Действителната цена на винетката е 145 лева

/КРОСС/ Водещ: „Още от деня" започваме с Лиляна Павлова - министър на регионалното развитие и благоустройството. Здравейте. И естествено, първи въпрос - те непрекъснато ви питат - от преди колко време взехте решение да вдигнете тези винетки от 67 на 97 лева? Вече минаха ли три седмици? 

Лиляна Павлова: Добър вечер първо на вас и на вашите зрители. Да, вече минаха 2 седмици, 3 всъщност. Темата очевидно остава да бъде актуална.
Водещ: Защото имаше и протести в края на миналата седмица.
Лиляна Павлова: Всяко едно повишение на цените със сигурност създава и недоволство, и не винаги позитивна реакция. Но все пак трябва да видим аргументите и обосновката за това.
Водещ: Вие не приемате аргументите на тези, които искат старата цена - 67 лева. С какво ще ги убедите, че тази разлика от 30 лева значително ще подобри значително качеството на републиканската пътна мрежа?
Лиляна Павлова: Има три основни аргумента. Първо трябва да кажем, че цената, която е повишението на цената далеч не е това, което по принцип би трябвало да е повишението, за да достигне реалната цена като цена спрямо приходите, които държавата трябва да събира, за да може тези, които пътуват и съответно си плащат, и имат очаквания да имаме добри пътища, съответно трябва да заплащат. Анализът показва, че цената трябва да е 145 лева. От 2004 година, когато са въведени винетките много ясно е казано - отпада Пътният данък, остават само винетките, но те трябва да се актуализира цената им минимум 5 евро годишно, и че тя трябва да нарасне толкова, че да има минимум 600 лева приходи в бюджета.
Водещ: Отпада Пътният данък, но ние нали си плащаме един данък в общините всеки собственик на кола?
Лиляна Павлова: Да, но вие си плащате този данък и този данък се реинвестира...
Водещ: Данък МПС.
Лиляна Павлова: Да, но този данък общината не го реинвестира за републиканските пътища, по които пътуваме, а го реинвестира в общината за развитие на града, на булеварди, на тротоари и т.н. В много други държави, защото много често се спекулира с тази тема, казват: Там са безплатни. Не, там не са безплатни, да кажем, малкият клас пътища или други, само магистрали са платени. Там всяка една кола и по републиканските пътища, което не е в България така, плаща около 350 евро. И в Германия, и в Австрия, и в Швейцария - 350 евро пътен данък, именно за републиканските пътища. И всички тези пари отиват в пътната агенция извън тол таксите за магистралите.
Водещ: Защото в Германия няма винетки. Аз като отида да карам в Германия нищо не плащам.
Лиляна Павлова: Вие плащате само тол таксата за там, където има платено преминаване.
Водещ: Да, където има платено преминаване.
Лиляна Павлова: Но тези, които живеят там, както и българските граждани, и тези, които пътуват най-много по българските пътища, там има пътен данък. Това е нещо, което не се казва, първо. Второ, нека да обърнем внимание, че в България извън 20 хил. км републикански пътища, за които ние трябва да събираме приходи от винетки, за да ги поддържаме, ако искаме да бъдат в добро състояние, имаме 20 000 км общински пътища, които са безплатни и за които не събираме винетки - това е много важно уточнение. Второ, нека не забравяме - 190 000 коли, шофьори получават безплатни винетки. 190 000.
Водещ: 190 хиляди автомобила - това инвалиди или?
Лиляна Павлова: 190 хиляди инвалиди, водачи, които получават безплатни винетки. Това са 200 000 почти автомобила годишно, които тези 18 млн. приходи, които бихме могли да реинвестираме в поддържане на пътища и ремонт, не ги реинвестираме, защото предоставяме социалната услуга безплатни винетки за социално подпомагане. Така че имаме 20 хиляди, които не са платени, имаме 200 хиляди почти коли, които ползват безплатни винетки, а имаме 4 млн. автомобила, които са регистрирани в движение, които също пътуват по нашите пътища. И ако разделим годишната винетка, която не 145 лева, колкото по принцип показваха анализите е реалната цена, а правителството не прие тази цена, защото разбираме социалната поносимост, но все пак нека да кажем - 97 лева разделено на 12 месеца в годината, това е 8 лева на месец. Всеки един собственик на автомобил, който шофира този автомобил, той все пак зарежда гориво, сменя масло, филтри, гуми - 8 лева на месец едва ли биха толкова кардинално променили бюджета при използването на тази кола. Да, със сигурност на някои няма да им е приятно, евтино, но в крайна сметка, ако имаш кола и искаш да я караш, има разходи по това.
