Сегашното финансиране на болниците задоволява бизнес интереси, обяви министър Москов

/КРОСС/Сегашната системата за финансиране на болниците функционира, за да задоволява определени бизнес интереси, каза днес по Би Ти Ви министърът на здравеопазването Петър Москов. Той припомни, че амбицията на управляващите е тя да се промени така, че търговията да бъде изместена от медицината.

Министърът представи анализ на Световната банка, според който, ако се запази сегашната структура на заболеваемостта, след 2020 година ще трябва да започне свиване на държавните разходи за образование и социални дейности, за да се дават допълнителни пари на здравната система.

Петър Москов не се съгласи с твърденията, че целта на реформата е да намали харчовете в здравеопазването. "Моята цел е тези пари да се ползват максимално ефективно. Явно даването на много пари не върши работа, защото постъпванията в болница се увеличават", уточни той.

Москов припомни, че всъщност парите за здраве се увеличават, като догодина здравната каса ще получи допълнителни 129 млн лева, а работещите в спешната помощ 20 млн лева. Той поясни, че освен увеличение на заплатите на работещите в спешната помощ, от януари ще се актуализират и доходите на ангажираните в спешните приемни отделения в болниците.

Задължителната здравна карта регламентира количеството болнични легла, които една държава поддържа. В ЕС има средно 4.8 активни болнични легла на 1000 души. В България те са седем", обясни Петър Москов.

Здравният министър допълни, че на страната са нужни 26 000 активни болнични легла, а сега те са 39 000. Той каза още, че е нужна промяна на начина на финансиране на клиничните пътеки в посока, която ще позволи на големите болници да спрат да трупат дългове. Крайният резултат трябва да е финансиране на лечение, а не на структури, подчерта здравният министър.

Обобщавайки свършеното до момента в областта на здравната реформа Петър Москов каза, че на законово ниво нещата вървят по график, като вече приетите закони се прилагат стъпка по стъпка.

Няма никаква предпоставка за оставка на нито един министър, извън жълто медийния дневен ред, заяви зам.-председателят на ДСБ и здравен министър Петър Москов в интервю за "Тази неделя" по Би Ти Ви. Думите му идват няколко дни, след като членът на "Движение България на гражданите" Даниел Вълчев обяви, че лидерът на ДСБ Радан Кънев поискал оставката на министъра на образованието Тодор Танев, който е от квотата на Реформаторския блок.

"В Блока има гражданска енергия и пет неуспели по един или друг начин партии - кой се е провалил повече, кой по-малко", заяви Москов, вероятно имайки предвид, че Танев е част от Гражданския съвет на коалицията. По думите му нито един министър на Реформаторите не бива да бъде определян като квота на една или друга партия, но на практика това ставало, защото отношенията в Блока били такива.

По повод изказването на премиера Бойко Борисов по БНТ, че правосъдният министър Христо Иванов влиза в прекалено много войни, Москов посочи, че целта е дестабилизация на правителството и невъзможност за приемането на промените в Конституцията и съдебната реформа.

Москов коментира и изказването на бившия главен секретар Светослав Лазаров от времето на кабинета "Орешарски", че разговорът между бившия председател на Софийския градски съд Владимира Янева и съдия Румяна Ченалова приличал на реториката на зам.-председателя на ДСБ Атанас Атанасов.

"Не знам каква му е драмата на господина. За него да си отговаря който го е назначил", заяви Петър Москов и добави, че Лазаров е сменен от сегашното политическо мнозинство, което е заело мястото на изгонените с камъни предишни управляващи. "Нещо му бил нарушен трудовия стаж, заради това, че се е сменило политическото мнозинство", добави той.

Според него целта на изваждането на Лазаров на медийната сцена е пореден опит за разколебаване на мнозинството, обединило се около конституционните промени, които следващата седмица ще се гледат на второ четене в Народното събрание. Поправките, наречени от Радан Кънев "исторически компромис", събраха 180 депутатски подписа.

"Съдебната реформа и промените в основния закон не се правят "за" или "против" някой, колкото и важни да се виждат тези хора. Никога и по никакъв начин съдебната реформа не е била насочена към фигурата на главния прокурор", каза още Петър Москов.