Факти за морския газопровод „Южен поток“ и енергийното законодателство на ЕС

/КРОСС/ 1. „Третият енергиен пакет" регулира въпрошния газов пазар на ЕС

През 2009 г. Европейският съюз прие т. нар. „Трети енергиен пакет", който е поредица от закони на ЕС, насочени към създаването на вътрешен пазар за електричество и природен газ в Европейския съюз. За сектора на природния газ, най-важната част от Третия енергиен пакет е Директива 2009/73/ЕС която третира общите правила за вътрешния пазар на природен газ, т.нар. Трета газова директива. Целта й е създаването на напълно функциониращ вътрешен пазар, именно чрез по-добра интеграция на газовите транзитни системи на държавите-членки.

Третата газова директива постановява, че преносните газопроводи не трябва да бъдат притежавани от доставчици на газ и че операторите на газови транзитни системи трябва да предлагат своите капацитети на други пазарни играчи по честен и прозрачен начин. Тези принципи са известни като „Отделяне на собствеността" и „Достъп на трети страни". При определени условия са възможни изключения от тези правила.

Третият енергиен пакет изисква също така вътрешните системни газопроводи да предлагат капацитет за обратен поток така, че газ да може да се транспортира и в двете посоки между страни-членки. По този начин по-добре ще бъдат свързани националните преносни системи и ще се създаде един истински интегриран пазар.

2.Извън обсега: морските газопроводи към ЕС

Целта на Третия енергиен пакет е създаването на напълно функциониращ вътрешен пазар за електричество и природен газ чрез интеграцията на преносните системи в страните-членки. Третият енергиен пакет регулира функционирането на вътрешния газов пазар в ЕС; той не регулира газопроводите за внос на газ от страни извън ЕС.

Морските газопроводи, които доставят природен газ в Европейския съюз от трети страни, но не са част от вътрешния газов пазар на ЕС, не попадат под неговата юрисдикция. Това е и случаят с морския газопровод „Южен поток", който няма да е газопровод, основно попадащ във вътрешния пазар (всъщност, ще идва от трета страна), нито пък ще бъде интегрална част от вътрешната пазарна инфраструктура.

Морската част на „Южен поток" ще завършва на външна граница на газопреносната система на ЕС и няма да бъде част от нея. Това става ясно, ако бъдат разгледани техническите спецификации на проекта:

Първо, морската част на „Южен поток" ще внася газ от Русия в Европейския съюз. Доставките ще протичат само в една посока. Тя не е междусистемен газопровод между държави-членки на ЕС в смисъла, заложен в Третата газова директива.

Второ, морските газопроводи са проектирани за експлоатация при изключително високо налягане, много ниски температури и редица други технически спецификации, които са различни от тези при преносните системи.

Поради тези две основни причини няма свързващи точки между морския газопровод „Южен поток" и други газовопреносни мрежи, докато не бъде достиганата точка за „разтоварване". Това е възможно единствено на българския бряг, където газът може да бъде включен в газопреносната мрежа на ЕС. От техническа гледна точка е практически невъзможно да бъдат покрити изискванията за достъп на трети страни до морски газопроводи.

Важно е да се отбележи, че прилагането на „Третия енергиен пакет" към даден газопровод зависи от това, дали и как той взаимодейства с газопреносната система на ЕС, а не дали пресича територията на страна-членка. Морската част на „Южен поток" ще спира на външна граница за газопреносната система на ЕС и няма да бъде част от нея. Фактът, че завършва на няколко километра навътре в българския бряг е единствено техническа необходимост.

Европейският съюз прилага подобен подход към пристанищата и летищата, които също се разглеждат като „външна граница на ЕС", въпреки че физически са разположени в територията на съюза.

Този подход към инфраструктурите за внос на газ е широко прилаган към редица газопроводи, в това число към:

• „Зелен поток", който свързва Либия и Италия
• Газопроводът „Магреб", който свързва Алжир с Испания, пресичайки Мароко
• Газопроводът „Трансмед", който доставя газ от Алжир до Италия, пресичайки Тунис
• Планираният газопровод „Галси", който трябва да свърже Алжир и Италия.

Морският газопровод „Южен поток" не се различава от гореспоменатите в този смисъл. Затова той не попада под юрисдикцията на Третия енергиен пакет. Логично, това означава, че не се изискват изключения от тези правила, напр. по отношение на „отделянето на собствеността" и „достъпа на трети страни".

Гореспоменатата действаща Европейска юридическа законодателна практика предполага, че приложението на Газовата директива спрямо морските газопроводи ще наруши принципа на ЕС за равнопоставено третиране, тъй като тя не се прилага нито от ЕС, нито от държавите-членки спрямо газопроводи, внасящи природен газ от трети страни, които ефективно навлизат през външна граница на ЕС.

Това не изключва прилагането на други съответни закони, които са приети на ниво ЕС, напр. законодателството, засягащо Оценките на въздействието върху околната среда и публичните търгове. Напротив, морската част на „Южен поток" стриктно се придържа към приложимото Европейско и национално законодателство и съответства на най-високите международни стандарти.