Архимандрит Вассиан: Нашите славянски учители полагат солидна основа за самобитния живот на славянските народи

/КРОСС/ Нашите славянски учители, равноапостолните Кирил и Методий са жив символ на нашето православно единство, те полагат солидна основа за самобитния живот на славянските народи, те свързват всички нас в обща вяра, писменост, с тази висока култура и език, който е разбираем за всеки, независимо от това на кой от славянските народи принадлежи.Това заяви в интервю за БТА архимандрит Вассиан, настоятел в Руската православна църква в столицата.
Георги Победоносец е велик светия. Той се почита тържествено и общонародно. Добра и хубава традиция е българският народ да почита така светеца. В неговия образ ясно се проявяват християнското мъжество, верността към доброто и справедливостта, отзивчивостта към чуждата беда, отбеляза архимандрит Вассиан. Ако такива качества се признават за идеал, то това означава, че в глъбините на народния характер те заемат централно място, допълни духовникът.
В навечерието на големите църковни празници бих искал да пожелая на всички доброто и светлото начало на живота винаги да намира своето въплъщение в нашия живот и паметта на светите Божии угодници да остава винаги жива връзка с вековната православна традиция, каза архимандрит Вассиан по повод майските празници в българския календар. В православната вяра българският и руският народи намират и винаги ще намират тези духовни сили, които са необходими за развитие на доброто начало, за създаването на истинско уважение и любов между народите ни, посочи той.
Архимандрит Вассиан е свещеник в Руската православна църква и представител на Московския и на цяла Русия Патриарх при Българския патриарх. В продължение на много години е проректор на Московската духовна академия, след което е назначен за представител на Московската патриаршия в Беларус. Преди една година е назначен за настоятел в руската църква, посветена на светителя Николай Мирликийски Чудотворец в София.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Архимандрит Вассиан, през тази година се отбелязват 140 години от установяването на дипломатически отношения между Русия и България. Как историята на храма-подворие е свързана с тези събития?
Отговор: По най-прекия начин. Първоначално нашият храм е построен като посолски. Храмът е единен архитектурен комплекс с историческата сграда на Посолството на Русия в България (днес - Домът на Москва). Главният вход е бил северният и е свързан с Посолството през портата. Само по време на празници е бил използван южният вход, който се явява днес главен и който излиза на булевард "Цар Освободител". През 1907-1914 г. изграждането на Църквата на посолството се контролира от специално създадена строителна и стопанска комисия под личното председателство на посланика, в която участват членове на руското посолство и вицеконсулство в София: посланикът А.В. Неклюдов, княз Л.В.Урусов, военният аташе подполковник Ю.Д. Романовски, вицеконсулът К.И. Джакели и други руски дипломати.
До ден днешен Подворието изпълнява функциите на църковно посолство. Неговият настоятел се явява официален представител на Московския и на цяла Русия патриарх при Българския патриарх. В различните периоди от нашата обща история на Православната църква е непоколебима духовна опора на братските славянски народи. Именно Църквата и християнската вяра ни дават дълбокото разбиране за смисъла на нашата история и нашия сегашен живот. Без значение колко различни сили са се опитвали да заменят духовната основа на нашето единство, гласът на Църквата винаги ще ни напомня за непреходните духовни ценности и ще ни сочи истинните приоритети на православната вяра, а не на временните изгоди и интереси. Руският храм в чест на светителя Николай е място за срещи и взаимодействие на българската и руската православни култури - изконното начало на нашето братско единство и духовно родство. Именно в православната вяра двата наши народа намират и винаги ще намират тези духовни сили, които са необходими за развитие на доброто начало, за създаването на истинско уважение и любов между народите ни.

