В стратегията за висшето оброзавание - повече дипломи и качеството

/КРОСС/ Стратегията, която предлагаме, е една матрица. Още днес следобед цялата стратегия ще бъде на сайта на МОН, за да се проведе широка дискусия. Ще направим работна комисия. След зимната ваканция, ще се съберем за окончателен вариант на стратегията. След изработването й работната група ще изготви и план за действие. Стратегическата цел е създаване на модерна и ефективна система, в центъра на която е човекът. В стратегията основно място има студентът.

Това заяви министърът на образованието Анелия Клисарова пре представянето на проекта на Стратегия за развитие на висшето образование в България за периода 2014 - 2020 г. днес.

Амбицията на правителствто е да има повече висшисти и растеж на качеството на висшето образование, стана ясно от думите на образователния министър Анелия Клисарова. Сегашните 26.9 процента на млади хора на възраст между 30 и 34 години с дипломи трябва да достигне до 2020 - 2025 година до 34 - 36 процента, посочи министър Клисарова.

По-малко от 30% от завършилите студенти се реализират в съответното професионално направление, или съответната професия, каза още Клисарова и посочи, че реформите, които прави кабинетът, са в правилна посока, въпреки че реформата закъснява.

Финансово-икономическата криза постави сериозна дилема пред висшето образование. Не ускорихме реформите във висшето образование. Не инвестирахме достатъчно във висшето образование през последните години, обясни министър Клисарова.

Министърът припомни, че в МОН се разработи стратегия за намаляване на броя на отпадналите ученици от училище. Според нея, няма невъзможни неща; необходими са реализъм и амбиция.

Сред въпросите, които ще бъдат разгледани при обсъждането на проекта на стратегията, са този за професионалния бакалавър - трябва ли да го има, как да се направи взаимодействието на висшето образование с бизнеса и как да се подобри, каква ще бъде системата на управление на университетите - да се приеме нов по-ефективен модел на управлението, въпроса за баланса между държавни и частни висши училища и др.

Вътрешни диспропорции в системата, затруднен достъп на младежи от нискодоходните групи, нарастващи предпочитания сред младите хора за получаване на висше образование извън страната. Голяма част от младите хора искат да учат в чужбина. Драстично разминаване между профила на подготвяните специалности във висшите училища и реалното търсене на пазара. Много жесток показател е - само по-малко от 30% от завършилите студенти се реализират в съответното професионално направление. Ясно заявихме намеренията на нашето правителство, че има желание да увеличи поръчките и финансовите стимули за държавните висши училища по професии с хроничен дефицит, каза още образователният министър Анелия Клисарова.

За подобряване качеството на висшето образование у нас ще бъдат отделени и пари от бюджета и няма да се разчита само на европейските средства по бъдещата оперативна програма стана ясно от думите на премиера Пламен Орешарски при срещата му с ректори на висшите училища и учени.

Орешарски призна, че не приема еднозначно критика към качеството на висшето образование у нас, тъй като родни кадри намират добра реализация в чужбина, но слабости има и подобрение е необходимо.

„Критиката е преекспонирана, но е хубаво, когато има такава. Нашето общество е много критично, често повече от необходимото, но критиката трябва да бъде градивна", добави премиерът, като призна, че е раздвоен, присъствайки в качеството си на министър-председател, а не на университетски преподавател.

Факт е, че една голяма част от младите ни хора предпочитат да завършват висше образование навън. Ние трябва да направим така, че да приравним качеството на висшето образование до водещите университетски центрове и по този начин съм убеден, че ще привлечем и достатъчно външни студенти, за които завършването на българско висше учебно заведение ще бъде гордост и чест. Това, което аз мога да ви гарантирам, е, че образованието ще продължи да бъде приоритетна сфера, заяви премиерът.

Снимка: Булфото; всички права запазени