Водещ: Вярно ли е, че на протеста е имало шофьори с поршета, които се отишли? Поне според министър-председателят така излиза.
Лиляна Павлова: Да, има и такива, има и обичайните заподозрени, както бих ги нарекла, които независимо каква е темата за протеста, има ли протест, те са там, те го организират, те бунят редиците и във „Фейсбук", на място провокират. Има си такива организатори - хора, които си харесва да ходят на протести.
Водещ: Добре, за да затворим тази тема - защо не въведете някаква по-голяма прозрачност, може би и сега има такава, но по-голяма прозрачност при харченето на тези пари? Аз не ви питам дали някои шофьори ще бойкотират или няма да бойкотират - това ще го разберем февруари-март месец, когато ще започнат да се търгуват тези винетки. Но ако хората знаят действително, че като плащат 30 лева повече, тези пари дето се казва, действително се харчат за едни по-добри пътища, и те се чувстват комфортно на пътя с техните автомобили, ще бъдат спокойни и няма да протестират.
Лиляна Павлова: Абсолютно веднага ви отговарям. Първо, приходите от винетки се проследяват и те са средно около 200 млн. лв. годишно при старата цена, а сега очакваме тази цена да достигне до 270 млн. лева. От тях разбира се, това е брутната сума, нетната сума ще е по-малка, защото отчитаме социалните винетки, таксата за разпространение и т.н. Всичките тези пари отиват обратно за пътища, отиват за зимно поддържане, за превантивен ремонт, за текущ ремонт, за запълване на дупки. Но при 20 хил. км сам разбирате, че с 200 хиляди не става. Минимумът годишно е 600 млн. лв. годишно, за да можем да ги поддържаме що-годе в добро състояние пътя.
Водещ: 600 млн. лева. Но нали събирате и от тези, които минават транзит, от камионите?
Лиляна Павлова: Разбира се. Те заплащат и допълнителна такса тези, които минават.
Водещ: И от камионите все пак събирате някакви суми, които не са малко.
Лиляна Павлова: Събираме, и въпреки всичко това са приходите. И в същият момент имаме очаквания за бъдеще като в Германия, но в Германия са други сумите. И друго нещо много важно - инвестициите дори са много повече в пътища, отколкото са събраните пари за винетки. Периодът от 2009 г. досега сме инвестирали в развитие, строителство и рехабилитация на пътища над 3 милиарда. Три млрд. лв. сме инвестирали за строителство на магистрали, за ремонт, рехабилитация на първи, втори, трети клас пътища.
Водещ: Имаме една карта - нека да я видим тази карта, за да разберем горе-долу.
Лиляна Павлова: Понеже ме питахте, само да си довърша мисълта, дайте ми 20 секунди. Инвестирали сме 3 млрд. лева. Едва 1,5 милиарда от тях са от европейската солидарност, но другият 1.5 млрд. са от средства от държавния бюджет, които в извън събраните приходи от винетки, са инвестирани в ново строителство на нови пътища, ремонт и рехабилитация. Така че това е сериозен ресурс. И пак виждате, усещането ни на всички нас е, че искаме още и още. Но това са 20 хил. км пътища, които са неремонтирани, непипани от 20-25 години. Така че нормално е да трябва да плащаме повече.
Водещ: Да кажете обаче тази карта - това е какво ще бъде направено, нали, през 2016 или какво вече е направено?
Лиляна Павлова: По тази карта мога да потвърдя, че това, което е в зелено вече е ремонтирано и построено - 300 км нови магистрали, 1500 км рехабилитирани пътища. В синьо са в пътищата, които в момента започнахме работа и ще се строят през 2016 и 2017 година, а червено са пътните участъци, за които търсим финансиране, като нуждите за червеното са 5 млрд. лева.
Водещ: Добре, кажете сега, китайците какво ще ни построят? От това червеното какво ще поемат китайците и поеха ли някаква отговорност, тоест, интерес по-скоро, не толкова отговорност?
Лиляна Павлова: Представихме тази информация пред тях.
Водещ: Тази карта ли им показахте на китайците?
Лиляна Павлова: Да, тази карта. Това, което вече имаме официално писмо за намерение от една от китайските компании, които бяха там представени. Това е за направлението Русе-Велико Търново до връзката със Свиленград. За това имаме официално писмо за намерение, с което те искат да инвестират в предпроектни проучвания.
Водещ: Там и тунела ли ще построят?
