Неизвестни факти за една френска закуска и за люпилнята на BG - дисиденти

София /КРОСС/ По повод днешната годишнина от прословутата „закуска" на BG-дисиденти с Франсоа Митеран, ние от ПП „Другата България" питаме - фалшиви или истински бяха тогава преди 22 години гостите на Митеран и ако според „Монтескьо „Демокрацията е душевно състояние на граждани", доволни ли са днес българските дисиденти?!. Този въпрос се задава в официална пресинформация на ПП „Другата България".
Ако трябва да бъдем точни, това Матине на 19.01.1989 г. във Френското посолство в София направи показна презентация на българската опозиция пред официалните политици на Запада.
Шизофренното състояние на гражданското ни общество години наред разтърсваше България с компромати и доноси.
Френската етика обаче изисква да бъдем точни, за което припомняме некоментирани факти: френският десен печат разгласява истинско разочарование от срещата на Митеран с представители на изкуствено отгледаната ни опозиция в България. Държавникът е очаквал на тази среща да се появи българският Нелсън Мандела - Илия Минев, негов състудент, дългогодишен приятел и основател през 1988 г. на Първото независимо дисидентско движение в НРБ - Независимото дружество за защита правата на човека/НДЗПЧ/. Това не се случва. Защото Минев по това време е задържан и е неофициално в домашен арест.
„Юманите" пише - точен цитат:"Тези личности, журналисти, писатели и философи от България настояват за соцреформи, но отказват да бъдат смятани за опозиция!".
Има и друго - култовата „Дисидентска закуска" е предшествана от спецсреща в резиденция Бояна на същата група BG - интелектуалци, в значително по-разширен състав, които визитират гостуващия президент на Германия Рихард фон Вайцзекер. Медиите мълчат. Информациите за събитието са постни.
Питан за естеството на тези срещи, бившият висш държавник Милко Калев Балев откровено споделя: „Хората за тези закуски ги одобрихме в ЦК, случайни там нямаше!", потвърждавайки, че БКП - БСП се оказва не друго, а люпилня за псевдо-дисиденти...
Ние от ПП „Другата България" питаме - защо личности като Георги Марков, Илия Минев, Петър Манолов, Едуард Генов, Константин Тренчев и техните съмишленици - бащи на демокрацията в България не бяха на тези закуски?!
Отговорът е прост - едни не бяха живи, други в затвора, а трети - невъзвращенци и политемигранти!
За жалост след немската и френска „закуски" елитът на българската демокрация остави народа ни гладен.
Има стара българска максима, която казва „Една нация не е качествена, ако мисленето не е качествено, а улика"
А събитията които коментираме предшестват с 10 месеца освобождаването на Живков от поста Генсек на БКП.
През 1989 г. започна масовата емиграция, белязана и с т.н. „Голяма екскурзия" - изселването на 350 000 български мюсюлмани и турци. Започна да се разпада и Варшавският пакт.
По същото време Унгария стартира свои реформи, с въвеждане на многопартийна система и провеждане на демократични избори; полската „Солидарност" набрала сила формира първото в историята на Полша демократично правителство, свален бе и комунистическият гаулайтер Ерих Хонекер, а на 9 ноември границите на двете Германии се отвориха и започна събарянето на Берлинската стена. Часове след това Чехия и Словакия стартираха своите реформи, а на 19 ноември и румънският диктатор Чаушеско е свален от власт.
Днес децата на България учат, че дисидентите ни са били хора, отстоявали позиции, въпреки репресиите от комунистическия режим.
Да, истинските ни дисиденти действително са били такива!

/КП/