Румяна Коларова: Най-труден е въпросът какво да учат децата

/КРОСС/До 25 септември трябва да приключи общественото обсъждане по стратегията за висше образование, която утре ще бъде публикувана за обществено обсъждане на сайта на МОН.

25 септември е крайният срок за подготовката на няколко ключови документа. Надявам се, че няма да оставя несвършена работа за следващия министър. Той ще има много и тежки задачи, свързани с неотложно законодателство, които изискват политическа воля и стабилно парламентарно мнозинство. Например законът за училищното образование. Той се чака отдавна, по него експертите в министерството работят непрекъснато, но явно досега липсва политическа воля.

Това каза в интервю за "Труд" служебният министър на образванието Румяна Коларова.

Реформата в училищното образование е много сходна на тази в здравеопазването. Това са две системи, които у нас много трудно ще се реформират. Българите по традиция инвестират и в двете системи. Те са склонни да дадат пари за частни уроци на децата си, да инвестират в полулегални форми на образование. Затова системата на образованието функционира. Но тя функционира много зле - и за тези, които имат пари да инвестират в нея, и за онези, които нямат. Липсата на реформа кара хората, които са готови да инвестират в образование, да напускат България, но от друга страна води до отпадане от системата на големи групи, които нямат желание или средства да учат. Първата група декапитализира образованието - знаещите и можещите напускат България, хората от втората група остават полуграмотни или напълно неграмотни.

За съдържанието на учебниците доц. Коларова коментира:

Всеки, който е писал книга, знае какъв е ужасът, след като бъде отпечатана, да я отвориш и да си видиш грешките, не печатните, а фактологичните и смислови грешки. Това се случва и може да бъде коригирано. Не разбирам обаче, защо след като грешки са били открити в един учебник през март т.г., не е използвана възможността за корекции. Според мен причината е или в липсата на воля на тези, които са открили грешката, да поискат поправката, или повдигането на въпроса за грешките и неточностите в един учебник е свързано с моментната политическа ситуация. Вторият въпрос е за съдържанието на учебната програма-тя може да се промени, ако има нов закон за училищното образование. А след като тя бъде променена, ще има ново съдържание на учебниците, а не от 10 г. да преиздаваме едни и същи. Най-труден е въпросът какво да учат децата: за съжаление все повече се убеждаваме, че не учим децата на това, което те трябва да знаят. Ние ги учим да рецитират, да запомнят факти (ето и критиците на учебниците по история се фокусират върху фактите), а не на умения, компетенции, нагласи. Ние не знаем какво искаме тези деца да научат! Най-лесно е да коригираме съдържанието на един учебник, най-трудното е да гарантираме, че учим децата, на това, което им е необходимо.