Неправителствените организации и заблудата на гражданското общество

/КРОСС/Обобщение

Неправителствена организация често е подвеждащ етикет. През последните няколко десетилетия се появи ново явление - НПО, подкрепяни от държавата. Подобни групи формално са независими от правителствата, но в действителност разчитат на държавна подкрепа и средства - било то вътрешни или външни.

• В Централна и Източна Европа, а и на Балканите чуждестранни правителства - западни и руски - използват НПО, за да постигат своите геополитически цели.

• Участието на организации като USAID и NED във финансирането на прозападните НПО е създало страх и подозрение, че западните правителства се опитват да подстрекават цветни революции - популярните протестни движения, които целят промяна на режима. НПО на територията на бившия комунистически блок до голяма степен не са финансово жизнеспособни без държавна или чуждестранна подкрепа.

• Въпреки че Западът и Русия използват НПО, финансирането на тези организации не е много ефективен метод за влияние върху общественото мнение.

Въведение

Гражданското общество е сфера, която по дефиниция е извън обхвата на правителствата. След пътуване до Америка през 30-те години на ХІХ век Алексис дьо Токвил е дълбоко впечатлен от американското гражданско общество. В своя труд „Демокрацията на Америка" той пише: „При всяко ново начинание във Франция се сблъскваш с правителството, а в Англия с някоя високопоставена персона; в Съединените щати обаче със сигурност ще намериш съмишленик". Мислители като Токвил са оценявали и са се застъпвали за разделението на частния от обществения живот и способността за организиране извън рамките на държавата. Гражданското общество включва различни групи - от бизнес асоциации до момичета скаути, от благотворителни организации до боулинг лиги. Това са форми на организация, политически или неполитически, където правителството не играе никаква роля.

В рамките на гражданското общество съществува подгрупа, която обикновено се определя като неправителствени организации (НПО). Това са организации с нестопанска цел, които предоставят услуги, провеждат научни изследвания или осигуряват защита. Както подсказва името им, на теория те са здраво втъкани в гражданското общество, нямат връзки с правителството и често играят роля дори на своеобразен коректор на държавното управление.

Но много неправителствени организации всъщност не представляват точно това. През последните десетилетия се появи един нов феномен - НПО, подкрепяни от държавата. Това са групи, които формално са независими от правителствата, но в действителност разчитат на държавна подкрепа и финансиране, било то национално или чуждо. Правителствата използват тези организации като инструменти за изграждане на влияние и постигане на цели, които не могат да реализират пряко. Този феномен е най-силно изразен в Централна и Източна Европа, както и на Балканите, където чуждестранни правителства - както от страна на Запада, така и на Русия - използват НПО, за да подсилят своите геополитически позиции. В този регион финансови, а понякога и юридически ограничения не позволяват възникването на напълно независими от влиянието на правителството неправителствени организации.

Следователно НПО често е подвеждащ етикет, който прикрива политическо намерение. Политическото финансиране на НПО създава нов вид политически организации. Те притежават амбивалентна същност. Превърнали са се в правителствени организации, следователно вече не са част от гражданското общество.

Западът и Русия: НПО, подкрепяни от правителства

Понякога НПО се използват от правителствата и разузнавателните служби, за да разширят влиянието им, а и да изпълняват определени стратегически цели. По време на Студената война западни и съветски разузнавателни агенции активно се стремят да влияят над местни групи в държави, представляващи интерес. ЦРУ тайно финансира частни организации, освен медии и политически партии, за да помогнат при оформянето на масовото обществено мнение в Европа.

Когато през 80-те години на ХХ век е създаден Националният фонд за демокрация (NED), едно от основните средства на Съединените щати за подкрепа на неправителствените организации в чужбина, той е предвиден като публично-частно партньорство в голяма степен за да се предпази от намеса или обвинения за участие на разузнавателни служби. Независимо от това NED все още разчита на финанси от американското правителство за много от 1200-та гранта, предназначени за НПО в чужбина всяка година.

