Връщаме държавната поръчка в университетите

Проф. Анелия Клисарова, министър на образованието

- Министър Клисарова, как ще коментирате предложението за намаляване на студентските такси до 30% от издръжката за обучение?
- Преди време, когато бях ректор, пак беше така - таксите можеха да са до 1/3 от издръжката на студентите. След това максимумът беше увеличен до 2/3. Подкрепям предложението таксите да бъдат до 30% от издръжката за обучение, защото отчитаме социално-икономическите фактори в образованието. Нашата цел е да имаме повече млади хора, реализирани на пазара на труда. Когато понижим студентските такси, тогава ще дадем възможности на младежите от семейства с по-ниски доходи да учат в университет. Не бива социалният статус да определя нивото на образованието на даден млад човек. В стратегията за висше образование сме заложили като основни цели както равния достъп до образование, така и увеличение на висшистите между 30 и 34 години до 36% до 2020 г. Няма как да стигнем тези проценти, ако следването е скъпо.
- Освен проценти и ниски такси обаче, не трябва ли да гоним и качество?
- Разбира се. Не трябва да допускаме да има евтино образование с ниско качество, от което много хора да имат възможността да се възползват. Целта ни е по-ниски такси и по-качествено образование. Това, разбира се, никак няма да е лесно и е отговорност на висшите училища. Министерството може да дава насоки, но основната отговорност е тяхна. Ние ги подкрепяме с акредитацията и с финансирането, което ще бъде обвързано с качеството и с реализацията на студентите на пазара на труда.
- Някои университети обаче ще загубят милиони с намалението на таксите. Ще ги компенсирате ли някак?
- Възможно е да има известно недоволство от страна на ректорите заради опасенията им от загуби. Такива обаче няма да има, ако се приложи гъвкава политика. През Бюджет 2014 ние повишаваме издръжката за обучение в специалностите, свързани с математика и природни науки, педагогиката и инженерните науки. Специалностите, които са стратегически за държавата, също ще бъдат допълнително финансирани. И второ - 16 млн. лв. ще бъдат разпределени между университетите за качествено образование, т.е. висшите училища ще имат възможност да получат допълнителни средства и така да компенсират загубите си. Така мисля, че ще намерим баланс между интересите на студентите, на университетите и на цялото общество. И в момента не са много висшите училища, които се възползваха от възможността да увеличат таксите до 2/3 от издръжката, така че не мисля, че това ще е стрес в системата.
- Преди дни излезе новото издание на рейтинговата система. Какви са основните изводи за вас?
- Искам още веднъж да благодаря на екипите, които работиха и усъвършенстваха рейтинговата система, която става все по-отворена. При първото й издание помня, че имаше някои остри реакции, с времето обаче тя се усъвършенства и става все по-полезна. Разбира се, има още накъде да се подобрява. Основният извод от резултатите е, че университетите не трябва да забравят, че основната им задача е да произвеждат кадри, които се реализират на пазара на труда. В момента тази връзка е загубена. Висшите училища отпускат най-много бройки там, където има най-много кандидати, а не в специалностите, от които наистина има нужда от специалисти. Това трябва да се промени.
Рейтинговата система дава възможност и за много добро сравнение за това как се развиват професионалните направления в даден университет - дали му куца науката или академичният състав, или друго. Рейтинговата система е особено полезна и за кандидат-студентите, които ще могат да видят как се реализират завършилите различни специалности. И тези сензации, че висшисти работят като продавачи... това не е сензация, това е страшно, защото държавата е инвестирала в обучението на тези хора, а те не се реализират.
- Рейтинговата система показва, че има университети, които произвеждат безработни. Ще продължи ли държавата да им дава пари?
- Рейтинговата система показва, че трябва да има държавна поръчка, която да регулира приема, т.е. държавата да инвестира там, където има нужда, и оттам нататък университетите да си предлагат платено обучение. Защо при военните безработицата е нулева?! Защото при тях има държавна поръчка. Разбира се, рейтинговата система има нужда от още усъвършенстване. За реализацията на пазара на труда трябва да има по-точни коефициенти. Трябва и да помислим например за тези икономисти, които са направили частни фирми, затова какви са техните доходи, защото е трудно това да се определи само с институциите, с които ние работим. Затова може би трябва да имаме повече срещи с работодателите.
