114 години от смъртта на Петко Войвода

/КРОСС/ Днес се отбелязват 114 години от смъртта на Капитан Петко Войвода (Петко Кирков (Киряков) Калоянов (Петко Каракирков) - български хайдушки войвода и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България, защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османска Турция.

За една от най-ярките личности в историята на национално-освободителното движение в Тракия, най-популярният тракийски бунтовник, революционер и войвода, за когото народът е запазил незаличими спомени и възпял в песните и легендите си разказва в едноименната си книга Николай Хайтов. По негов сценарий е създаден в 12 серии биографичният телевизионен сериал "Капитан Петко войвода". Режисьор е Неделчо Чернев, а оператор - Димо Коларов. Васил Михайлов изпълнява главната роля, която му отрежда Голямата награда на Филмовия фестивал във Варна.

В чест на Капитан Петко Войвода има издигнати над 22 паметника в България - в Чепеларе, на Бунарджика в Пловдив и други. През 2004 г. в родното му село Доган Хисар в частен имот е открит негов паметник, издигнат от признателен грък. По случай 160-годишнината от рождението на войводата на 2 декември 2004 г., на хълма Джаниколо в Рим бе открит друг негов паметник, редом с този на Джузепе Гарибалди.

Петко войвода е роден на 18 декември 1844 г. в българското село Доган Хисар (днес Есими), разположено в Беломорска Тракия на 26 километра от Дедеагач, днес гр.Александруполи, което след Първата световна война, по силата на Ньойския договор, остава в Гърция.

Майка му се казва Груда, от известния род на Калояновци, а името на баща му е Кирко. Има 8 братя и сестри. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. Това е решаващото събитие, което подтиква младия Петко да организира малка хайдушка чета, с която действа в родния си край.

Две години по-късно, през 1863 г., Петко войвода е заловен от турските власти, но успява да избяга и подновява хайдушката си дейност. През есента на 1864 година войводата пристига в Атина и става слушател във Военното училище.

След краткия си престой в Гърция заминава за Италия и в началото на 1866 се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата "гарибалдийска дружина" в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание.

При пристигането си на остров Крит, на българския революционер е възложена мисия с малък самостоятелен отряд да действа в района на планината Шилик.

След потушаването на въстанието предприема пътуване до Египет, Франция и Италия. Известно време се установява в Атина, откъдето разпространява възвание към сънародниците си за освобождение на целокупното си отечество.

През 1869 година организира отряд, с който по-късно се включва в Руско-турската освободителна война (1877-1878).

Към дружината на капитан Петко, която се сражава за освобождаването на Родопите, се присъединява и четата на Крайчо войвода.

През 1880 година се премества във Варна, където година по-късно се оженва за втори път за Рада Кравкова от Казанлък.

Петко войвода е съосновател през 1896 година във Варна на тракийската организация "Странджа", за защита интересите на българското население, останало след Освобождението в пределите на Турция. Днес тя носи неговото име. Той е и сред основателите на Демократическата партия във Варна.

През 1892 г. Петко войвода, който е русофил, е обвинен в опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Арестуван е и интерниран в Трявна.

Осем години по-късно, на 7 февруари 1900 г., умира и бива погребан във Варна.

На 18 декември миналата година 169 години от рождението на Капитан Петко войвода честваха в различниградове. Факелно шествие поведоха във Варна.

Паметта на войводата почитат и редица българи в социалната мрежа Фейсбук.