Финансовата зависимост от правителството на САЩ и отпускането на средства за НПО, които насърчават социални каузи и политически програми (а понякога и антиправителствени дейности в родните страни на неправителствените организации), съответстващи на интересите на САЩ, изложи NED и други институции, които получават пари от правителството - като Американската агенция за международно развитие (USAID), Националния демократически институт (NDI) и Международния републикански институт (IRI) - на съмнения за постоянно сътрудничество с ЦРУ.

През последните двадесет и пет години NED, USAID, NDI, IRI, техните германски колеги - фондациите „Фридрих Еберт Щитфунг" и „Конрад Аденауер Щитфунг", и много други държавни и частни фондации подкрепят неправителствени организации в Централна и Източна Европа, които насърчават демократичното управление, честните избори, обучението на младежи и активисти, борбата с корупцията и непрозрачността. Тези проекти са финансирани отчасти за да подсилят прозападните движения в региона, а и да насърчават процесите на европейска интеграция в държави като Молдова и Украйна.

Експанзията на ЕС

НПО в Украйна, която Русия смята за ключов стратегически буфер и където Вашингтон и Кремъл се конкурират за влияние, са получили значително финансиране, пряко и косвено, от западните правителства. Според USAID основните чуждестранни финансиращи институции в Украйна са USAID, шведската Агенция за международно сътрудничество (правителствена организация), фондация „Мот" (частна американска институция), Международната фондация „Ренесанс" (клон на американската частна фондация „Отворено общество") и Департамента за международно развитие (правителствена организация) в Обединеното кралство. Смята се, че между 1992 и 2014 година САЩ са похарчили между 3 и 5 милиарда долара в помощ на Украйна. През последното десетилетие значителна част от тази помощ отива в НПО и особено в организации, които работят по проблеми на управлението, корупцията и демокрацията, както и за групи, замесени в прозападната Оранжева революция през 2004 година.

Например „Нов гражданин" e коалиция от неправителствени организации, участвала в организирането на първия кръг от протести срещу правителството на украинския президент Виктор Янукович през 2013 година и по-късно разширила дейността си в движението „Майдан", което в крайна сметка води до падането на кабинета. Преди това „Нов гражданин" се финансира от организации, които получават средства от американското правителство. Субсидиите на САЩ за украинските НПО често са разпределяни за обучение на активисти или наблюдатели на избори и в някои случаи достигат стотици хиляди долари.

Усилията на САЩ продължават дори и след падането на кабинета на Янукович. Скорошен пример за американската дейност в Украйна е въвеждането в употреба на системата на NDI за онлайн управление на контакти. Тя дава възможност украинските НПО и членовете на парламента да се свързват с избирателите чрез изпращане на текстове и имейли до хиляди поддръжници. Някои проекти на неправителствени организации, финансирани от правителството на САЩ, обаче не прикриват стратегическите си цели. IRI, с финансиране от NED, в момента изпълнява проект за „разработване на политически коалиции и произвеждане на материали, развенчаващи измамните руски кампании".

Участието на организации като USAID и NED във финансирането на проекти за демокрация и на прозападни НПО е създало едновременно страх и подозрения сред някои правителства в региона, че Западът се опитва да подстрекава цветни революции - популярните протестни движения, насочени към промяна на режима. В страни като Беларус, Азербайджан и Русия се полагат сериозни усилия да се ограничи възможността на НПО да получават и да използват външно финансиране. Редно е да се отбележи, че през юли 2015 година NED стана първата чуждестранна организация, забранена в Русия по силата на закона на Кремъл срещу „нежелани" международни неправителствени организации.

Подобно на САЩ и някои западни правителства, Русия също финансира НПО и използва тези организации, за да подпомага своите геополитически цели. Има доказателства за сериозни връзки между руските разузнавателни служби, по-специално ФСБ, и подкрепяни от Кремъл НПО. В действителност част от парите и стоките, получени от бунтовници в Донбас, зад чийто гръб стои Русия, са били доставени чрез организации, които на хартия са православни и благотворителни.

