Има ли политически разум в образованието?

/КРОСС/Политическият разум всъщност е оксиморон, нещо като дървено желязо и докато не извадим наяве неговите абсурди, стратегически цели, обществото не може да осъзнае: На какво учим младите? Обърква се в хаоса от промени на учебни програми, учебници, изисквания за изпити, отчайва се от оценките за неграмотност на Евростат, унива, че образованието ни е получило слаб 2. Тук министрите на образованието не помагат много, тъй като ясно не очертават смисъла на процесите, които текат.

И така, за какво става дума? Първата теза е тази на Болонската система, която превръща образованието от ценност в стока, прекалено комерсиализира знанието, цели да се изгражда у младите компетентност, а не знания, акцентира се на уменията пред възможността за мислене, вземане на решения. Това наложи с днешна дата дуалната система в средното образование, където обучение и практика са равностойно застъпени. А вузовете постепенно превърна в бизнес, който раздава дипломи на широк фронт, легитимира винтчета, които пасват на конкретно профилирани структури. Универсалността на знанието, типично за Европейските университети, вече е заменена от практичността, от пазарната практичност на образованието.

Друга европейска теза, изказана от бившия председател на ЕС Ван Ромпой, е отказ от национална идентичност, от род и родина и налагане на Европа като общ дом. Тази стратегия означава на практика процес на разграждане на културно-психологическата тъкан на дадена държава и нация, обезценяване на културата и историята, определянето им като провинциални на европейските алтернативи. Така се върви към краен резултат - превръщането на нацията в чисто потребителско население, със сервизни функции.

Тези две актуални тенденции, които разлюляват периодично образователната ни система и предизвикват кризи в обществото, вече са доведени до крайната си точка. Стратегията, философията на образованието ни не е ясно формулирана от политическия разум, той, когато е на власт, изпълнява чужди директиви, формализира реформата - нови програми и други, но не говори открито какво общество ще възпроизвеждаме чрез знанието - комерсиално, обслужващо или национално, креативно. Европейската глобализация е в сериозна криза, разумът доведе много страни до идеята за Европа като клуб на националните държави. Стана ясно, че и българите си искат „Аз съм българче", Ботев, Вазов и всички свои значителни писатели и исторически фигури. Между двете тенденции - космополитната и националната, които непрекъснато се противопоставят в публичното пространство, образователната система е разклатена, няма обществен консенсус и яснота как ще се впишем в европейските стратегии, как ще запазим българските традиции. В този критичен казус политическият разум отсъства с днешна дата.

На този фон твърде объркващо прозвуча изявлението на президента Плевнелиев на злополучния учителски събор в зала „Арена армеец". В момент, когато цялата просветна система е разклатена, когато предаването на знания - образованието, и създаването на знания - науката, са в криза, президентът говори празнословия за напредъка с иновации, за нова образована България... Иновациите, за които Плевнелиев често говори, но нищо не направи през целия си президентски мандат. От 2012 г. финансирането на Фонд „Научни изследвания" е спряно и учените не получават подпомагане на проектен принцип. Не вярвам Плевнелиев да не е разбрал това, защото Борисов отстрани министъра на образованието Сергей Игнатов от първия си кабинет именно за корупционни схеми при финансирането на иновации и досега фондът не работи. За какви иновации говори Плевнелиев - за някакви внедрени чужди практики, които трябва да приемем като иновации, за да бъдем средноевропейска страна? Защо нито Кунева, нито президентът не информираха ЕК, че в България не се отпускат средства за български иновации, за наука повече от четири години?

Втората част от изказването на Плевнелиев, че образованието трябва да е надпартийно, също подейства като зле скроена манипулация. Защото вече от години се преправят в уютната неолиберална мелница нашенските ценности и национални личности. За големи поети като Вапцаров, Гео Милев се правят всякакви опити за детрониране на тяхната лява убеденост, за д-р Кръстев и Пенчо Славейков се насажда в Софийския университет, че са просто доморасли таланти.

Не мога да не коментирам темата, зададена в СУ на кандидат-студенти по литература тази година - „Вяра и лъжа в поемата „Септември" на Гео Милев. Да, добре разбрахте, в поемата на Гео Милев има лъжа, която кандидатите за Алма матер трябва да разкрият! По мои скромни предположения като лъжа трябва да се посочи известният възглас на Гео Милев „Септември ще бъде май!" Ако погледнем така примитивно, както е подходил този незнаен все още преподавател от СУ, който е поставил темата на изпитваните, тогава и в стихотворението на Ботев „Хаджи Димитър" е пълно с лъжи. Какви ти самодиви и така нататък! Целият този примитивизъм, който прави децата ни неразбиращи нито живота, нито поезията, нито метафората, нито реалното знание фокусира безобразията, които МОН, с разума на експертите си, разрешават години наред.

Всъщност: На какво учим нашите деца? Когато откъснеш един голям поет от неговия корен, репресиите на 1923 година и го разглеждаш извън реалния политически контекст, просто като отвлечена категория - е, това вече е същността на манипулацията, която се извършва в образованието ни. Това е ядрото на вируса, който заразява младите и ги прави неразбиращи - нито историческия контекст, нито гения на поета. Случилото се на изпита в СУ, свързването на Гео Милев с лъжата, уязвяването на неговата поетическа реалност не направи никакво впечатление на министър Кунева, на чиновниците в МОН, те не взеха позиция и някакви мерки. Значи причините не са само в учителите и учениците, а най-вече в разума на експертите, които измислят подобни „общочовешки теми". Засега не е зададена една такава тема, която също се има за изпитна по литература: „Ескейпизмът у Йовков". Няма нужда да се чудите - и Гео Милев, и Йовков са преработени през неолибералните визии, изтръгнати от българската история и поетика... Но щом тези наши неолиберали са толкоз европейци, да ги попитам дали подобни волности са допустими в други страни на континента. Едва ли някой ще преправя големите си класици по европейски директиви.

Политическият разум у нас би трябвало да е наясно, че дълго подобни манипулации в съюз с експертите не биха могли да издържат пред обществения поглед. Нека не забравяме, че езикът на лъжата и манипулациите води до езика на омразата, до агресията. Да разделяш обществото чрез псевдообразование? Чудовищно, нали?

Източник: в.Труд