Почина Лазар Мойсов

Официалната част от неговата биография през този период обаче гласи, че той е участник в народно-освободителните борби (НОБ) на Македония, като партизанин и активен деец на нелегалната комунистическа съпротива.

След 1944 г. подобно на мнозина хора с български произход в РМакедония, на него му е даден шанс да се "утвърди" като македонец и като поборник в културно-просветното поле. В края на 40-те години Мойсов започва активно да се занимава с исторически проучвания от по-новата история на Македония. В началото на 50-те години публикува обширна книга, в която за пръв път непрофесионален историк в страната пише толкова задълбочено по щекотливите въпроси за македонската национална идентичност през 19 и началото на 20 в. Именно Мойсов е един от първите, които въвеждат термина "македонски малцинства" в съседните Гърция, Албания и България. Според академик Блаже Ристевски Лазар Мойсов поставя темелите на македонската историческа наука, в областта на проучванията на "националното възраждане на македонскиот народ".

Журналистическата кариера на Лазар Мойсов започва като главен редактор на официоза по това време в РМакедония - в. "Нова Македония" през 1953 г., а през 1962 г. е определен за главен редактор на белградския вестник "Борба".

Дипломатическата си кариера започва през 1958 г. като посланик на СФРЮ в Съветския съюз и Монголия, и я продължава като посланик в Австрия през 1967 г. и като постоянен представител на югославската мисия на Обединените нации през 1969 година.

В ООН се радва на висока репутация, което довежда до избирането му за председател на 32-рата сесия на Общото събрание на ООН през 1977 година.

От 1982 до 1984 г. е министър на външните работи на СФРЮ, а от 1987 до 1988 г. бе президент на Председателството на СФРЮ.

Бил е и председател на Председателството на ЦК на Съюза на Комунистите в Югославия. Носител е на много национални и международни отличия и награди.

/НИ/