Започнаха проверки на производители и търговци на оцетни имитации

/КРОСС/ Българската агенция по безопасност на храните стартира засилени проверка в обектите за производство и търговия с оцет и оцетни заместители за установяване на съответствието им с изискванията на действащото законодателство. Това става седмица, след като асоциация "Активни потребители" изпрати сигнали до Министъра на земеделието, Агенцията по храните, Агенцията по лозата и виното и Комисията за защита на потребителите относно прилагането на заблуждаващи практики при предлагането на синтетични оцетни киселини - заместители на натуралния оцет.

Повод за това е изследване на асоциацията, което установи различни практики за подвеждане на потребителите. Сред най-честите нелоялни търговски практики са: думата „консервиране" в етикета на имитиращия продукт, показване на грозде, зеленчуци и туршии, надпис „оцет" върху ценови етикети, подреждането на оцета и фалшивите стоки на един и същи ред, което създава усещането у купувача, че са продукти с еднакво добро качество. Оцетните имитации са създадени по изцяло химичен път и са субпродукт на петролната промишленост. На тях пише всякакви имена като „кисел продукт", „оцетен заместител", „подкислител" и задължителното „за консервиране". Те обаче нямат такова свойство и са напълно негодни за туршиите, потвърждават от Агенцията по безопасност на храните и Агенцията по лозата и виното.

Друг проблем е, че често на ценовите табели под рафт на самите търговски обекти също пише „продукт за консервиране" или дори незаконното „оцет". Често те са един до друг, като имитациите са с промоционален и много по-видим етикет или са поставени на нивото на очите, където най-често посягат хората.

Именно затова инспекциите ще обхванат обектите, които произвеждат и бутилират оцет или заместители на оцет, складове за търговия на едро с храни, магазините за хранителни стоки и супермаркетите към търговските вериги на територията на цялата страна.
В производствените обекти ще се следи за произход и качество на използваните суровини, технологична документация и доказателства за спазването й. За продукти с наименование „Винен оцет", следва да са получени изключително чрез оцетно-кисела ферментация на виното, което трябва да е видно от Технологичната документация за продукта - в частта за технологичния процес. За продуктите с наименования „Ябълков оцет", „Плодов оцет", следва да са получени чрез бактериална ферментация на съответната плодова смес. Киселинното съдържание на винения оцет е минимум 6 % (съдържание на оцетна киселина - 60 гр./л. ). На плодовите оцети - минимум 4,5 %.

Продуктите, които са произведени чрез разреждане на оцетна киселина (Е 260), са заместители на ферментиралия оцет и разрешените добавки за влагане в тях са съгласно европейското законодателство. Киселинното им съдържание се посочва чрез процента на концентрация на оцетната киселина в продукта.

При инспекциите в търговската мрежа ще се изискват документите за произход на продуктите, правилно обявяване на киселинността - в процентно изражение /а не в алк. % vol./. и ще се обърне особено внимание за наличието на заблуждаващи наименования, текстове, описания, картинни изображения и други, подвеждащи потребителите по отношение на състава и естеството на продукта. По време на проверките ще бъдат взети проби по официален контрол от търговската мрежа.