Делото "Костинброд" ще мине без основните си говорители

София /КРОСС/ Човекът, от когото тръгна делото "Костинброд", няма да бъде разпитван в съда. Защитата на единствения подсъдим по изборната афера - бившият главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков, се отказа от разпита на Мая Манолова (БСП).
Днес състав на Софийския градски съд даде ход на делото по аферата "Костинброд". По искане на защитата то тръгна по съкратената процедура - адвокатът на Желязков се отказа от разпита на десетина свидетели и на едно вещо лице, но не се призна за виновен.
На 10 май 2013 г., само два дни преди провеждането на парламентарните избори, Мая Манолова сигнализира прокуратурата за надпечатването на бюлетини за вота в печатницата "Мултипринт" в Костинброд.
Ден преди самите избори прокурори, служители на ДАНС и ГДБОП влязоха в "Мултипринт" и откриха над 350 000 надпечатани бюлетини.
Тогавашният водещ по ТВ7 Николай Бареков, днешен лидер на "България без цензура" обвини ГЕРБ, че готвели фалшификация на изборите. Любопитното е, че той въобще не фигурира в списъка със свидетели макар първи да разгласи т.нар. афера "Костинброд".
Разследването, обаче, не установи виновни лица от ГЕРБ, стигна само до Росен Желязков, който бе обвинен за престъпление по служба, извършено от длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - не бил упражнил контрол върху отпечатването на бюлетините за изборите през 2013 г.,което е довело до надпечатване на около 350 000 бюлетини.
Защитата днес се отказа от разпита и на директора на Националния институт на правосъдието Драгомир Йорданов, който бе служебен министър на правосъдието и отговаряше за провеждането на вота. В зала няма да бъдат викани и служители на ДАНС, активисти на БСП и други лица.
Но ще бъде призован за разпит служебният премиер Марин Райков, който в момента е посланик в Италия.
Още в началото на днешното заседание адвокат Трендафил Трендафилов поиска делото да бъде върнато на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения, които не са били отстранени, въпреки указанията на съда, дадени преди няколко месеца при прекратяване на делото и връщането му на прокуратурата. Председателят на състава съдия Ани Захариева, обаче, отхвърли искането, като отбеляза, че обвинителният акт е съобразен със закона и прокуратурата е изпълнила нейните указания и тези на Софийския апелативен съд.
Делото започна с разпита на Йордан Бончев - собственик на печатницата "Мултипринт". Той се яви пред съда с предварително отбелязани "опорни точки" - на лист хартия си беше нахвърлял част от нещата, които искаше да каже.
Обясни, че с фирмата си участвал в конкурса за обществена поръчка за изработване на бюлетини за изборите през 2013 г.
След като фирмата му спечелила обществената поръчка, той уведомил за това МВР, което пък създало организация за охрана на процеса по напечатване на бюлетините и последващия им ескорт до урните. Бюлетините били прибирани в кашони, на които имало пълен опис.
Освен това служител на МВР е присъствал постоянно в печатницата. Самата "Мултипринт" пък разполагала и със собствена денонощна охрана, имало и 72 камери. След края на работния ден складовете с материалите се заключвали, а личният багаж на служителите - претърсван.
Бончев каза още, че в документите за участие в обществената поръчка бил посочил най-ниския процент брак за печат и производство - 7 на сто. Работихме със занижени проценти, за да имаме по-голяма печалба, обясни Бончев. Било предвидено 1% брак при сгъването на хартията, 1% - при лепенето, 2% за печат и 3% шпула - брак при въртенето на цилиндъра с хартията. Бончев добави, че самата хартия имала специален холограм, който се запазвал, за да може да се контролира количеството, което се използва.
В момента, в който се опита да обясни действията си при откриване на дефекти по бюлетините, на бул. "Витоша" започна ремонт - заработиха машини, от които в съдебната зала №11, където се провеждаше заседанието, нищо не се чуваше.
Съдия Ани Захариева прекъсна заседанието и каза на уредник зали да провери дали има някоя свободна и по-тиха. 10 минути по-късно заседанието продължи в зала 6.
Бончев продължи с показанията си. Обясни, че при най-малката точица, чертичка или друг такъв белег, бюлетината за него вече се смятала за белязана, което пък щяло да доведе до неприемането й от възложителя. Затова контролът бил много засилен, а служителите - много внимателни. Бончев добави, че негодните копия на бюлетини не били обект на следене по договор. Договорът за отпечатване на бюлетините между "Мултипринт" и Министерския съвет, обаче, не е подписан от държавата. Той е бил изпратен на печатницата по мейла, става ясно от обвинителния акт.
Въпросите към Бончев бяха насочени основно към откритите в "Мултипринт" 350 000 бюлетини. Собственикът на печатницата заяви, че тези бюлетини са били брак, намирали са се в помещение с отделен вход. Не били сложени в кашони, а една върху друга. Някои от тях са били с дефекти, но други - не. Въпреки това и те се смятали за брак, защото не били окомплектовани по 50 в един пакет, каквото било изискването по договора с Министерския съвет. Бончев отбеляза, че когато разследващите влезли в това помещение, те подредили бюлетините в кашони. Затова той подписал протокола от претърсването и изземването с възражение.
Пред медиите собственикът на "Мултипринт" отказа да коментира всякакви въпроси, свързани с делото.
Росен Желязков също бе изключително лаконичен - каквото има да казва, ще го каже в зала, пред съда, пише "Правен свят".