Войната под юргана

/КРОСС/ ГЕРБ и РБ са обречени да съжителстват, мразейки се, иначе разводът ще ги върне в първи клас, пише в кочентара си за "Сега" Валери Запрянов

Развод в управляващата коалиция няма да има по уважителна причина. Нито Реформаторският блок, а още по-малко ГЕРБ са готови да затръшнат вратата зад себе си, да хвърлят ключа през рамо и да се сбогуват с властта, заради която са се събрали. Коалициите не се създават от любов, коалициите се създават от нужда.

Явно нуждата на Бойко Борисов е била голяма, за да набута под една завивка формации с толкова различно отношение към политиката. Даже е чудно как брачният договор успя да обедини десни и леви, националисти и глобалисти, привърженици на Ердоган, русофили и русофоби. Както и носители на най-обикновени според психиатрите фобии. Явно апаратното добруване стои много по-високо в моралната скала от всякаква идеология. Което, казано накратко, означава, че до края на мандата компромисът ще бъде издигнат в официална линия. Всяка друга партийна линия ще бъде успоредна на официалната.

Затова последните премиерски вълнения, преразказани от медиите страховито, се оказаха обикновен семейно-битов скандал, при който повече се крещи, отколкото троши. Водевилът, който трябваше да напомни кой е главата на семейството, започна с размахване на пръст и приключи с погалване по главата. За да направиш истинска кавга, трябва истински характер.

Когато липсва характер, крамолата е лигава,

като сопол на ограда. Цитирам класика.

Въпреки богатия си артистичен опит този път Борисов преигра, вживя се в ролята на спасител и пое управлението на парламента. Ей така, между другото. Първо разпореди ваканцията, която депутатите си гласуваха, да бъде отменена. Второ, обясни как да бъде ремонтиран изборният закон и какви поправки да бъдат приети. Така мирът под юргана оцеля. Единствено потърпевша се оказа конституцията. Но кой да обръща внимание на такива подробности, когато единството на коалицията е под въпрос.

Не забравяйте, в коалициите няма любов, има само сметки. Въпреки размахваните заплахи ГЕРБ няма как да се лиши от Реформаторския блок. Просто аритметиката не излиза. Напускането на АБВ и загубата на гласовете от ДСБ и гражданската квота се почувстваха осезаемо. Наложи се "Атака" спешно да пристане. Засега официално като част от "Обединени патриоти за президентските избори", а неофициално в познатата роля на "златен пръст" (83 от ГЕРБ, плюс 12 от РБ, останали верни на кабинета, плюс 18 от ПФ = 113). Този пръст не само натиска правилния бутон, но и отгатва като оракул неизказаните желания на най-голямата парламентарна група. Така се стигна до предложението за ваканцуване на парламента.

Премиерът не може да се раздели с реформаторите и по друга причина. Той има нужда от присъствието им във властта не само заради електронното табло на парламента. Едва ли любимите ментори на Борисов - Ангела Меркел и Жан-Клод Юнкер, биха подкрепили правителство, което се крепи единствено на националистическата риторика. Виктор Орбан и Вишеградската тройка са им достатъчни. Особено когато една новоподкрепяща партия се прочу извън пределите на страната с изгореното знаме на Европейския съюз и откровената си пропутинска пропаганда.

Реформаторите много добре

осъзнават значимостта на добавената стойност,

която носят, затова си позволяват да разиграват заплахи наужким - хем да изглеждат значими в очите на привържениците си, хем да могат да кярят нещо. Я назначение на пореден партиен активист, я някой и друг извънбюджетен лев за подарените им министерства. Иначе си дават ясна сметка, че изпаднат ли от властта, няма кой да ги покани обратно на трапезата. Ролята на вечно воюваща опозиция може да бъде приемлива само за авторите на крайни мнения, окопали се във "Фейсбук", но не и за партийните лидери, които вече вкусиха сладостта на сините буркани. Обясненията им пред електората, че докато са във властта, могат да постигнат много повече за реформите и напредъка на страната, се отнася единствено за собствения им напредък.

Затова нито Меглена Кунева ще даде оставка, ако изборният резултат е нисък, нито Николай Ненчев ще изведе подкрепяната от 7 хиляди гласоподаватели партия след изборите, нито Петър Москов ще послуша сирените от ДСБ, които му пеят в ухото, че е морално да си подаде оставката.

Въпросът с морала в тази партия е доста сложен

още от времето, в което Иван Костов не беше лаборант. Настояването за въздържание от властта тръгва обикновено от онези, които вече са преяли с власт. А Москов още е гладен. Затова ще стои на амбразурата и ще брани Борисов от всякакви скверни посегателства.

Резултатите от президентските избори едва ли ще се отразят драматично на коалиционното бъдеще. Но ще бъдат умело използвани при различни поводи, свързани с участниците в коалицията. Ако Трайчо Трайков получи по-малко от очакваните гласове, никой от лидерите на блока няма да си раздере ризата и да приеме загубата като лична. За разлика от тяхното неискрено съжаление, премиерът ще бъде искрено доволен. Първо, защото ще използва неуспешното представяне, за да се надсмее над бившия си министър, с когото изпитват взаимна неприязън, и второ - ще парира всеки бъдещ опит на реформаторите да говорят от името на обществото.

Поведението на най-голямата партия в коалицията по време на избори - независимо дали са мажоритарни или пропорционални, е повече от предсказуемо. Същото не важи за електоралните партии от блока. Разликата между ГЕРБ и реформаторите по отношение на партийно строителство, структури и мотивация е огромна. Борисов и Цветанов успяха

да превърнат партията в администрация и администрацията - в партия

Подобен челен опит може да бъде видян най-вече в Русия и Турция. С второто си участие във властта ГЕРБ все повече се превръща в чиновническа формация. А няма по-всеотдаен партиен активист от чиновник, който си пази хляба. Особено в райони, където заплатата на държавния служител е единствената сигурна заплата. Те приемат едноличното управление като мечтаната силна ръка, която бие шамари и щипка по бузките. И която им дава възможност да я целуват.

Реформаторският блок е крайната противоположност на ГЕРБ. Той боледува от криворазбрана демокрация. В името на свободата няма лидер, няма и говорител, защото е в оставка.

Как тогава Радан Кънев да не изплаче пред камерите, че няма кой да се сопне на Бай Бойко. Кънев е герой, решиха твърдолинейните му привърженици в мрежата. Герой е, прилича на отличник цигулар, който от балкона безстрашно се заканва на махленския гамен: "Ще видиш ти, като кажа на бате!".

Само дето баткото на Реформаторския блок го няма. Няма и да го има. Затова войната под юргана ще прилича повече на фарс, отколкото на истинска кавга. За кавга трябва характер.