В Аржентина подпалиха американския флаг

/КРОСС/ Латиноамериканската разходка на Барак Обама и семейството му, започнала почти идилично в благосклонната към размразяването Куба, завърши в Аржентина с улични антиимпериалистически протести и с палене на американски знамена.

Вечерята с тангото, която домакинът - новият аржентински президент неолиберал Маурисио Макри, услужливо организира на Обама, за да залиса масовите медии, не разколеба демонстрантите, които излязоха в центъра на Буенос Айрес да скандират лозунги срещу американската политика и в двата дни на посещението, на 23 и 24 март.

Черен юбилей

Още дълго преди да се осъществи тази визита съветниците на Обама го бяха предупредили, че трябва много да внимава с избора на дата и да се подготви съответно. На 24 март т.г. се навършват точно 40 години от военния преврат през 1976 г., който с американска благословия довежда на власт в Буенос Айрес кървава военна хунта. По време на диктатурата, продължила до 1983 г., са избити над 30 хиляди активисти от левицата, които и до днес се водят „безследно изчезнали". Масовата практика е била те да се отвличат, да се подлагат на изтезания в тайни центрове за мъчения на армията, а после труповете им да се изхвърлят от хеликоптери в океана.

По същия сценарий през 70-те години на ХХ век действат и военните диктатури в други съседни латиноамерикански държави - всичките не само подкрепяни от Вашингтон, но и напътствани в действията си по изтребването на левицата. Това е било извършвано в рамките на зловещия План „Кондор" на ЦРУ, чието разработване отдавна е признато от американските власти и е потвърдено от стратега на тези действия Хенри Кисинджър в мемоарите му.

Трагедията с тези 30 хиляди жертви е оставила дълбока рана в аржентинското общество. Има движение „Майките от площад „Май" - това са майките на „безследно изчезналите", които още по време на диктатурата започват да демонстрират за истина и за възмездие на площад „Май", където е разположен президентският дворец. Има и група на бабите от площад „Май". Те пък и до ден-днешен се опитват да изяснят съдбата на внуците си - бебетата, родени в центровете за мъчения от жени затворнички, които са били бременни, когато са ги отвлекли. След раждането майките и бащите „изчезват" в океана, а много от бебетата са осиновени от палачите на собствените си родители...

Недочаканото извинение

На фона на тази кървяща и до днес рана повечето леви и правозащитни организации в Аржентина бяха лансирали искането си по време на визитата в Буенос Айрес Барак Обама да се извини на аржентинския народ за причинените му от американската политика страдания. Това така и не се случи. Но предварителните надежди в такъв дух бяха подхранвани от посланията за нов диалог между Америките, които Обама се старае да отправя в последно време.

Започналото размразяване с Куба например постоянно се поднася и лично от американски президент, и от съветниците му като знак, че САЩ се отказват от силовата си политика в Латинска Америка. Че вече няма да свалят неугодни им правителства там. Че ще търсят сътрудничество и взаимодействие. Че стават загрижени за демокрацията и добри. Е, разбира се, с главната цел латиноамериканците с „мека сила" да се убедят, че е по-добре да прегърнат американските ценности и да се откажат от популярните из тези ширини антиимпериалистически революции.

Този курс обаче бе възприет като лицемерна измама и силно ядоса аржентинските левичари, които традиционно продължават да са с много силно влияние в страната. Вярно, част от лидерите на големите синдикати се изкушиха да отидат на вечерята с тангото и с Обама. Но друга голяма част мобилизира привърженици в две протестни шествия срещу американската политика на 23 и на 24 март. В шествията участваха и активисти на лявото крило в перонистката партия, управлявало от 2003 до 2015 г. чрез президентите и съпрузи Нестор Кирхнер и Кристина Фернандес.

Обидената Кристина

За Кристина Фернандес, която след края на мандата си се е оттеглила в любимия си Калафате в Патагония, дълбоко обиден бе самият факт, че наследилият я на поста неин политически противник Макри организира танго-шоуто за Обама не съде да е, а в културния център „Кирхнер". Той бе издигнат в памет на починалия й през 2007 г. съпруг по време на нейното отличавало се със силно опониране на американската политика управление. И сега, като предизвикателна демонстрация, Макри реши да даде вечерята в чест на Обама именно там...

Другото, което възмущава бившата президентка, е ролята на Вашингтон в провокирането на изкуствения дефолт на Аржентина през 2014 г., изиграл решаваща роля за подкопаването на втория й мандат и за отлива на избиратели от перонисткия кандидат-президент в изборите миналата есен. Те бяха спечелени от десния кандидат Макри, обещал нов курс. След поемането на властта от Макри пак с американска намеса бързо бе решен проблемът с т.нар. „фондове лешояди", които отровиха управлението на Фернандес с исканията си да им се изплатят облигациите по аржентинския дълг по цените отпреди 2000 г., въпреки договореното междувременно дългово реструктуриране. Фернандес категорично отказваше този рекет, докато беше държавен глава. Но Макри и Обама бързо се разбраха и овесиха на врата на аржентинците допълнителен бюджетен камък за овъзмездяване на „лешоядите".

Масло в огъня

Естествено, че всичко това наля доста масло в огъня на протестите анти-Обама по улиците на Буенос Айрес. Огънят, впрочем, бе съвсем буквален. По време на шествието, съвпаднало точно с вечерята и тангото, демонстрантите подпалиха няколко американски знамена. Те заклеймиха намесата на САЩ в дестабилизацията на властта във Венецуела, както и американската роля във войните в Сирия, Ирак, Либия и Афганистан. Основните скандирания бяха „Обама - вън" - и на испански, и на английски. Доста от демонстрантите носеха и тениски с надпис Argentina no se USA. На испански в това има игра на думи. Смисълът е: „Аржентина не е за използване". Като USA тук е хем САЩ, хем значението на „използвам".

На следващия ден, 24 март, навръх 40-годишнината от преврата, Обама още повече ядоса критично настроените към посещението му аржентинци. Участва заедно с Макри в показна официална церемония на мемориала на 30-те хиляди жертви на диктатурата и хвърли в тяхна памет бял букет във водите на вливащата се в океана река Ла Плата, на чийто бряг е издигната дългата стена с имената на „изчезналите". На церемонията не дойде никой от правозащитните и леви организации, борили се срещу диктатурата, нито майките, нито бабите от площад „Май", което беше демонстративен отказ да се приеме за чиста монета предлаганата от Обама „нова ера" в междуамериканските отношения.

Належащите според левите правозащитници извинения за американската политика така и не прозвучака в речта на Обама. Написалите я съветници предпочетоха тон на измъкване. И американският президент каза: „Знам, че има спорове за политиката на САЩ в онези мрачни дни. Това е нещо, което ние, в САЩ, анализираме. Демокрициите трябва да имат смелостта да признават, когато не са на висотата на ценностите, които защитаваме. Когато закъсняваме в отстояването на човешките права. Такъв бе случаят с Аржентина."

Толкоз. Само закъснение имало... Закъснение в разписанието на хеликоптерите с трупове над океана?....

Обама не дочака втория от протестите срещу посещението си. Преди да дойде часът на шествието той вече беше отпътувал с жена си, дъщерите си и тъща си за прочутия аржентински планински курорт Барилоче.

Президентският туризъм очевидно не е само българска запазена марка. От карибските плажове на Куба до склоновете на аржентинските Анди и Обама показа, че цени екзотиката в края на мандата си. Латиноамериканците де му мислят нататък - я с Хилари, я с Тръмп...

Къдринка Къдринова

Тема Online