Пеевски чака нашето извинение

/КРОСС/ Делян Пеевски поиска да му се извиним. Това беше върхът на неадекватността и цинизма в следизборната нощ: „Ако бях чул някакво обвинение, бих се оттеглил като цяло от политиката... И през това ще мина, но когато всичко свърши, кой ще ми се извини?" Чувал само: „Пеевски, Пеевски... кой, кой...?" И не чул нито едно стойностно обвинение срещу себе си. Дебелоочието, дебелоочието е обвинението! Същото това дебелоочие, с което в следизборната нощ задаваше този въпрос!

Пеевски не усеща дебелоочието като недостатък, защото е заобиколен от дебелооки и дебелокожи хора, които не чуват многомесечните протести и освирквания, на каквито не е било подлагано нито едно друго българско правителство. Нито едно правителство не е съставяно по този задкулисен, циничен и безскрупулен начин. И първото решение на това правителство беше задкулисния избор на Пеевски. Така Пеевски стана символ на дебелоочието, некомпетентността, арогантността и наглостта. Пеевски стана събирателен образ на монополизма и олигархията. Пеевски стана събирателен и емблематичен образ на озлочестения и провален български преход. А въпросът „Кой предложи Пеевски?" стана лайтмотив на протестите.

В този смисъл на евроизборите се потвърди това, което бях писала през есента на миналата година, когато протестите започнаха да утихват - че те утихват само външно. Защото хората се измориха, изгубиха надежда, защото виждаха, че насреща си имат хора без сетива, без морал, без достойнство. Не човеци, а комунисти. И писах тогава, че протестите само външно утихват, но вътре в нас гневът и несъгласието остават. Че никога няма да се примирим с безчовечието, защото е противно на човешката природа. През цялата изминала година всички социологически агенции, дори тези, които прогнозираха победа на БСП, показват, че почти три четвърти от българите не подкрепят правителството, искат оставката му и предсрочни избори.

Правителството остана глухо и сляпо за волята и протеста ни. В продължение на една година управляващите провеждаха зверска пропаганда против предишните управляващи. Да, предишните управляващи имаха много трески за дялане. Но не повече от по-по-предишните, тоест днешните. И въпреки тази чудовищна пропаганда или „ваденето на зъби", както го нарече един самозабравил се ренегат и зам.-председател на парламента и на ДПС, въпреки арогантността и манипулациите на тази незапомнена в българската политика пропаганда, управляващите загубиха изборите катастрофално. Подведомствените им социологически агенции провеждаха проучвания с неуморна честота - почти всяка седмица, като уверяваха неуморно и прокобно избирателя, че победата на управляващите е неминуема и неизбежна. Водени от Гьобелсовия принцип за ефекта от повтаряната лъжа, втълпяваха манипулативните проценти по всички медии. Медиите на медийния монополист Пеевски разбира се бяха най-неуморни. Плашеха ни с тези, които преди това ни били „страхували". Тази нечувана и непозната досега дори в България креслива пропаганда в края на краищата не успя.

Ако не друго, през изминалите трудни години на прехода, българският народ се научи да разпознава лъжците и крадците. Научи се да разпознава, че крадецът е този, който вика: „дръжте крадеца!" Научи се да разпознава от кого да се страхува. Дори „червените бабички" започнаха да проумяват, че тяхната партия не мисли за тях. Това е причината за ниската им активност на тези избори. И на следващите. Не защото изборите били европейски. Не защото не успели да ги мобилизират да гласуват.

Верни ще им останат само тези, които съвсем не могат да се ориентират, защото са с образование основно и по-ниско от основното. Диаграмите показват, че най-много избиратели с най-ниско образование са сред червените гласоподаватели. Не се отнасям с неуважение или пренебрежение към хората с ниско образование. Но когато тези хора са групирани преобладаващо в бившата комунистическа партия, виждаме, че това става опасно за страната. Защото с гласовете си те помагат на власт да бъдат олигарсите, а в резултат на това техните собствени деца и внуци да си търсят работа и препитание в Европа. В същата тази Европа, срещу която те говорят.

Същите избиратели сътвориха и феномена на изборите - 15/15 - за по-сигурно гласували и в квадратчето, и в кръгчето. За да спечели тяхната партия! В резултат на това спечели Момчил Неков и дори измести лидера на европейските социалисти. „Щастливец 15" било техническа грешка. Ами защо избирателите на друга партия не направиха подобна техническа грешка? Грешката не е техническа, а е грешка в мисленето. Грешката в мисленето направи щастливеца Неков евродепутат, но години наред вече прави нещастен цял един народ!

"Знаете ли колко е хубаво чувството да имаш думата да говориш, а другарят Станишев да ви слуша!" - закачливо подхвърли щастливият евродепутат. Дано да послуша другарят Станишев, ама надали. Но весело и радостно е, че преференциалното гласуване проработи именно по този начин, по рецептата на „Щастливец 15" - „да се пие био отвара 2 пъти по 15 капки". Рецептата подейства, но благодарение на тази „техническа грешка" много хора се убедиха, че преференциалното гласуване работи, убедиха се, че има смисъл, че дава надежда. Засега ефектът е, че Станишев е отхвърлен като водач от собствената си партия. Дано на следващите избори повече хора да се възползват от възможността за преференциално гласуване, но да го направят умно и с мисъл, а не както го направиха сега нискообразованите избиратели.

Ние пък да не се водим по прогнозите на разни сови, аписи, галъпи и медиани, а да мислим с главите си - на тези избори показахме, че можем. Да не бъркаме основното с второстепенното - да не забравяме, че на българска почва виреят много вредни плевели, но най-вредният е червеният. Да не забравяме, че единственото противодействие на упоритостта на плевелите е упоритостта на тяхното плевене. Да не се захласваме по красиви лозунги - и без това всички примамливи лозунги вече са обсебени от Бареков. Толкова години вече ни лъжат по схемата на телефонните измамници - май е крайно време вече да сме разгадали тази схема. Обидно е някак си, ако не сме.

Още две хубави новини ми идват наум. С усмивка посрещнах решението на Пеевски да се откаже от мандата си на евродепутат. Независимо какви са мотивите му, по-достойно и по-представително е за България. Другата добра вест пак е от него - на пресконференцията той съобщи, че в „депутатския му проект" не влиза посещение на Народното събрание. Ние пък му казваме, че няма да ни липсва.

От нас зависи в следващото Народно събрание да изберем достойни хора. За да бъде Народно събрание. Така ще се извиним на прокудените си деца, на озлочестените си родители. И на България.

Автор: Теодора Димова, Портал Култура