Държавата харчи много, но без ефект

/КРОСС/ 50% от парите в бюджета отиват за социални помощи, „фискални вампири" и вехти пътища, пише "Преса".

България убедително държи антирекорда по доходи на населението и благосъстояние на държавата в Европейския съюз. Преди кризата да удари и родното стопанство, се радвахме на икономически ръст от 5-6 на сто годишно. Прогнозите за 2014 и 2015 г. също са оптимистични. И все пак не отлепяме от дъното на европейските класации - имаме некачествено здравеопазване, затъващо образование, обидно ниски пенсии...

Къде изтичат парите на държавата, за какво харчи и по какво бюджетните разходи се различават от тези на други членки на Евросъюза

Половината бюджетни разходи на България изтичат под формата на пенсии, социални плащания, обезщетения, субсидиране на закъсали държавни предприятия и „приоритетни" браншове, както и за кърпене на вехта инфраструктура. Това става ясно от данните на финансовото министерство и европейската статистическа служба - Евростат.

България изглежда социална държава, ако се вземе предвид колко пари отиват за подпомагане на уязвимите части от населението, категорични са икономистите. Но не това е основният проблем на бюджета, въпреки че над 36 на сто от парите в хазната се изливат в тази сфера. Населението застарява - това е тъжната истина. Но застаряването е проблем изобщо за Стария континент. Още по-тревожно е друго - бюджетни фондове се изливат в нереформирани сфери, с парите се поддържат на командно дишане „фискални вампири" като БДЖ и „Български пощи", например.
Оказва се, че в Европейския съюз правителствата инвестират средно по 8 на сто от бюджетите си за т.нар. икономически дейности. У нас процентът е близо 12 на сто, показва статистиката на Евростат.

„Голяма част от тези пари са именно за закъсалите комании, като БДЖ и пощите. Средства се наливат и в инфраструктурата, но там въпросът е доколко парите, които се планират за ремонти на улици, отиват наистина по предназначение", коментира икономистът Петър Ганев. Той допълни, че без инвестиционна цел в същото перо стоят и субсидиите, които земеделците получават.

Изсипването
на пари в
черни дупки

е сериозен проблем за икономиката, твърдят експертите. Те не генерират последващи приходи. Това означава, че ефектът от 1 вложен лев е... 0 лева. Справка показва, че за последните десет години само железниците са глътнали над 2 млрд. лв. под формата на държавна помощ и още близо милиард от ЕС чрез оперативна програма „Транспорт". За 2014 г. бюджетната субсидия за БДЖ е 170 милиона лева.

Парите за субсидии ще са проблем за икономиката, докато не започне да се мисли дългосрочно, да се оценява ефектът от държавните вложения, смята икономистът Георги Ангелов. Според него въпросът не е, че в хазната не се събират достатъчно постъпления. Грешно е планирането, скандална е липсата на стратегия. Докато кабинетите у нас ограничават стратегиите си в рамките на един управленски мандат и не започнат сериозни реформи, нещата няма да се променят, коментира Ангелов.

В образованието и здравето също се наливат много средства, но отново опираме до това как се харчат, каза експертът. А иначе като процент от бюджетните разходи за финансиране на обществени функции България изглежда средностатистическа европейска държава. С някои изключения, разбира се (виж таблицата). За вътрешен ред и сигурност страната е похарчила 7,1% от бюджета си през 2011 г. (общо 26,8 млрд. лв.). В това число влизат парите за МВР, ДАНС, НСО, НРС (1,27 млрд. лв.), за затвори (100 млн. лв.) и за съдебна власт (500 млн. лв.). Отделно са парите за отбрана - те са 3,5% от бюджета през 2011 г. Забележително е, че най-голямата държава в ЕС, четвъртата световна икономика

- Германия, отделя двойно по-малко за вътрешен ред

В съседна Румъния процентът е 5,6% от държавните разходи.
„В сигурността опираме до планирането. Всичко се свежда до липсата на реформи", обясни Георги Ангелов.
В Австрия - държава сравнима с България и като територия, и като население, вътрешният ред „изяжда" 2,9 на сто от бюджета. Затова пък за образование се отделят 11% при 10,2 на сто у нас. Разликата в процентите не е голяма. Това обаче не важи и за качеството на услугата.

В съседна Гърция, която е близо до нас не само в географско, но и в културно отношение, сигурността коства на бюджета 3,3 на сто от всички разходи. За образование се отделят по-малко пари, отколкото в България. При съседите второто по големина перо след социалното е издръжката на администрацията - 24,6% при 10,8 процента у нас. Но точно в това отношение едва ли трябва да следваме гръцкия пример.

Трябва да направим уточнението, че всяка държава преразпределя чрез държавния бюджет различен процент от БВП. У нас например преразпределителната тежест не може да надвишава 40 на сто от БВП. За тази година правителството ще похарчи 39,7% от всичко произведено от икономиката, а в Германия процентът е 38. Затова се получават отклонения - като дял от бюджета някои разходи са по-големи, а като процент от БВП - по-малки.

Малко от БВП се отделят за образование

България е на второ място в Европейския съюз по най-ниски разходи за образование като дял от брутния вътрешен продукт (стойността на всичко произведено в страната), сочат данни на европейската статистическа служба. Като процент от бюджета вложенията не са малко, но всичко зависи и колко от добавената стойност се преразпределя от държавата. Съотношението варира в различните държави.

Харчовете за образование у нас са около 3,5% от БВП, докато средното ниво в Европейския съюз е малко под 5,3%. В негативната класация ни изпреварва само Румъния, където през 2012 г. са били похарчени 3% от БВП за тази сфера. След нас е Словакия с 3,9%. Най-много средства от брутния продукт заделят пък в Естония - 16,2%, следвана от Литва - 15,5%, и Латвия - 15%.

Проблемът не е само в незавидното ни място в класацията. Инвестициите в образование не растат, както е логично, ако се съобразяваме с европейската повеля за „икономика на знанието".

Напротив, парите намаляват от 2009 г. насам. Тогава харчовете на държавата по това перо са достигнали 4,32% от БВП, докато през 2010 г. са намалели до 3,79%, а през 2011 г. - до 3,63%. Но не само при нас е така, въпреки че това не трябва да ни успокоява. Тенденцията е валидна за целия ЕС - от 2009 до 2012 г. разходите за образование са намалели плавно от 5,55 на 5,26%.

Средствата за здраве у нас никога не стигат

Въпреки че отделят значителен процент от бюджетите си за здравеопазване, българите и румъците имат най-малко пари (абсолютна сума от БВП) на глава от населението за здраве. Това показват данните на Евростат за 2011 г. (виж таблицата вляво). Статистиката е красноречива - за всеки нашенец годишно са определени от държавата 241 евро за здравеопазване. В Румъния сумата е 208 евро. Средствата обаче са крайно недостатъчни, за да се предостави на пациентите качествена помощ.

Средно в ЕС всеки гражданин получава над 1800 евро. Не е изненада, че най-много инвестиции в медицински центрове и адекватна помощ на глава от населението има за жителите на Люксембург - по 3900 евро. Внушителни средства за здраве се отделят и в Дания - по 3600 евро, Холандия - 3000 евро, Белгия, Австрия, Швеция и Финландия - по 2500 евро.