- Откога ще се премине към държавна поръчка?
- Ако приемем стратегията за висше образование и има съгласие между ректорите, може би още от следващата учебна година. Мисля, че е правилно да се въведе и по-облекчен, но и по-строг режим при акредитацията на висшите училища, за да гарантираме качеството.
- Стратегията за висше образование предвижда и стимулиране на частните университети. Как точно може да се случи това?
- Хубаво би било да имаме възможност да отделим пари за стипендии и за студентите в частните университети, но засега те ще могат да участват само в европейските. В момента обсъждаме да има възможност да финансираме тези специалности в частните университети, които са стратегически за страната и не се предлагат в държавните. Надявам се да можем да осигурим и средства за храна за студентите в частните университети, т.е. както даваме субсидия за стол на Софийския университет, така да даваме и на Нов български университет например.
- През последните дни се говори за още една законодателна промяна - премахването на ограничението на броя мандати на ректорите. Одобрявате ли я?
- Затова се говори вече повече от пет години. Идеята е да се даде повече свобода на академичните среди сами да решават колко мандата да има ректорът. И досега в правилниците на университетите е записано, че дори и да не е изтекъл мандатът на даден ректор, ако Общото събрание реши, може да разгледа и проконтролира неговата политика и да изкаже недоволство. Затова Общото събрание може да реши ректорът да има право на неограничен брой мандати, но пък може и да реши да е само един и да няма право на втори. Така всъщност разширяваме автономията на университетите.
- Какво се случва със закона за средно образование, на няколко пъти се отлагаше представянето му? Кога можем да го очакваме?
- Много труден закон, наистина. Неслучайно осем години не се приема. Това е основен закон, който не може да бъде на дадена власт, той трябва да е закон на обществото и затова е толкова трудно да бъде приет. Не искам да давам срокове, надявам се до края на месеца да бъдем готови. Както вече съм казвала, всичко положително, което е записано в закона, ще бъде продължено. В никакъв случай не си мисля, че сега наново ще открием топлата вода. Няма смисъл и няма нужда от това.
В закона ще има нова глава, посветена на педагогическите кадри. Наскоро бях в Сингапур, чиито ученици имат отлични резултати на PISA. Тяхното мото е, че „Ключът към успеха е учителят на XXI век". Не бива да работим само със знанията на учителите от XX век, затова въвеждаме и нова глава, в която да бъдат разписани конкретни мерки, насочени към обучението и квалификация на учителите - от студентската скамейка, през стажовете, до обучението на директори. Можем да направим най-модерните класни стаи, да въведем най-новите технологии, но ако няма кой да работи с тях, няма да има ефект. Технологиите могат да бъдат помощно средство, така че учебният процес да е по-интересен, но преди всичко децата трябва да са грамотни. Не може да се разчита само на това, че таблетът ще даде отговор за всичко.
- Да, но точно това се случва. Децата сякаш знаят, че „Гугъл" има отговор за всичко... Как учителите могат да ги мотивират да мислят?
- Точно така е. Учителите трябва да им поставят такива теми, за които да трябва да прочетат пет неща от „Гугъл" и да направят някакъв извод. Има и нещо друго - много ми се иска учителите да са по-ефективни, да дават редовно консултации, образованието да гарантира качество. Ние уморяваме родителите с тези частни уроци - то като се почнат от седми клас... край нямат, а уж образованието е безплатно. От моето поколение никога не сме ходили на частни уроци, пък сме имали трайни знания.
- Заговори се и за увеличение на учителските заплати от юли. С колко е реалистично да се повишат?
- Тази година увеличихме единния разходен стандарт със средно 1,3%. Това ще позволи на директорите да увеличат заплатите по свое усмотрение. Описахме и в отделна част разходите за ток, вода и консумативи на училищата, така че те да не зависят от броя на учениците. Подпомагаме и малките училища. От първи юли пък искаме да увеличим началната заплата на младите учители. В момента обаче правим разчетите и не е ясно още с колко точно ще е повишението.

Интервю на в. „Монитор”