Втори опит за среща на Клисарова със студентите (обновена)

/КРОСС/ Премиерът Пламен Орешарски и министърът на образованието Анелия Клисарова обсъдиха със студенти проекта на стратегия за развитието на висшето образование в Република България за периода 2014-2020 г.

Премиерът Пламен Орешарски заяви, че разминаването между образователната система и изискванията на бизнеса трябва да бъде преодоляно. Това е една от основните цели, заложени във Стратегията за развитие на висшето образование до 2020-а година.

Подобно на срещата си с ректори по същата тема миналата седмица, така и днес премиерът Орешарски поиска европейско качество на висшето образование у нас. Той поиска и по-добра обвързаност с бизнеса.

Важното е квалификацията, а не работното място. Един добре квалифициран човек не се притеснява за работното място. Без да подценявам, разбира се, фундаменталното знание, ще насочим достатъчно мерки и политики, така че да има и повече прагматизъм в обучението, каза още премиерът през студентите от над 30 университета.

В края на срещата, закрита за медиите, от залата се чуваха бурни ръкопляскания. Причината била одобрението от страна на студентите на решението, че техните предложения ще имат равна тежест на тези, които ще се формулират и от ректорите.

"Ранобудни студенти" отново не са участвали, обясни Ангел Георгиев, председател на Националното студентско представителство. Но със сигурност срещата беше отворена за всички желаещи и имеше около 80 студенти, като, разбира се, ние бяхме ограничили до двама от университет, категоричен бе той.

Студентите, присъствали на обсъждането на работните предложения в документа, одобряват новия модел на финансиране. Повече пари за университетите с добри показатели за реализация на трудовия пазар и специалностите по нови технологии. Те обаче нямат единно мнение дали бакалавърската степен да е 3- или 4-годишна.

Министър Анелия Клисарова посочи, че европейската тенденция е да бъде скъсявано бакалавърското образование и да се увеличава магистърското.

Висшата степен "бакалавър" да се постига след три години учене, а не необходимите в момента четири, бе предложено от самите студенти.

"Образованието не е разход. Образованието е инвестиция", напомни просветният министър след края на срещата със студентите и я определи като много интересна.

Студентите искат още да върнат всички свои колеги, които са избрали да учат в чужди университети. Младежите са настояли на днешната среща привличането на младите хора от чужбина да се върнат в България да застъпи по-съществено в предстоящата стратегия за висше образование.

Студентите са питали и за бъдещето на университетите, дали те ще бъдат сливани, дали малките висши заведения ще загубят своя облик, как ще се финансират университетите.

"Младите хора се обединиха около това, че реализацията на пазара на труда е важна", разказа още проф. Клисарова.

Студентите настояват още сами да направят работна група, която отделно от работната група на ректорите, да обсъжда стратегията за развитие на висшето образование.

"Ние ще участваме активно и ще помогнем за тази стратегия", пое ангажимент председателят на Националното представителство на студентските съвети Ангел Георгиев. Той изрично отбеляза, че на днешната среща са били поканени всички университети, което го затрудни да отговори на въпроса, дали сред присъстващите днес е имало "ранобудни" студенти.

"Инвестициите в образование са с най-висока възвращаемост, спрямо всички останали инвестиции", мотивира още от началото целта на срещата премиерът Пламен Орешарски пред събралите се студенти.

"Възвращаемостта в знанието е повече от шест пъти", посочи още Пламен Орешарски и определи нашето общество като длъжник на цялата система на образованието.

Стратегията предвижда стимулиране на създаването на специалисти в инженерно-техническите, природните и педагогическите науки и да се осъществи взаимодействие между висшето образование и бизнеса. Документът е публикуван в сайта на ресорното ведомството, където всеки може да даде своята препоръка. Основната цел е до 2020 година завършилите висше образование у нас на възраст между 30 и 34 години да са 36% - при средно ниво за Евросъюза - 40%.

В момента висшистите у нас са едва 27 % от българите до 34 години. Целта е към 2025-та те да станат 34-36 на сто. Затова стратегията предлага разширяване на входа и строг контрол на изхода на ВУЗ-овете. Като дългосрочна цел стратегията залага двойно по-голямо финансиране на образованието. През 2020 година за него ще се заделя 6 на сто от Брутния вътрешен продукт при 3,8 % отпуснати за догодина. До 15 януари трябва да има ясни становища относно предложенията в сферата за развитие на образованието у нас.
Проектът беше обсъден преди седмица със Съвета на ректорите, които като цяло я одобриха, но се противопоставиха на предложението да се раздели академичното от финансовото ръководство и да бъде въведен Университетски борд.

В протестните си декларации студентите, които окупираха различни висши училища в страната, заявяваха нееднократно, че искат именно качествен образование.

В началото на миналия месец министър Анелия Клисарова инициира среща с протестиращите студенти, но те очаквано не се отзоваха на поканата с аргумента" Не искаме преговори, искаме оставка". На срещата се явиха обаче представители на Студентските съвети на висшите училища, с които вече беше обсъдена подготвяната в момента Стратегия за развитие на висшето образование.

Междувременно окупацията в Ректората на Софийския университет и в други ВУЗ-ове бе прекратена, а протестът на младежите премина под други форми.