БСП събра синдикати, експерти и учители на дискусия за алтернативен план за образованието

/КРОСС/ „Нашето училище и децата ни имат нужда от нас". Така се обърна проф. Анелия Клисарова, председател на съвет „Образование и наука" към НС на БСП към представители на синдикатите и учебни заведения у нас, на публично обсъждане в две части на тема "Средно образование" и „Висше образование и наука" в столицата, предаде репортер на Агенция КРОСС/ .
Проф. Клисарова представи проект на програма за алтернативно управление в частта „Образование" и насърчи гостите на дискусията да дадат своите предложения, които да бъдат включени в програмата.
„Нека работим заедно за образованието. Ще работим за увеличение на финансирането в сектора до 5% от БВП, за справка в момента процентите са 3,5. Икономистите ни са подготвили ориентировъчно как може да бъде постигнато това. Според техните разчети, които показват, че за 2018 година могат да се заделят с 482 млн. повече за образование, през 2019 - 964 млн., а за 2020 година - 1 446 млрд. лева. Ако върви икономиката със същите темпове и очакваме БВП около 106 млрд, тези цифри са абсолютно реални", каза проф. Клисарова.
Тя открои още един важен момент - преосмислянето на делегираните бюджети. „Не може парите да следват ученика. Докато имаме този принцип, ще имаме и мъртви души. Би било от полза да обвържем бюджетите с различни показатели за качество на образованието, за трудни условия (училищата в пограничните райони), показатели за това, когато в малки училища има много по-добър успех от този в големите. Само така ще гарантираме качеството и достъпността в малките села на образованието", заключи проф. Клисарова.
По думите й, трябва да се направи преоценка на Закона за училищното и предучилищното образование, да се отбележи многообразието на училищните системи, да се насърчат талантите. Да бъде върната междупредметната връзка. „Трябва да се създаде Научен институт по образованието, който да направи цялостен анализ на системата и даде предложения как да бъде подобрена", предложи бившият министър на образованието. Тя открои още няколко важни стъпки, които биха подобрили чувствително качеството и достъпа до образование - грижата за здравето на детето и ученика, превенция на ранното отпадане от училище, стимулиране на младите хора да упражняват учителската професия, създаване на връзка бизнес-образование-реализация, защото се оказва, че децата добиват само теоретични знания, а нямат никаква практика, създаването на Национален фонд „Професионално образование".

Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители, заяви, че има нужда да бъде създадена стратегия за възпитателната работа не само в училище, а да бъде по-всеобхватна. Според синдиката трябва да се направи и стратегия за поетапното пенсиониране на учителите. „През 2016 година се пенсионираха 5000 учители, 3000 се наложи да бъдат върнати обратно в образователната система, защото няма желаещи да влязат на работа в училище. Стратегията би дала една глътка въздух докато се стигне до повишаване на стандарта и средната брутна работна заплата, която с увеличението от 1 януари става 996 лева, е на ниво, което да привлича младите учители", подчерта Такева. Тя припомни, че би било редно да се въведе и мандатност на директорите „На директорите им казват феодали. Те са несменяеми", каза тя и допълни, че трябва да се положат усилия и в тази посока. Нова политика за работа в центровете за личностно развитие и подкрепа. Аз смятам, че това е една грешна политика за децата със специални образователни потребности. Смятам, че трябва да запазим поне във всяка област по едно помощно училище", каза още Янка Такева.

Публичното обсъждане продължава следобед с втория модул за висшето образование.