Лиляна Павлова: Вие виждате как е нашият маршрут. Той, както забелязвате, минава през Хаинбоаз, през Прохода на Републиката. Това е най-късият и най-подходящ от наша гледна точка маршрут. Инвестиционното намерение на Китай обаче дойде: Русе-Велико Търново, на ляво отклонение - Тунел Шипка, и оттам през Стара Загора надолу връзката с „Тракия" и „Марица". Това е разликата в тяхното инвестиционно намерение, което те предлагат.
Водещ: Разбирам. Но това доста по-скъпо ми се вижда това, което те предлагат.
Лиляна Павлова: Със сигурност ще е по-скъпо, защото А) удължава маршрута, и Б) влиза тунелът, който само тунелът струва 150 млн. евро.
Водещ: каква е дължината на този тунел под Шипка?
Лиляна Павлова: Той е 3.5 км.
Водещ: Е, не е толкова дълъг, но все пак има доста работа. А нали Варна-Бургас?
Лиляна Павлова: За момента имахме предварителни... За Варна-Бургас също имаше предварително намерение, също има заявен интерес и за самостоятелно за тунела на Шипка. Но за тях, анализът на трафика Варна-Бургас, според техните предварителни анализи на китайските инвеститори, не излиза и затова за момента те разглеждат други алтернативни маршрути. Това са за момента пътищата, по които има някакъв интерес. Въпреки, че ако говорим за Пътя на коприната, естественият път на коприната, който минава през България, ние трябва да говорим за комбинирана инвестиция. И като гледаме на картата - това е интермодален пристанищен терминал с жп линия Варна-Русе, заедно с Варна-Бургас двете пристанища и тогава можем да говорим наистина за един комбиниран интермодален транспорт, път, жп линия-пристанище-летище. Нещо, което можем да предложим в тази алтернатива.
Водещ: По тази карта имам само още един въпрос. Защо онова червеничкото дето е София за Калотина толкова години не можем да го направим? Една отсечка 60 км, а е толкова важна. Това е дето се казва входът на България, входът на страна от ЕС. И вие минавате от там, и аз минавам често. Да ви кажа доста мрачни предчувствия имам, когато влизам в България през Калотина.
Лиляна Павлова: Прав сте. Това, което ние обсъдихме и с министър-председателя и по време на пътуването, когато анализирахме и проектите, които предлагаме, и това което ми е възложено сега - да погледнем още веднъж проекта. Защото вие знаете, че участъка от София първите 30 км са дефакто 4-лентов път, който може да бъде само рехабилитиран.
Водещ: Да. Широк е пътят много.
Лиляна Павлова: И в момента това, върху което ще положим усилия е да направим необходимите проучвания, за да можем да направим парцеларен план и отчуждения, нещо което ни липсва, през 2016 година. И да започнем с ако трябва и бюджетни средства, да направим отчуждения, да направим парцеларен план и да изградим само оставащата част. Тези 30 км, които са до границата и които и както вие казахте са най-сюблимните и най-важните.
Водещ: Важни са.
Лиляна Павлова: Така или иначе там трябва да бъде разширен Граничния пропускателен пункт. С Агенция „Митници" координираме действия, за да може да им и отбиване, и спиране на ТИР-ове, включително за почистване и обработване.
Водещ: Там проблемът е, че няма маркировка, няма светлина. Все едно влизаш в тъмна бездна, а не в държава наречена България.
Лиляна Павлова: Ние имаме идеен проект, така че сме вече готови с идейния проект. Сега ще работим.. Не сме го забравили това направление, напротив.
Водещ: Добре. Аз смятам, че много хора са се успокоили от това, което казвате. Кажете обаче да ги успокоите и за зимата, която се забави, обаче онзи ден като падна малко сняг там по магистралите и във Фейсбук много хора се оплакаха - 20, 30 км, не може ли да пътуват по-бързо.
Лиляна Павлова: Първо всички трябва да знаем, че при зимни условия трябва да караме с ограничение. За мое голямо съжаление както всяка зима, ето това беше един гръцки ТИР... Още дори снегът не беше завалял, още беше дъжд, той после обърна на сняг. Гръцки ТИР без гуми, защото те нямат летни и зимни, но имат дълбочина на грайферите и гуми с достатъчно добър мек каучук, за да има сцепление. Един гръцки ТИР още в дъжда се обърна, естествено запречи цялото движение. Докато влекачът го извлече и съответно отстрани от платното заваля сняг и то трябва да се обработи. Затова имаше тапа и задръстване, но това е... Тук разчитаме много и на екипите и на „Автомобилна администрация", по-известни като ДАИ и полицията да ги спира, когато не са с тези гуми. Аз ви казах моето мнение дори ако трябва в закон да го сложим, но тези особено транзитно преминаващи да не ги пускаме да пътуват, ако видим, че нямат гуми. Те рушат най-много и те неспазвайки блокират пътища и затварят.
