсия в Швейцария е 20% от средната заплата, а максималната - 40%. Ако се вземат относителните цифри и се сравнят за България и Швейцария, минималната пенсия за България е по-висока от тази в Швейцария и максималната пенсия през НОИ е също по-висока от тази в Швейцария. Там инфлацията е много ниска. И съответно в Швейцария може да се стигне до намаляване на пенсионния доход, когато имаме свиване на икономиката. В Швейцария няма такива случаи в последните години, но все пак е възможно... А какво се случи в България през 2009 г. - свиване на икономиката от 5%, и по това правило пенсиите трябваше да се намалят, но те се вдигнаха с около 5%.

- А какъв е т.нар. грузински вариант за пари за старост - на всеки поравно, без да се отчитат осигурителните вноски?
- Напълно е възможно да се стигне до този доста вероятен вариант, ако не се направят реформи, а те не се правят. Дефицитът на НОИ се увеличава, не е лошо да се знае какъв е изходът. Тогава, когато НОИ фалира, примерно ако дефицитът в момента е, грубо казано, 4 млрд. лв., делите ги на 2 милиона пенсионери и получавате някъде около 200 лв. на човек пособие по старост. Това не е точно пенсия. И всеки се оправя, както може. В Грузия тази реформа беше направена поради фалит на пенсионното отделение през 2004-2005 г. От тогава цялото пенсионно осигуряване е въпрос на частно спестяване през различни пенсионни фондове, чрез инвестиционни инструменти, индивидуални планове и пр.

- Какво ще кажете на хората, които се надяват след 10 г. да получават пенсия?
- Нямам какво да им кажа. Те ще имат проблем, а отговорността за това е на серия правителства от 2002 г. досега. Причина за проблемите на пенсионното отделение е правителствената политика след 2003 г., която се свежда до увеличаване на разходите на НОИ чрез увеличаване на пенсиите или пряко чрез индексиране, или непряко - чрез повишаване на осигурителните прагове и разширяване на кръга привилегировани, което намалява парите за бъдещите пенсии. Мога да посъветвам хората, че повечето от тези нововъведения се правят в години преди избори и те трябва да внимават с какво ги лъжат.
В България традицията е доста разумна - младото поколение се грижи за старото. Политиците не отчитат този вариант. Ако го отчитаха, биха направили относително бързо реформата и ще си вземат поука от миналото, че не може да си купиш гласове, като обещаваш на пенсионерите повече. Четат елементарно изборната статистика. А и в България купуването на гласове на дребно е забранено, но на едро не е.

Интервю на "24 часа"