Мрежа от бракониери зарежда ресторантите с дивеч

/КРОСС/Мрежа от бракониери зарежда ресторантите с дивеч.

Това заяви в интервю за "Монитор" Иван Петков, председател на Българския ловно-рибарски съюз и от 30 години ловец.

Организирана добре, тя работи със заведенията по морето, в София и някои големи градове. Тези хора са недосегаеми, защото организацията, която създават е добре подсигурена и те избягват успешно възможността да бъдат проверени. През тази зима в Габровско бяха хванати двама души с еленско месо, които имат ресторант в столицата, коментира Петков.

По думите му бракониерството у нас е в широки размери, защото контролът е занижен.

ИваН Петков отбеляза, че Стратегията за развитие на ловното стопанство 2012 до 2027 г., която беше изработена, но все още не е одобрена.

Големите въпросителни всъщност са свързани със собствеността на дивеча. В България той е държавна собственост, но в Европа има друга система на лова и той е собственост на собственика на земята, посочи той и заяви: Аз съм убеден, че той трябва да остане държавна собственост, тъй като у нас не се извърши по нормален начин комасацията на земята. Възможностите за стопанисване на дивеча от частници са твърде малко.

Петков разкритикува и работота по отношение на Закона за лова, който не дава равнопоставеност и еднакви правила за всички.

Този закон е променян над 28 пъти, близо 150 текста в него са сменяни, което означава, че колкото и да се ремонтира нормативният документ вече не би могъл да реши натрупаните проблеми, посочи той.

От Българския ловно-рибарски съюз са подготвили предложения и са ги предоставили на всички парламентарни групи.

Имаме уверението, че ще се пише нов Закон за лова, който да отчита всички промени в системата, но в момента се предлагат само 5-6 изменения, които да решат конфликтните моменти в системата, каза Петков и допълни: 

Очакваните от нас промени са свързани с изменение в границите на ловно-стопанските райони, другата промяна бе свързана с премахване на капаните, с които недобросъвестните концесионери улавят дивеча от свободните територии, вкарват ги в оградени площи и в една събота и неделя се избиват десетки животни. Третият момент е свързан с начина на сдружаване. Предвиждаше се промяна в сроковете на ловуване, които засягат дивата свиня, която при нас бе до втората събота на януари, а в дивечовъдните участъци до края на февруари. Идеята е този срок да се възстанови до 31 декември, защото след това животните са в напреднала бременност и не е етично да се убиват майки. Не на последно място се поставяше въпросът за нашите ловни стопанства в Студен кладенец и Еледжик, които са създадени и се стопанисват от нашите членове съответно 57 и 75 години. Беше направен опит те да бъдат одържавени, а ние да плащаме наем за базите, изградени с пари на ловците. Затова от две години настояваме за нов Закон за лова с нов регламент, нови правила и нови отговорности на субектите, които стопанисват дивеча.