Руската подкрепа на НПО в Централна и Източна Европа се изразява предимно във финансиране на групи и проекти, свързани с рускоезичните общности и славянски и православни общества. Официалната руска институция, която разширява влиянието на Русия сред чуждестранни НПО, е „Россотрудничество" (федерална агенция по въпросите на Общността на независимите държави, сънародниците, живеещи в чужбина, и международното хуманитарно сътрудничество), която има офиси зад граница и отпуска субсидии.

В същото време руското външно министерство и президентският кабинет предоставят голям брой грантове за приятелски настроени и финансирани от Русия организации. За да разширява влиянието си, Кремъл използва и Православната църква. Нещо повече, държавни компании и олигарси отпускат средства на НПО, близки до Кремъл. Тези групи включват културни институции, младежки и правозащитни неправителствени организации. Техните дейности варират от популяризиране на руския език до исторически проекти, конференции, информационни кампании, младежки лагери и обучения, предназначени за оформяне на общественото мнение и насърчаване на проруски възгледи, за изграждане на връзки между Русия и обществата в региона.

Украйна, Молдова и Грузия са в центъра на много от тези проекти, Русия подкрепя и НПО на Балканите и в прибалтийските републики. Тазгодишно проучване на „Чатъм Хаус" установи, че Руската световна фондация (авторът вероятно има предвид Фондация „Руски свят" - Фонд „Русский мир", бел. пр.), финансирана директно от държавата, е обърнала поглед към Украйна - харчи около един милион долара годишно предимно за проекти, свързани с проруски групи и инициативи, подчертаващи езиковото разделение между говорещите на украински и на руски в страната.

Липса на независимо финансиране

Макар че в Централна и Източна Европа съществуват различия, в голямата част от региона НПО зависят пряко или косвено от правителствата. Това е така, защото НПО на територията на бившия комунистически блок в голямата си част не са финансово жизнеспособни без помощ от властта или външна подкрепа. Графиката по-долу показва резултатите от проучване на USAID от 2015 година относно устойчивостта на „организации на гражданското общество" в Централна и Източна Европа и извежда следния индекс на финансовата им жизнеспособност:

Финансова жизнеспособност на организациите на гражданското общество

В сиво - Засилена устойчивост

В жълто - Развиваща се устойчивост

В розово - Възпрепятствана устойчивост

Резултатът от 1 до 3 показва, че повечето организации имат здраво финансово управление, получават значителна част от субсидиите си от местни източници и имат голям брой спонсори.

Резултат от 3.1 до 5 демонстрира, че макар все още да са доста зависими от чуждестранни донори, отделни групи експериментират с повишаване на приходите си и по други начини. Въпреки това една бедна местна икономика може да затрудни усилията за набиране на средства от местни източници. Средната категория включва широк кръг от държави - от прибалтийските републики до Балканите.

Накрая, резултат от 5.1 до 7 показва, че повечето организации в тези страни до голяма степен спират да функционират, ако не успеят да се доберат до чуждестранно финансиране. В тази категория правителствата ограничават достъпа до ресурсите - били те чуждестранни или местни - чрез законодателни или други средства. В графата влизат държави като Беларус и Азербайджан.

Тези данни ни разкриват две ключови истини относно неправителствените организации дори в страни, където има относително малко законови ограничения за тяхната дейност. На първо място, НПО в държави с по-слаби икономики изпитват затруднения да намерят вътрешни източници на финансиране и затова са по-склонни да приемат пари и подкрепа от чужди правителства или международни дарители. Само две държави - Полша и Естония - спадат към горната категория, където се смята, че НПО са финансово жизнеспособни. По-голямата част от страните влизат във втората категория, където неблагоприятните икономически условия подкопават усилията за набиране на местни средства.

