ЕК ни разкритикува за липса на реформи в образованието

/КРОСС/ Европейската комисия отправи сериозни критики към България за липсата на реформи в образованието, което води до снижаване на качеството и на ефективността на системата. Затова България продължава да изостава по ключови показатели в ЕС.

Висшите училища произвеждат кадри, които не отговарят на нуждите на пазара на труда - нивото на заетост на млади специалисти на възраст от 20 до 34 години през 2012 г. е 67.3% и по този показател България е на едно от последните места сред държавите от Европейския съюз. Средното ниво на заетост на наскоро дипломирани висшисти в общността е 75.7%, като след нас са само Гърция (42.9%), Италия (54.3%), Хърватия (58.7%) и Испания (62.4%). Страната ни влошава резултатите спрямо 2009 г. с 6 процентни пункта, когато нивото на заетост сред наскоро завършилите висше образование е бил 73.6%. С най-висока заетост сред младите специалисти през 2012 г. са били Малта (91.9%) и Австрия (91.2%). Целта е през 2020 г. 82% от младите европейци между 20 и 34 години да бъдат наети. Данните са от последния мониторингов доклад на Европейската комисия за образованието и обучението за 2013 г.

В доклада се подчертава, че през м.г. 43% от младите хора в държавите от ЕС са били заети в професии, за които обикновено се изисква висше образование. За последното десетилетие делът им се е увеличил с 5 процентни пункта. Въпреки това все още е голям броят на младежите, които заради ограничените възможности за работа приемат професии, предназначени за възпитаници на гимназиите. Статистика за отделните държави липсва, но наскоро Сметната палата публикува доклад, според който 46% от завършилите през 2009-2012 г. работят нещо, което изисква по-ниска образователна степен.

Сериозното разминаване между подготовката на студентите и търсенето на пазара на труда е един от основните проблеми пред българското висше образование, отбелязват евроекспертите в доклада за България. За висшето образование са отправени и други сериозни критики - че "реформите имат много ограничен напредък". Осъществяването на реформата е свързана с ефективно управление и достатъчно инвестиции, което е от ключово значение за насърчаване на растежа и конкурентоспособността на българската икономика, пише в доклада за България. Друга препоръка за повишаване ефективността на висшето образование е модернизирането на учебните програми за висше и професионално образование. ЕК очаква от края на 2014 г. 80% от всички студенти да имат модернизирани учебни планове. Другата стъпка е засилване на сътрудничеството между образованието, научните изследвания и бизнеса.

В областта на средното образование също има сериозно изоставане по различни ключови показатели. Един от тях е чуждоезиковото обучение - по-малко от една пета (19.4%) от българските ученици между V и VIII клас учат по два или повече чужди езика, докато в ЕС делът им е средно 60.8%, показват данните на ЕК за 2012 г. Обхватът на децата на 4 години в предучилищна подготовка (една година преди задължителната забавачка) през 2012 г. е 86.6%, докато средното ниво за ЕС е 93.2%. Все пак в сравнение с 2009 г. има сериозен напредък с 8 процентни пункта. Страната ни сериозно изостава и по показателите мобилност на студентите и участие на възрастни в програми за учене през целия живот. България е с най-ниското ниво на финансиране на образованието в ЕС като дял от БВП и остава под средните европейски нива - 3.6% срещу 5.3% през 2011 г. В доклада се отбелязва също, че бюджетът за образование намалява от 4.3% от БВП през 2009 на 3.4% през 2012 г.

"България се сблъсква с предизвикателството да докаже качеството и ефективността на образователната система", посочва Еврокомисията. Основната препоръка в областта на средното образование е да се одобри нов закон за училищното образование. Окончателното му приемане преди края на 2013 г. ще осигури рамката за напредък на реформите, включително модернизиране на учебните програми, промяната на закона за професионално образование и въвеждане на стимули за учителите, е препоръката на експертите от Европейската комисия. Срокът, посочен от Брюксел, обаче е непосилен за родната нормотворческа действителност - проектът дори не е представен за публично обсъждане от Министерството на образованието, а технологичното време за гласуването му от парламента е минимум около 6 месеца. Препоръчват се и мерки, свързани с оптимизирането на училищната мрежа - ефективно управление, енергийна ефективност и подобряване на достъпа за деца със специални образователни потребности.

Това не е първият критичен доклад в областта на образованието. В края на 2011 г. ЕК отправи сериозни критики за липсата на реформи в образованието и за първи път постави конкретни срокове, в които трябва да бъде приета законодателната рамка за тях. Тогава Брюксел ни даде 6 месеца за пълна образователна реформа, но дори и към настоящия момент няма нито нов закон за училищното, нито за висшето образование. Още преди 2 години Европейската комисия посочи, че България е забавила значително реформата в областта на висшето образование. Препоръките тогава бяха за подобряване на качеството на обучението чрез инвестиции в квалификацията на преподавателите, стимулиране на сътрудничеството между университетите и индустрията и подобряване на управлението на университетите. Реформата включва още увеличаване на мобилността на студентите и модернизиране на учебните програми, пише "Сега".