Излизат "песничките" на Валери Петров

/КРОСС/Пет месеца след кончината на големия Валери Петров излизат негови непубликувани текстове.

За подготвянето на книгата съобщи броени дни след като Валери Петров си отиде неговият издател Иван Гранитски. Това, по дуучите му, е било предсмъртното желание на писателя - да бъдат публикувани всички неиздадени до август миналата година трудове на автора в отделена книга.

Геният Валери Петров писал до последния си дъх и се канел да издаде нов том с творбите си.

„Песнички, събрани от сцени и екрани" обаче сега излиза не посредством издателство "Захари Стоянов", а издателство "Милениум".

Валери Петров почина на 27 август на 94-годишна възраст.

В „Песнички, събрани от сцени и екрани" поетът е включил своите поетични истории от игрални и документални филми, пиеси, спектакли. Направил го е по молба на поета Недялко Йорданов.

„Драги Недялко, не се уплашвай от обема на пратката! Изпращам ти много повече неща, отколкото ти искаше и отколкото аз си представях, че имам. Оказа се, като почнах да се ровя в старите си работи, че успоредно с другите, уж по-важни неща, съм написал сума ти текстове и текстчета за песни (покрай някой филм, някой спектакъл и т.н.), доста от които дори са останали неизползувани, докато други са минали бързо с филма, пиесата, спектакъла. Толкова много са, че дори почвам да си мисля дали не би могло да се направи от тях една самостоятелна книжка...", пише Валери Петров в писмо до Йорданов. За тези свои текстове поетът, прочут със своята непретенциозност, отново е скромен. Той би искал те да се отпечатат с по-дребен шрифт, за да си личи, че „става дума за отваряне на старо чекмедже, а не са нова проява".

Текстовете в книгата са създадени за игралните филми „Летящият човек" на режисьора Янко Янков, „На чисто" на Леон Даниел, „Откъде се знаем" на Никола Русев, „С любов и нежност" на Рангел Вълчанов, от документалния „Жената у нас" на Янко Янков, за пиесите „Честна мускетарска", „Сняг", „Когато розите танцуват", за Шекспировите представления „Крал Лир", „Напразните усилия на любовта", „Веселите уиндзорки", за спектаклите на в. „Стършел", „Приказките на Киплинг", „Театър - любов моя!", за детската пиеса „Мехурчета-смехурчета" и други, които така и не са били изпяти или рецитирани пред публика.

Предговорът е от поета Недялко Йорданов. Той разказва за своята първа среща с Валери Петров - първо с негова апокрифна любовна поема, а години по-късно и с него самия в дома му на столичната ул. „Елин Пелин". Напомня как след като Петров е бил уволнен и изключен от партията, яростно се захваща да превежда Шекспир.

Корицата е на Ина Бъчварова и Владимир Венчарски.