Финансовата загадка на протестърите

От първия ден на протестите една икономическа загадка занимава ума на страничните наблюдатели. С какво се издържат професионалните протестиращи, които дефилират по екраните на телевизиите като манекенки, рекламиращи нова сензационна диета. Това не е интригантски въпрос, а изключително съществено питане. Колко души могат да си позволят така всеотдайно да се посветят на една кауза, без да бъдат уволнени от работа или гледани накриво, че редовно отсъстват? Никой не се съмнява във високоморалния характер на описваните личности, но въпросът за тяхното финансиране не е икономически, нито личен, а обществено-политически.

Отговорът на мистерията стана очевиден. Повечето неправителствени организации за хората с професия "протестиращ" се финансират от фондация "Америка за България". Институтът за развитие на публичната среда (ако някой ми обясни какво означава това, печели колекцията ми със снимки на Че Гевара) на госпожа Антоанета Цонева е получил 194 хил. лв. Това си е доста добра сума, както и да го погледнеш. Професионалните протестиращи твърдят, че парите по никакъв начин не влияят на техните убеждения, че сърцата им чисти, хладни и непоколебими и не могат да бъдат насочвани от призрачната сила на капиталите, но все пак всички се чудим защо, когато въпросът за парите бъде поставен на масата, професионалните протестъри вдигат вой, все едно са видели Йосиф Сталин да се надига от гроба.

И не е ли парадоксално, че именно тези, които са се самообявили за съвест на нацията, всъщност са като стипендианти, които не могат да обяснят дали някога са полагали истински труд в живота си? Няма да изпадаме в подозрения, че когато получаваш пари от чужда държава, е трудно да твърдиш, че си изпълнен с най-патриотични намерения, но протестърите дължат ясен отговор каква независимост можеш да имаш, когато друг плаща за твоята музика. Или може би, когато парите идват от САЩ, те са божествени по своя изначален промисъл и не подлежат на дебати изобщо?
Не бих се осмелил да твърдя, че причини за протест няма. Има. Винаги ще има.
Това, което всички се питаме обаче, е дали продължаването на протеста до линията на неговия окончателен абсурд и унищожение на смисъла всъщност не е било обект на плащане. Защото ние живеем в реалността. Там, където има толкова много пари, със сигурност има диригенти и задкулисие.
Фактът, че постоянно отричат, че го има, само ни прави по-подозрителни.

Коментар на Александър Симов

Снимка: Булфото, всички права запазени