Половината общини са с просрочени задължения

/КРОСС/ Просрочените задължения на общините към края на юни са 132.1 млн. лв., в т.ч. по бюджета на общините 123.9 млн. лв., като са формирани от 131 общини, представляващи 49.4% от общия брой общини, показва анализът на Министерството на финансите за финансовото състояние на общините към края на първото полугодие. Данните сочат, че 134 общини завършват второто тримесечие без просрочени задължения.

От данните в анализа се вижда, че

най-големи просрочени дългове към края на шестте месеца

имат Видин - 11.4 млн. лв., Пазарджик - 20.6 млн. лв., Смолян - 14.3 млн. лв., Стара Загора - 13.4 млн. лв., и Кърджали - 8.1 млн. лв. Спрямо година по-рано най-голям ръст на просрочените задължения има в Стара Загора - с 12.3 млн. лв., Благоевград - с 2.4 млн. лв., Бургас - с 1.4 млн. лв., Добрич - с 1 млн. лв. Най-много спадат просрочените дългове спрямо юни 2018 г. в Кърджали - с 6.6 млн. лв., в Перник - с 2.9 млн. лв., в Хасково и Сливен - с по 1.8 млн. лв.

Сравнено със същия период на миналата година, намаление на просрочените задължения отчитат една трета от общините, или 83 общини, като общият размер на реализираното от тях намаление е приблизително 32 млн. лева. В същото време 50 общини, представляващи 18.9% от всички, увеличават просрочените си задължения в рамките на една година общо с 26.7 млн. лева. В делегираните от държавата дейности просрочените задължения са в размер на 2.4 млн. лв. и съставляват около 2% от размера на просрочените задължения по бюджетите на общините.

Общинският дълг и общинските гаранции към 30 юни са 1.4 млрд. лв., от които вътрешен дълг са 43.5% от общата сума, а външен - 56.5%. Дългът на Столичната община формира 52% от общия размер на дълга. Спрямо края на 2018 година размерът на общинския дълг и общинските гаранции намалява с 10 млн. лв., което се дължи на намаление на размера на вътрешния дълг с 20.6 млн. лв. и увеличение на размера на външния дълг с 10.6 млн. лв.

Делът на собствените приходи спада

Средният дял на приходите в общите постъпления на общините нараства до 39.41% спрямо 36.65% в края на 2018 г., като остава по-нисък и спрямо същия период на миналата година, когато е 41.95%, показват още данните. Броят на общините, които отчитат дял на приходите от общите постъпления, по-висок от средния за страната, е 38 и за трите разглеждани периода.

Приходите превишават разходите за местни дейности към края на второто тримесечие при 20.4 % от общините, или при 54 общини, наблюдава се намаление спрямо същия период на миналата година, когато са били 77. Средното за страната равнище на размера на дълга като процент от планираните приходи, изравнителна субсидия и други трансфери за местни дейности от централния бюджет спада до 47.40% спрямо 49.41% година по-рано, но остава по-ниско спрямо края на 2018 г., когато е 50.25%.

Пълният анализ на финансовото състояние на общините може да се прочете на сайта на Министерството на финансите.