Маестро Гергиев с уникален спектакъл в НДК, събрал три колоса на руския симфоничен авангард

/КРОСС/ Маестро Валери Гергиев ще подари на българската публика един уникален спектакъл, събрал три колоса на руския симфоничен авангард - Сергей Рахманинов - Игор Стравински - Дмитрий Шостакович. Програмата на Концерта е събрала изключителни произведения, които поради своята мащабност и трудност не се изпълняват в една концертна вечер и могат да бъдат изпълнени само от най-велики музиканти като Маестро Гергиев, неговия виртуозен оркестър и изключителния пианист Денис Мацуев.

Концертът е на 3 октомври (вторник) 2017 г. София, НДК, зала 1, 19.00 ч. 

Билети: Билетен център на НДК и мрежата на www. EVENTIM.bg

1. Сергей Рахманинов - Концерт за пиано и оркестър № 4 сол минор, (опус 40)
2. Игор Стравински - „Пролетно тайнство"
3. Дмитрий Шостакович - Симфония № 4 до минор

Диригент: Валерий Гергиев
Пиано: Денис Мацуев
Симфоничен оркестър на Мариинския театър, Санкт Петербург, Русия

Продължителност: 2 ч. 30 мин.

След седемгодишна творческа пауза като композитор, по време на своята емиграция в САЩ Сергей Рахманинов (1873-1943) създава в 1926 година концерт за пиано и оркестър № 4, който с нов музикален език, агресивен характер и експресивна звучност разчупва досегашните представи за типичната Рахманинова клавирна музика. Самият Рахманинов изпълнява своя концерт в Америка и Европа. Концерт № 4 е по-джазов и по-малко познат от 3-ти концерт за пиано, но е не по-малко въздействащ и мелодичен, особено когато е в изпълнение на виртуозния пианист Денис Мацуев - звезда на съвременното клавирно изкуство.

Един друг руснак в емиграция - Игор Стравински (1882-1971), вече е революционизирал музиката със своите балети, които предизвикват фурор в Париж 1910-1913 година. След бурно освирканата премиера в Париж през май 1913 година, балетът „Пролетно тайнство" става един от шедьоврите на модернизма на XX век и до ден днешен продължава да оказва влияние на съвременната музика. Посветен е на езически старославянски ритуал - пролетно съзаклятие за плодородие на земята, свързано с човешко жертвоприношение, при което избраното момиче-жертва танцува до смърт. Тази музика отхвърля всякакви правила и хармонии. Мощният оркестър поразява с изригващата сила на отделните накъсани музикални фрагменти и сякаш, обсебен от магията на сменящите се неравноделни ритми, звучи като един огромен ударен инструмент.

В края на 1934 година, замисляйки своята 4-та симфония, Дмитрий Шостакович (1906-1975) определя сам: „Това трябва да бъде монументално програмно произведение, изпълнено с големи мисли и големи страсти". Това негово изказване предполага, че в новата си творба той ще се отдели радикално по форма и съдържание от концепциите на досегашните си симфонии, а също така и от принципите на симфонизма, използвани по това време от много други съветски композитори. През 1936 година след генералната репетиция Шостакович внезапно отменя премиерата на 4-та симфония. Изминават цели 25 години - през декември 1961 година Московският филхармоничен оркестър под диригенството на Кирил Кондрашин изпълнява за първи път 4-та симфония - монументално и необичайно симфонично произведение, което Шостакович определя като свое художествено кредо.

Художественият ръководител-директор на Мариинския театър в Санкт Петербург, Русия - Валерий Гергиев - днес е водещият световен диригент. Освен с Мариинския театър той работи с Лондонския симфоничен оркестър, Виенския филхармоничен оркестър, Оркестъра на Берлинската филхармония, Ротердамския филхармоничен оркестър, Ню-Йоркския филхармоничен оркестър, Мюнхенския филхармоничен оркестър, Националния оркестър на Франция, Кралския филхармоничен оркестър Концертгебау (Амстердам), Оркестъра на шведското радио, Световния оркестър на мира и други. Създател и ръководител на забележителни в международния музикален живот фестивали: Фестивал Миккели (Финландия), Ротердам филхармоничен Гергиев фестивал (Нидерландия), „Звезди на белите нощи - Санкт Петербург", Московски Великденски фестивал, 360° (Мюнхен, Германия), Международен далекоизточен фестивал (Владивосток, Русия), Международен Кавказки фестивал „Мариинский-Владикавказ" и др. Той е председател на организационния комитет на световноизвестния международен конкурс на името на П.И.Чайковски. Гергиев е в творческо сътрудничество с най-големите световни оперни театри: Метрополитен опера - Ню Йорк, Кралския оперен театър „Ковънт гардън" - Лондон, операта на Сан Франциско, театър „Ла Скала - Милано", Новата опера на Израел, театър „Шатле" - Париж и други. Оркестърът и трупата на Мариинския театър под ръководството на Валерий Гергиев са гостували в повече от 50 страни в целия свят. Валерий Гергиев е известен и със своята активна позиция в защита на хуманистичните идеали - инициатор е на много благотворителни концерти и спектакли. Дискографията му е обширна и е удостоявана многократно с редица престижни международни награди.

Симфоничният оркестър на Мариинския театър е един от най-старите музикални колективи на Русия. Неговата история започва от началото на ХVIII век със създаването на придворната инструментална капела. В ХIХ век важна роля за утвърждаването на оркестъра на Мариинския театър изиграва дейността на Едуард Направник, ръководил оркестъра повече от половин век. С Мариинския оркестър са работили световни знаменитости като Хектор Берлиоз, Рихард Вагнер, Ханс фон Бюлов, Густав Малер и други. В съветско време блестящата традиция е продължена от диригентите Евгений Мравински, Юрий Темирканов и други. От 1988 година оркестърът се ръководи от Валерий Гергиев, който разширява репертоара и включва всички симфонии на Бетовен, Малер, Прокофиев, Шостакович, реквиемите на Моцарт и Верди, произведенията на Рахманинов, Стравински, Шчедрин, Губайдулина, на млади руски и чуждестранни композитори. Оркестърът гастролира в Европа, Америка, Япония, Китай, Австралия и други. Той е в топлистата на най-добрите световни оркестри.