ОЗХО взе Нобела за мир (обновена)

/КРОСС/ Нобеловата награда за мир бе присъдена на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО).
С обявяването на наградата Нобеловият комитет потвърди информацията, която по-рано бе разпространена от норвежка телевизия.
Организацията, която бе натоварена с наблюдението на операцията по унищожаване сирийския химически арсенал, е основана през 1997 година, за да съблюдава изпълнението на Конвенцията за забрана на химическите оръжия, която бе подписана на 13 януари 1993 година.

Норвежкият Нобелов комитет награди базираната в Хага, Холандия, организация, наблюдаваща спазването на Конвенцията за всеобхватна забрана на химическите оръжия, за "значимите й усилия за елиминиране на химическите оръжия".

"Конвенциите и работата на ОЗХО са определили използването на химически оръжия за табу според международното право. Последните събития в Сирия, където химическите оръжия бяха отново пуснати в употреба, подчертават необходимостта от увеличаване на усилията за ликвидирането им", се посочва в съобщението на Нобеловия комитет.

Базираната в Хага Организация за забрана на химическите оръжия е създадена през 1997 г., за да надзирава спазването на Конвенцията за всеобхватна забрана на химическите оръжия - първото международно споразумение за поставяне извън закона на този клас оръжия за масово унищожение.

Организацията има 189 страни членки и удостояването й с Нобеловата награда за мир става буквално дни след като Сирия се присъедини към нея. Експерти на ОЗХО работят понастоящем съвместно с експерти на ООН по локализирането и обезвреждането на химическия арсенал на Сирия.

В съобщението на Норвежкия нобелов комитет се изтъква фактът, че някои държави все още не членуват в ОЗХО, както и това, че Русия и САЩ изостават с унищожаването на своите химически арсенали, като крайният им срок е бил април 2012 година.

"Съединените щати и Русия трябва да ускорят работите по унищожаването на своите арсенали", каза председателят на комитета Турбьорн Ягланд.

Наградата за мир е последната от първоначалните Нобелови награди за тази година, които се обявяват тази седмица. Официалното връчване на Нобеловата награда за мир ще бъде в Осло на 10 декември, датата на смъртта на шведския индустриалец Алфред Нобел, учредител на наградата.

От 1947 г. Организацията на обединените нации е ангажирана активно с обсъждане на химическото и биологично оръжие. На практика всяка година Общото събрание на ООН приема резолюции по различните аспекти на този вид средство за поразяване. В заключителната декларация на Парижката конференция, приета на 11 януари 1989 г. представителите на около 150 държави декларират стремежа си да забранят химическото оръжие. По пътя към създаването на КХО през септември 1989 г. Австралия организира международна конференция. Както всеки друг сериозно наболял въпрос, така и бъдещата Конвенция за забрана на химическите оръжия е предхождана от множество и продължителни международни преговори в рамките на Женевската конференция за разоръжаването и нейните предшественици.

Дългоочакваната конвенция е открита за подписване от 13 октомври 1993 г., което е сторено от около 160 държави. България подписва КХО на 13 януари 1993 г., след което следва и официалната ратификация на документа. Така страната става една от първите държави от Източна Европа, ратифицирала КХО, и участва в работата на Подготвителния комитет за създаване на международна организация за забрана на химическите оръжия в Хага, Нидерландия.

Изпълнението на КХО се гарантира чрез система за контрол, която е изключително прецизно разработена в сравнение с досега действащите договори за разоръжаване.

Най-важната част от КХО е, че тя предвижда създаването на Организация за забрана на химическите оръжия, която да оказва помощ в случай на употреба на химическо оръжие или заплаха за използването му. Така стигаме до структурата, функциите и провомощията на ново създадената организация, със седалище Хага, Холандия, които намират място в член 8 на конвенцията. Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) би могла да се дефинира като независима, междуправителствена организация с универсален характер, чиято цел са пълното химическо разоръжаване и международното сътрудничество в областта на мирната химия.

ОЗХО няма статут на законодателен орган, който гласува задължителни решения за държавите членки. Страните членки са свободни в избора си да използват едни или други средства за привеждане в действие на положенията на КХО.

Нобеловата награда за мир е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на шведския индустриалец и изобретател Алфред Нобел. От 1901 г. наградата се връчва ежегодно в деня на смъртта на Нобел - 10 декември. За разлика от Нобеловите награди за физика, химия, медицина и литература, които се дават всяка година в Стокхолм, наградата за мир се връчва в Осло.

Организациите, носители на наградата през годините, са: Институтът по международно право (1904),    Международното бюро за мир (1910),    Червеният кръст и червеният полумесец (1917 и 1944),    Международната служба за бежанците „Нансен" (1938),    Квакерски страж на мира и обществото и Американски благотворителен комитет на приятелите (1947),    Върховен комисариат на ООН за бежанците (1954),  УНИЦЕФ (1965), Международна организация на труда (1969), Амнести интернешънъл (1977),  Върховен комисариат на ООН за бежанците (1981), Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война (1985), Международни сили на ООН за поддържане на мира (1988), Пъгуошки конференции за наука и световни проблеми и Юзеф Ротблат (1995),  Международна кампания за забрана на противопехотните мини и Джоди Уилямс (1997),  Лекари без граници (1999), Организация на обединените нации и Кофи Анан (2001), Международна агенция за атомна енергия и Мохамед ел Барадей (2005)   

Сред лауреатите на престижната награда са:  Фритьоф Нансен (1922), Остин Чембърлейн и Чарлс Дос (1925), Джордж Маршал (1953), Мартин Лутър Кинг (1964), Хенри Кисинджър и Ле Дък Тхо (1973), Андрей Сахаров (1975), Майка Тереза (1979), Лех Валенса (1983), Далай Лама (1989), Михаил Горбачов (1990), Нелсън Мандела и Фредерик де Клерк (1993), Ясер Арафат, Шимон Перес и Ицхак Рабин (1994), Джими Картър (2002), Марти Ахтисаари (2008), Барак Обама (2009) и др.