Водещ: Да. Понеже говорим за снегопочистване и за магистрали няма да излъжа зрителите. В Италия съм пътувал, в Сърбия, в Хърватия, в Австрия. Два-три метра сняг може да има отстрани - магистралите сухи. Това ще го постигнем ли?
Лиляна Павлова: Защото ползват скъпи химикали. Ние също можем да го постигнем, но ще ни струва тогава зимното не 60 млн. на сезон, тогава ще ни струва сигурно 120 млн. на сезон. Защото те ползват едни скъпи химикали, ние също ги ползваме, но ние имаме норми, които...
Водещ: Едни, които оставят една синя...
Лиляна Павлова: Точно така. Тя просто разтваря.. Буквално в момента, в който капката сняг пада тя се разтваря, химикалът го разтваря и се изсушава наистина. Но това са едни доста скъпи химикали.
Водещ: Толкова ли е скъп този химикал?
Лиляна Павлова: Разбира се, че са скъпи. Още повече, че когато вали, когато вали мокър сняг, когато вали дъжд те се измиват, нормално е. Те се измиват, така че ние ползваме тези химикали, ние сме въвели изисквания и сме забранили използването на пясък примерно по магистрали. По магистрали ползваме само химия, но имаме норми. Примерно до колко сантиметра, на кой час, докато вали сняг, докато има снеговалеж. Когато спре снеговалежът ползваме вече химикали. Превантивно обработваме преди да завали. Защото иначе просто едни химии... в крайна сметка ще излезе много по-скъпо, не можем да си го позволим с тези приходи.
Водещ: Една година направихте отчет вие като министър и какво отчетохте сега? Доволни ли сте, радостни ли сте, щастливи ли сте от това, което сте свършили за една година?
Лиляна Павлова: Вижте, аз мога да кажа, че от това, което си бях поставила в началото на тази една година на мандата, за първата година постигнах тези неща, които си бях поставила за цел.
Водещ: Всичко? На 100%?
Лиляна Павлова: Всичките цели, които бях поставила - първо отблокиране на Програмата за регионално развитие...
Водещ: Затова ли вашият рейтинг е толкова висок все непрекъснато? И аз се чудя „Алфа Рисърч"...вдигате винетките, Лиляна Павлова все на първо място. Хората се чудят как е възможно това да се случва. Казвам го абсолютно сериозно...
Лиляна Павлова: Стараем се да си вършим работата. Отблокирахме средствата, отворихме новата програма, довършихме магистралите, които ги заварихме както ги оставихме в предишния мандат. Мисля, че трябва да бъдат отчетени усилията не само лично моите, на целия екип, на пътната агенция, на управляващия орган, на цялото министерство.
Водещ: А догодина, следващата година? По-амбициозна ли е програмата или не чак толкоз?
Лиляна Павлова: Ние имаме все пак 4-годишна програма и нея изпълняваме. Аз се надявам, че следващата година вече сме почти на финалната фаза приключваме водната реформа.
Водещ: Какво ще рече това водната реформа?
Лиляна Павлова: Водната реформа - това, което е необходимо като условия за България, за да получи европейски фондове. Промяна в начина на тарифиране, предоставяне на услугите, обединяване и окрупняване на операторите и за да може да има по-добра реинвестиция от самите ВиК-дружества. Реформа в кадастъра. Какво имам предвид? Така наречените карти, земеделски карти на възстановена собственост, да ги налеем, да имаме електронна база данни, а с кадастъра да имаме по-добро кадастрално покритие и всеки да може и онлайн, от София да си извади справка. Да си извади справка за имота независимо къде се намира той. Тук със сътрудничество с колегите от земеделието да обединим нашата информация, най-накрая и нашата държава да има един сравнително добре развит кадастър и една услуга във всяко населено място електронна.
Водещ: От 2002 г. си говорим тук в България за електронно правителство, за електронни услуги, за невлизане по разни институции...
Лиляна Павлова: Малко по малко вървим натам.
Водещ: Дано сме живи да го видим, както се казва.
Лиляна Павлова: Е, нека да сме по оптимисти. Поне реалисти.

Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството

БНТ, „Още от деня"