Една година по-късно държавата направи твърде малко за ограничаване на монополите

д-р Иво Инджов, политолог в Института за модерна политика и преподавател в Софийски университет "Св. Климент Охридски", пред ИА КРОСС

Какво се промени една година след февруарските протести срещу монополите у нас?

Преди една година десетки хиляди, дори бих казал стотици хиляди българи излязоха на улиците в различни градове, за да протестират срещу диктата и своеволието на монополите, най-вече в енергийната сфера. Много бързо този бунт прерасна в протест срещу политиката на тогавашната управляваща партия ГЕРБ и знаем какво се случи след това - последва оставка на правителството на ГЕРБ и предсрочни парламентарни избори.

Една година по-късно за съжаление може да се каже, че държавата направи твърде малко, имам предвид служебния кабинет, а след това и правителството на БСП и ДПС, държавата направи твърде малко за ограничаване на мощта и своеволията на монополите.

А можеше ли да направи повече?

Да, можеше да направи повече. Само че ако прегледаме всички искания на протестиращите и какво точно е свършено, ще видим, че свършеното е една малка част. Явно държавата, правителството, новото правителство на БСП и ДПС, то вече не е толкова ново, полага усилия за коригиране на някои от най-нелицеприятните практики на монополите - в сферата на енергоснабдяването, цената на тока, знаете, малко ще падне, по-прозрачно отчитане се очертава на парното, Софийска топлофикация има такива намерения... Обаче цялостният модел не е променен. Не става ясно точно как се формират цените за ток, парно, за топла вода, за студена вода, не беше въведен толкова много искания граждански контрол и прозрачност при вземане на решения на монополите. Няма контрол в никакъв случай. Тук се пропускат своеволията на мобилните оператори, те си продължават. Вижте колко много оплаквания има, от време-навреме излизат писма във вестниците, в интернет; своеволия на кабелни оператори.  Тоест няма воля за ефективен контрол върху икономически формирования, които са сложили ръка върху една голяма част от ресурсите на държавата.

Трансформацията на исканията на протеста, който през февруари започна като протест срещу монополите, но премина в политически - срещу статуквото, отслаби ли силата именно на тези искания - за ограничаване на монополите?

То нямаше как да не се превърне в политически протест, защото в крайна сметка регулацията е една прозрачна политика, една отговорна политика на държавата спрямо монополите - това са си политически действия, няма други механизми. Дори гражданският контрол. Да се допусне граждански контрол - аз нямам предвид да се допусне своеволие, да се извършват някакви тричленки от граждани, да ходят по монополите и да раздават правосъдие, а да има наблюдение, да има отчет. Всичко това се взема с политически решения, така че то нямаше как да не добие политически характер този протест.

Проблемът е, че гражданите преди една година се организираха, защото бяха притиснати до стената, а пък след това техните механизми на самоорганизация по отношение на какъв тип антисоциални монополни искания не сработиха. Видяхме други протести, а на всичкото отгоре зимата беше доста мека.

Едно от най-сериозните искания и най-трайните по време на протестите през миналото лято беше за нов изборен кодекс. Сега той е факт. В НС се обсъжда проектът на Мая Манолова. В същото време президентът Росен Плевнелиев апелира за референдум за изборната система. Днес протестиращите от февруари миналата година казват, че държавният глава е закъснял с този ход.

Аз мисля, че новият изборен кодекс е нещо положително (по това, което съм чел; нека да видим какво ще стане при гласуването в пленарната зала). Само че прекалено много закъсня приемането на Изборния кодекс. Няколко месеца преди изборите да няма приет Изборен кодекс - това противоречи на европейските норми и на добрите практики. Надявам се все пак кодексът да изпълни заявките за по-голяма прозрачност в политическия процес, за по-отговорно поведение на медиите, за по-сериозно наказание за купуване на гласове.

Що се отнася до идеите на президента - две от тях могат да бъдат дискутирани. Има много рационален елемент в тях - за мажоритарния избор, спорно е разбира се, но трябва да има дискусия, също така за електронното гласуване - рано или късно електронно гласуване ще има, въпросът е да се въведат контролни механизми, които да гарантират, че няма да има фалшификации. Що се отнася до задължителното гласуване - тук мисля, че е необходимо тълкувателно решение на Конституционния съд, защото това искане, според мен, а и според много юристи, е в пряко противоречие с изискванията на Конституцията, където е написано, ако не ме лъже паметта, че гласуването е свободно, става въпрос за свободен избор, не можеш да задължиш някой да направи избор. Има противоречие.

Ако президентът беше направил това искане за референдум есента, тогава аз напълно бих го подкрепил. Но сега, няколко месеца преди изборите да вкарваш искане за референдум при положение, че не си бил вдъхновен и на първоначалния етап си се обявил против искането за референдум за АЕЦ „Белене" това ми се струва проява на двоен стандарт.

Президентът получи и обвиненията, че с идеята си за референдум за изборната система прокарва исканията на ГЕРБ за нов Изборен кодекс, които бяха отхвърлени от мнозинството в парламента. Има ли основания за такава критика?

Аз не намирам някаква пряка връзка между проектите за нов Изборен кодекс и исканията за референдума. Ако беше направен в по-нормално време, те биха могли да се допълват. Не намирам пряка връзка. По-скоро се търси активност от президента, който открито се ангажира с подкрепа на протестното движение, много пристрастно, в противоречие на изискванията на един обединител на нацията, и сега, когато протестното движение замря, аз лично съзирам опит да се регенерират тези политически сили и този електорален потенциал, който водеше протестите.

До каква степен евроизборите ще бъдат тест за националните?

Знаете, че не само в България, но и в другите европейски страни, по отношение на евроизборите не се наблюдава висока избирателна активност, защото все още гражданите не могат да проумеят и не разбират как точно в Брюксел се решават важни неща, свързани с функционирането на тяхната държава и на тяхното ежедневие. Това е факт, че се решават такива неща. И България не прави изключение. На предишните избори за Европейски парламент имаше ниска избирателна активност, сегашната също няма да бъде много висока въпреки политизирането. Но действително след като имаше протести, които такова ярко политическо противопоставяне, изборите наистина ще бъдат тест за съотношението на силите в национален план, това е със сигурност, независимо каква ще бъде избирателната активност.