Преп. Никита, еп. Халкидонски. Преп. Софроний Български

Преподобният наш отец Никита от младини възлюбил Христа. Като се отрекъл от света и от всички световни привързаности, той угаждал на Бога с добродетелния си живот и бил възведен на светителския престол в Халкидон, на който предстоейки, бил като светилник за света и украсявал Христовата Църква.

Свети Никита бил много милостив към бедните. Той раздавал храна на гладните, обличал голите, приемал в своя дом странниците и по всякакъв начин се грижел за тях. Никита бил баща за сираците, закрилник на вдовиците и спасител на всички обидени и нещастни.
Когато настъпили тежките времена на иконоборството, при царуването на Лъв Арменец, свети Никита се показал като мъжествен изповедник на Христовото име. Той твърде много се подвизавал в борбата с нечестивото учение, изобличавал неговите неправославни основи и увещавал всички с благоговение да се покланят на иконата на Христа Господа и на Неговата Пречиста Майка, както и на иконите на всички останали светии. За това доблестният Христов изповедник понесъл много страдания от нечестивия цар и неговите единомишленици. За своето правоверие той бил заточен и претърпял много унижения и беди.

Накрая, след като прекарал дълги години в изповеднически трудове и подвиг, свети Никита се преселил от земята в небесните обители. Бог го прославил на небесата пред Своите ангели, а на земята - пред човеците, тъй като чрез неговите мощи се извършили множество чудеса и мнозина получили изцеление от всякакви болести за слава на Бога, Който се прославя в Своите светии.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Енорийският свещеник на село Пенкьовци (Софийско) Стефан избягал в София със жена си поради турско насилие, отгдето после избягал чак във Влашко при великия влашки войвода Радул. Там жена му починала и той приел монашество с името Софроний.

Подир смъртта пък на войводата Радул той се завърнал отсам Дунава в родината си и се поселил в един манастир край Русе (вероятно пещерния манастир на св. Йоаким І, патриарх Търновски ипреподобни Димитрий Бесарабовски), гдето се подвизавал с пост, молитва, труд и милостиня. Дяволът не изтърпял неговите монашески подвизи и настроил против него един манастирски слуга, който го ударил с брадва по главата и така го лишил от живот.

Три години по-късно Софроний се явил на живеещите в манастира, които изпълнили неговото внушение, разкопали гроба му и намерили мощите му нетленни и благоуханни. Те ги поставили в ковчег за всеобщо поклонение.

Вероятно преподобни Софроний живял през втората половина на ХV век и началото на ХVІ век, към второто десетилетие на който трябва да е пострадал. Тия сведения за него ни съобщава българският книжовник поп Пею, автор на житието на св. Георги, който пострадал през 1515 година.

Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).