- Какво е състоянието на дивечовите запаси?
- При основните видове дивеч ръстът е 6 до 8 процента. Това са благороден елен, сърна, дива свиня и елен лопатар. Забелязва се обаче тенденция за намаляване на някои от запасите от заек, а в някои региони и от фазан и кеклик (скална яребица). В същото време се увеличава броят на хищниците. Същевременно броят на вълците нараства, те вече се около 1400, като продължават да разширяват територията си. Те са най-много в граничните райони с Турция, Гърция и Сърбия. Една от основните причини е, че там вече има много изоставени и обезлюдени села. При чакала имаме запас от 38 000 - 40 000 броя, като той отново е съсредоточен в районите с намаляващо население. Проблемът е при дребния дивеч, както и опазването на местообитанията на мигриращите птици, тъй като паленето на стърнищата и изораването на нивите започват.
- Стават ли все още инциденти по време на лов?
- За съжаление всяка година ловът дава жертви, като причините са преди всичко елементарна непредпазливост и неспазване на основните мерки за безопасност. Интересно е, че и трите смъртни случая през 2014-а не са с млади, а с опитни ловци. Те не бяха хора с ниско ниво на образование. Като цяло причините за инциденти е пренебрегването на елементарните мерки за безопасност. В последно време всички фатални случаи са след приключване на лова. Проблемът не е в качеството на оръжието, нито в липсата на опит, а в подценяване и омаловажаване на ситуацията. Но както казва народът: „И празна пушка понякога гърми". Тази година отново преди откриването на сезона напомняме основните правила за безопасност на ловците.
- Правят ли се необходимите проверки на оръжието?
- Проверки се правят редовно, българският ловец е добре въоръжен със съвременно оръжие. Има много хора вече с ловни карабини, над 30 000 човека вече са получили разрешение за използването им. Започнахме в нашата организация да изграждане на стрелбища за нарезно оръжие. Такива обекти имаме в Пловдив и Ловеч, направиха се на още няколко места. Те ще повишат квалификацията на ловците, притежаващи ловни карабини. Нямаме особени притеснения, всичко е въпрос на организация и дисциплина.
- Стана ли ловът елитарно занимание?
- Опитваме се да следваме заветите на нашите предци и да направим така, че ловът да е достъпен за широка част от българските граждани. Неизбежно в новите реалности има хора с много по-големи възможности, които вече се открояват от основната част масови ловци и постепенно започват да се обособяват групи, които искат да изпъкват. Те диктуват модата в лова.
- Значи има мода и в българския лов?
- Определено има. Първо, тези хора може да се познаят по оръжието - съвременно, модерно и то не по едно или две, а по няколко. Някои от тях направо притежават арсенал. Ловните си излети правят по аристократичен начин, самостоятелно от основната маса ловци, въпреки че членуват в сдруженията. Това са в голяма степен хората, които получиха дивечовъдни участъци и ловни стопанства. Икономическият и в известна степен политическият елит започна да се обособява в елитарни ловни групи. В дружествата ни членуват и министри, и депутати. 78 народни избраници от сегашния парламент са в нашата организация, те ходят с нашите ловци и ловуват с тях. Активно ловуващите в България са 130 000, по-слабо активните са 40 000-50 000 човека. Някои хора стават ловци, а меракът им тръгва по-късно, но си купуват оръжие и отговарят на всички наши изисквания. Други стават авджии, за да могат да се въоръжат законно и да защитават имотите си.
- Каква е съдбата на ловния музей, където се пазят няколко световни рекорда ?
- Нашите очаквания бяха вече да започне неговото реновиране, проведохме дарителска кампания, но за съжаление имаме нужда от още средства. Събрали сме 150 000 лв., но са ни необходими поне 300 000. Вероятно ще започнем да го обновяваме от следващата година. Отварянето му ще съхрани историята и традициите, защото те са голям капитал за нашата организация. Основните ни посетители са деца от столичните училища, но го посещават и делегациите от чужбина. Музеят беше в програмата на гостите на Народното събрание, Министерския съвет и Министерството на отбраната.
- Колко са членовете на организацията?
- Това е най-голямата неправителствена организация в България. Имаме 116 500 ловци и 12 000 риболовци. Националната организация си остава основният обществен гарант за запазване на дивеча в страната, съхраняване на традициите и културата на лова, както и основен пазител на българската природа. И тази година ще пуснем в гората 200 000 птици, отгледани със силите и средствата на ловците. Затова не приемаме, когато се спекулира с това, че българския ловец давал малко. Това не е вярно, за стопанисването на дивеча ловците харчим около 8 млн. лева всяка година, като близо 2 млн. лева отиват за производство на птици за разселване. Ние си плащаме всичко - разрешителното за лов, вноската за стопанисване и отделно в бюджета на държавата отиват 5 млн. лева. Не говорим за даренията, които правят някои наши членове - царевица за изхранване на животните, изграждане на дивечови ниви, на чакала и за построяването на солища.