Който гроб копае на НДСВ, сам пада в него

/КРОСС/ Като бумеранг се връща всичко, което отделни политици и политически кукловоди крояха и нанасяха удари на НДСВ. Жалко е, че не разбраха поуките и не осмислиха стандартите, които НДСВ наложи по време на управлението си от 2001 до 2005 година. Костов се срина, Кунева беше използвана и изтикана, Станишев стана жертва на същия сценарий, какъвто спретнаха с ДПС през 2005 г. на гърба на НДСВ. Иронизираха управлението на Симеон Сакскобургготски точно тези, които днес се гърчат и мислят как да спасят своята власт, как да се явят на следващи избори, как да пренаредят политическото пространство, но не в интерес на гражданите, а за собственото си оцеляване.

Тези, които през последната година ни убеждаваха колко са отговорни, рационални и коректни един към друг и към националните интереси на България, влязоха в патова схватка от нискокачествен "политически" кеч. Опитват се да ни убедят, че това е следствие от изборния резултат на 25 май при условие, че индикации за договорка за нов формат на управление има още от началото на годината. Очевидно е, че прословутото кафе Борисов-Местан, чисто формално, подготви гражданите за началото на реализацията на тази договорка. Иначе не мога да си обясня защо ГЕРБ, които горещо прегърнаха предложението на НДСВ за задължително гласуване, изпускат предоставената възможност да се присъединят към БСП за въвеждането му още сега за предсрочните парламентарни избори.

В цялото това политическо тресавище Бареков се опитва да открадне идентичността на НДСВ поради липса на собствена идеологическа платформа и се мята между Народна Република и Монархия. Националистите чакат указания от Кремъл, а Реформаторският блок си търси лидер.

Всеки цели ахилесовата пета на другия. Само че, едно е да направиш лапсус по време на репeтиция, друго е да се изложиш на сцена, а особено зрелище е, когато, уж големите политически играчи се излагат на националната арена.

Всички ние от години живеем в този цирк и може би щяхме да сме прави да се изживяваме като жертва или пасивен зрител, ако не бяхме съучастници. Още по-лошото е, че плащаме и сметката.Целият процес на негласуване и покварата с купуването на гласове е наказание не само за политиците, но и за обществото.

Казваме го от години. Сега ще стане ясно срещу какво ще се спазари силата на задължителния вот.