Петльовден е, свършват нечистите дни

/КРОСС/Според календара на българските народни празници и обичаи днес, по стар стил, е Петльовден.

Празникът е познат под различни имена, което се дължи на съвпадането на датата на неговото честване с датата на християнския празник, почитащ паметта на Св. Евтимий Търновски.

Петльовден е празник за момчетата и мъжките рожби. Момче от къщата трябва да заколи петел на прага на дома си. С кръвта му се прави кръстен знак на входа да дома, а главата се забучва на видно място до вратата. Краката на петела се изхвърлят на покрива на къщата. Перата се запазват, за да бабуват с тях жените и да лекуват децата си.

Закланият петел се изхвърля ритуално извън двора, след което се прибира обратно и се вари цял. Сварената птица се раздава по съседите за здраве на мъжките деца в къщата. В някои села се колят кокошки за здравето на женските рожби.

Този обичай е езически и има няколко версии за произхода му. Според някои хипотези жертвоприношението се прави за здраве. Според други обичаят е свързан с отвличането на деца еничари от кърджалиите. Те минавали от къща на къща и принуждавали бащите или да дадат синовете си, или да ги убият собственоръчно. Убивайки петела и правейки с неговата кръв знак на вратата, бащите заблуждавали турците, че са погубили децата си, докато те били скрити и живи и здрави.

Преданията разказват следната 300 годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък - кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.

Самото название Евтимовден почти не е регистрирано за сметка на неговите производни: Евтимя (Котел); Ихтим, Ихтимя, Хетим (с. Козичино, с. Голица); Ихтиман (Карнобат и околните села), Евтимиювден и подобни (селата Риш, Александрово, Веселиново, Богданово, Жребино и др.). Името Петльовден се употребява главно в селата Голица, Козичино, Венелин, Генерал Кантарджиево, Кичево и др.). В Карнобатско е познат и като Петеларовден; Петлешковден - в някои бургаски села (Присад, Зидарово); Петелковден (Падина и др., Варненско); Петловден (Котел и околните села). Някъде (селата Деветак, Деветинци, Железник и др.) празникът е наричан и Св. Черна, тъй като там се коли задължително черен петел.

В Котленско и Карнобатско празникът е по-познат с имената, производни от Евтимий, докато във Варненско и т. нар. вайковски села (Голица, Козичино и др.) с производните от Петльовден.