Това несъответствие се дължи на факта, че повечето държави от Централна и Източна Европа все още изостават от западните си съседки в своето развитие. В същото време присъединяването към Европейския съюз засилва допълнително икономическите различия. Според данни на Световната банка БВП на Полша на глава от населението надвишава над седем пъти този на Молдова. Докато по-голямата част от финансите за организациите в Полша идва от домашни източници, около 83 процента от парите за НПО в Молдова се предоставят от чуждестранни донори. Следователно може да отбележим, че съществува силна връзка между богатството на една страна и нивото на зависимост на НПО от чуждото финансиране.

Брутен вътрешен продукт на глава от населението

Втората важна истина зад данните на USAID е, че дори и в по-заможните страни, където организациите се радват на високи нива на финансова устойчивост и не трябва да разчитат предимно на външни източници, те все пак са зависими от вътрешно държавно финансиране. Например в Полша USAID открива, че независимо от факта, че 29 процента от поляците са дарявали за благотворителност през 2014 година, местните власти все още са основният източник на средства. Тази зависимост подчертава, че и да има повече средства за НПО в по-развитите държави в региона, частното вътрешно финансиране е ограничено дори в богатите страни на Централна и Източна Европа. В по-голямата си част организациите в целия район трябва да разчитат на средства или от държавата, или от чуждестранни източници.

Ограниченията пред НПО

Въпреки че Русия и Западът финансират НПО, съществуват два фактора, които подкопават ефективността на тези организации като инструмент на влияние. На първо място, налице е всеобща липса на обществено доверие към тези групи. В Грузия само 22 процента от анкетираните се доверяват на „организации на гражданското общество" според проучване през 2015 година на „Трансперънси Интернешънъл". Едно изследване в Молдова през 2015 година, осъществено от Института за публична политика, разкри, че само 24,2 процента от гражданите имат доверие на подобни организации. В Украйна 45,7 процента от населението вярват в тях според проучване на центъра „Разумков" в Киев. Тази липса на доверие вероятно произлиза от времето на комунизма, както и от усещането, че НПО често зависят финансово от правителствата - чуждестранни или местни, или пък от определени частни интереси.

Обществено доверие към организации на гражданското общество

Другият фактор е, че работата на НПО често е насочена към уъркшопове или други съвместни проекти с групи, които така или иначе са склонни да се съгласят с тях. Например финансирани от Запада проекти често включват партньори и участници, които вече са прозападно настроени. По същия начин НПО, които имат подкрепата на Кремъл, се фокусират върху рускоговорещи и православни общества с проруска ориентация.

Следователно финансирането на НПО не е високоефективен метод за влияние над общественото мнение. Но и двете страни гледат на тази дейност само като на един фрагмент от богатата палитра инструменти за увеличаване на влиянието си в даден регион. Тези инструменти включват финансиране на медии като радио „Свободна Европа", което получава пари от американското правителство, или пък руското „Русия днес". В случая на Русия тези методи включват и изграждане на взаимоотношения, а понякога и предоставяне на средства за евроскептични и проруски партии. За Запада интеграцията чрез споразуменията за асоцииране с ЕС и политическите бонуси като безвизовите пътувания и отпускането на заеми за правителствата са важни оръжия за влияние върху вземането на решения и общественото мнение в региона.

Заключение

НПО обикновено се представят като независими елементи, един от стълбовете на гражданското общество, но в някои случаи те не принадлежат на частната сфера, подкрепяна от Токвил и други. Съединените щати и други западни правителства открито финансират неправителствени организации в Централна и Източна Европа, на Балканите и в други региони. В същото време и Русия поддържа своя собствена мрежа от НПО, тъй като двете страни се конкурират за влияние. В момента, в който една организация започне да разчита на пари от правителство - свое или чуждо - тя вече не е част от гражданското общество, а по-скоро инструмент, чрез който се постигат политически цели.

* Джордж Фридман e американски политолог, основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания „Стратфор".

Превод от английски: Филип Каменов, glasove.com