Въпрос: Ваше Високопреподобие, на 9 май ще бъде отбелязан престолния празник на храма-подворие. Разкажете защо този празник се отбелязва два пъти в годината?
Отговор: Нашият храм е посветен на най-почитания не само в Русия, но и в целия свят светия - Николай Мирликийски Чудотворец. Неговата памет се отбелязва на 6 (19) декември - денят на представянето на Свети Николай и 9 (22) май - денят на пренасянето на мощите на светията от град Мир Ликийски в град Бари, което събитие датира от 1087 година. Следва да се отбележи, че в богослужебния календар на Православната църква е определен дори отделен ден от седмицата за молитвено почитание на свети Николай. Всеки четвъртък във всички храмове се принася молитва към този светец. Например, в нашия храм, всеки четвъртък се чете акатист на светителя Николай. В храма може да се поклоним на особено почитаната икона на светителя Николай, именуема "Никола Устричний". Това е копие на известна мозаечна атонска средновековна икона, находяща се в манастира Ставроникита от средата на 16 век. Преди няколко години копие на иконата е направено от атонски монаси и е предадена като дар на нашия храм от Балканското атонско сдружение.
С основание може да се каже, че паметта на Светителя Николай се отбелязва особено често. Два пъти в годината, обаче, това празнуване е особено тържествено. Най-близкият празник ще бъде съвсем скоро. В Русия този празник е наричан Никола Вешний (пролетни). Името на светителя Николай справедливо може да бъде свързано с победата и тържеството на доброто над злото. От неговото житие са известни много случаи, когато той избавя хора от непосредствена опасност, когато идва на помощ на невинно осъдени, когато смело защитава правдата и със своето мъжество и непоколебима вяра помага срещу злото и несправедливостта. Свети Николай покровителства не само православните войни. Той е и бърз застъпник на всички, които с молитва се обръщат към него за помощ в трудни жизнени ситуации. В продължение на векове вярващите свързват своите надежди със светителя Николай и винаги получават от него отговор на молитвите си. И в днешни дни този светец се почита с особена любов от християните. В дните на отбелязване на паметта на светителя Николай храмовете са винаги пълни с богомолци. Едни благодарят на светията за помощта и защитата, други му разкриват съкровените си скърби и тревоги с надежда да получат скоро избавление от грозяща опасност. С увереност може да се каже, че всеки получава от свети Николай духовна утеха и помощ.

Въпрос: На 9 май отбелязваме също и годишнина от освобождението от фашизма - Денят на победата, а в Европа - този ден се отбелязва като Денят на Европа. Какво бихте казали по този повод?
Отговор: Мисля, че всяка паметна дата следва да бъде отбелязана и осмислена в нейния исторически контекст. Без Великата Победа ние не бихме имали Европа такава, каквато е тя в последните десетилетия, и, надявам се, ще остане такава, независимо от всички опити за промяна и пренаписване на историята. Не трябва да минава нито едно десетилетие, нито дори век, без в паметта на народите да остава спомен за това каква ужасна опасност се надига тогава над Европа и какъв подвиг извършват европейските народи за своята свобода и независимост, принасяйки на олтара на свободата огромна жертва. Що се отнася до Деня на Европа като празник, то той няма такава продължителна история и се отбелязва от 2008 г. в чест на декларацията на Шуман, фактически положила началото на европейската интеграция. Смятам, че не трябва да противопоставяме тези дати и празници. Но със сигурност, без нашата обща победа над фашизма, днес не би имало Европейски съюз, обединяващ 28 европейски държави, в това число и България.

Въпрос: Какво бихте казали за историческите връзки между Българската и Руската Православни църкви? Какво е тяхното непосредствено проявление в историята на Подворието?
Отговор: Самото освещаване на руската посолска църква от българско духовенство в сътрудничество с руснаците на 11/24 септември 1914 г. се явява особено важно събитие: тогава в присъствието на главата на руската мисия А. Савински и представители на редица дипломатически мисии се извършва чинът на освещаването на храма от Доростолския и Червенски митрополит Василий (той замества тежко боледуващият глава на Българската църква - българския екзарх Йосиф Първи), в съслужение с протосингела на Екзарха - архимандрит Стефан (впоследствие митрополит Софийски, а в периода от 1945 г. до 1948 г. - Екзарх български), настоятелят на храма архимандрит Николай, както и руският йеромонах Ювеналий и българският йеромонах Харитон. Българският Екзарх Йосиф назовава това събитие начало на братското единение на две православни църкви, тъй като за първи път след провъзгласяването на Българската екзархия през 1872 г. Светият Синод на Руската Църква се обръща към главата на българската църква с молба лично да освети посолския храм в София, което свидетелства за стремеж към възстановяване на каноническото общение.
За историческите връзки на нашите Православни църкви може да се говори много, тяхната история наброява повече от хиляда години. Началото им се отнася към периода на Кръщението на Русия, когато от България в Русия идват представители на българското православно духовенство, а с тях и богослужебни книги на разбираемия славянски език. През 14 век, в периода на "второто южнославянско влияние", тези връзки укрепват благодарение на Светителя Киприян и неговите последователи. Когато в резултат на османските завоевания България загубва своята държавна и национална независимост, укрепената Русия става крепост и защитник на Православието и православните братя-славяни. Апотеоз на тази борба се явява Освобождението на България, 140-годишнината от което бе широко отбелязано миналата година. Да напомним, че православното духовенство - и на Руската, и на Българската Православни църкви - дадоха своя духовен принос за тази победа. Да не забравяме също и ролята на представителите на руската емиграция в развитието на духовното образование в България през вековете.
Свети Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец, прославен от Руската и Българската Православни църкви, с целия свой живот и служение свидетелства за нашето несъкрушимо духовно единство. Светите му мощи се покоят в криптата на нашия храм и ние ежедневно виждаме потока от вярващи, които прииждат към него, за да търсят молитвената помощ и застъпничество.

Въпрос: Как е правилно да празнуваме деня на светителя Николай Чудотворец? Какво да правим в този ден? Как Подворието на Руската Православна църква в България ще отбележи своя престолен празник?
Отговор: Както всеки голям църковен празник, този ден трябва да бъде посветен на молитва и преди всичко - на богослужението в храма. Сутринта на 9 май в нашия храм ще има празнично богослужение, на което каним всички желаещи да почетат паметта на Свети Николай. Посещението на храма и участието в богослужението е проява на нашата любов към светията, това е жива връзка с Небесната Църква, тържествуваща на небесата. Това е напълно осъществим принос за нашето участие в църковния живот и, ако щете, в запазването на вековната традиция на почитане на светия Божий угодник. Но участието в църковния живот не е единственото, което можем да направим. Почитането на светителя трябва да бъде не на думи, а с дела. Истинското почитание на светеца е почитане на неговите добродетели, тези добри качества на душата му, с които той угажда на Бога.
Светителят Николай Чудотворец се отличава с особено милосърдие и отзивчивост към нуждите на хората. И ако в деня на почитанието на светеца окажем помощ на нашите близки, роднини, познати, ако станем жива част от съдбата на човек, който се нуждае от нашата подкрепа, то струва ми се това ще бъде най-доброто почитане на светеца в деня на църковния празник. Когато молитвата и добрите дела станат важна част от нашия живот, тогава, както казва митрополит Антоний Сурожски: "Св. Николай със своя живот и молитва ще направи за нас възможно това, което смятаме за невъзможно, защото Божията сила в немощ се проявява, и всичко е достъпно за нас, всичко е възможно за нас в Господа Иисуса Христа, който ни укрепва. "

Въпрос: През май българите отбелязваме също паметта на Свети Георги Победоносец, Деня на славянската писменост и паметта на нейните създатели братята Кирил и Методий. Какво бихте искали да пожелаете на българите за тези светли празници?
Отговор: Наистина месец май е богат на празници. Георги Победоносец е велик светия. Той се почита тържествено и общонародно. Добра и хубава традиция е българският народ да почита така светеца. В неговия образ ясно се проявяват християнското мъжество, верността към доброто и справедливостта, отзивчивостта към чуждата беда. Ако такива качества се признават за идеал, то това означава, че в глъбините на народния характер те заемат централно място. Уверен съм, че Свети Георги ще бъде винаги защитник и покровител на българския народ. Впрочем, на руския също, защото и в Русия той е особено почитан.
А, разбира се, и нашите славянски учители, равноапостолните Кирил и Методий, които се явяват жив символ на нашето православно единство. Те полагат солидна основа за самобитния живот на славянските народи. Те свързват всички нас в обща вяра, писменост, с тази висока култура и език, който е разбираем за всеки, независимо от това, на кой от славянските народи принадлежи.
В навечерието на големите църковни празници бих искал да пожелая на всички доброто и светлото начало на живота винаги да намира своето въплъщение в нашия живот и паметта на светите Божии угодници да остава винаги жива връзка с вековната православна традиция.

Оля Ал-Ахмед, БТА