Българка спечели престижна награда за кино в САЩ

/КРОСС/ „Космонавт без сливици не може". Така започва разказът на Петя Ангелова.

Тя мечтае да лети в космоса. Но съдбата обича да ни напомня, че това, което искаме невинаги е най-доброто за нас. Така неведомите пътища ще я отведат до една награда, която тя никога не е очаквала.

Нейният филм „Вино от глухарчета" спечели наградата North Beach American Film Festival за най-добър експериментален филм. Как се стига до такова признание, за трудностите, вдъхновението и това, което научаваш за себе си, докато преодоляваш трудности, Петя разказва за Vesti.bg и Вдъхновените.След като се отказва от мечтата да стане космонавт, пътят на Петя изглежда предопределен. Първо завършва езикова гимназия в родния й Пловдив, а след това записва специалност Международни икономически отношения.

Разликата между случайност и предопределеност обаче ще се окаже решаваща за професионалния й път. Една среща ще отведе Петя в телевизията. „И така до сега...С няколко филма, над 600 предавания като режисьор и водещ." Така се стига до последния й филм „ Вино от глухарчета", който не остава незабелязан.

Петя обаче признава, че трудностите по пътя не са били никак малко.

„Първо, никак не беше лесно да се намери финансиране на проекта", разказва Петя. „Да правиш филм с малко средства и почти сам не е лесно..." Колкото и невероятно да звучи, Петя пътува сама из Щатите, за да снима и, разбира се, разчита на помощ от най-близките. „Брат ми живее в САЩ и много ми помогна морално, финансово и дори беше оператор на част от филма. Лентата е заснета в САЩ. Пътувах сама, бях освен всичко друго и оператор."Вино от глухарчета" на Рей Бредбъри ще се окаже крачка напред за Петя към големия успех.

„Книгата на Рей Бредбъри е изключително красива и вдъхновяваща", споделя Петя и допълва: „Там открих собствената си представа за това как трябва да гледаш на живота, на пътуването през времето, което имаш, на живота като пътуване."

Хармония между това, за което мечтаем и живота, който живеем. Това иска да покаже Петя с нейния филм.

„Вино от глухарчета" е филм, който цели да покаже, че смисълът на пътуването е да хармонизираш въображението си с реалността - вместо да мислиш как нещата могат да бъдат, да ги видиш такива, каквито са. Да покаже, че една дестинация никога не е място, тя е нов начин да видиш нещата", разказва още режисьорката.

„Амбицията на този филм е да покаже колко много има да се открие, да се въобрази и да се изпита в страната на неограничените възможности или в която и да е друга страна, да покаже важността на нещата които правим за първи път.

Да документира онези важни и запомнящи се случки, които по късно се превръщат в легенди. Да покаже умението да успееш да сграбчиш онзи крехък, нежен миг и да го запечаташ в бутилка", разрива още за Вдъхновението си Петя. Тя го намира в „красивото, доброто, божествената частица във всичко и всеки. Таланта на другия. Самият живот."

Явно погледа на Петя за живота се оказва вдъхновяващ за журито на кинофестивала North Beach American Film Festival.„Изпратих филма „Вино от глухарчета" и когато ми съобщиха, че е номиниран да се състезава за голямата награда бях изключително щастлива. Само по себе си това е голям успех за българското кино, за България. Това да грабна наградата за най- добър филм съм си го мечтала, но не мислех, че ще я присъдят на неизвестна за тях българка. И о, чудо! Наградата е моя! Явно е, че филмът е добър. Най- добрият на фестивала."

Петя споделя, че това е най-големият връх в кариерата й до този момент.

Премиерата на „Вино от глухарчета" за българската публика ще се случи на 17 септември от 20:30 на Римския стадион по време на Празниците на Стария град в Пловдив.

Петя благодари на преподавателите си от Нов български университет: проф. Людмил Христов, който е и консултант на проекта; проф. Марияна Евстатива-Биолчева, проф. Светла Христова, проф. Божидар Манов, проф. Иван Георгиев-Гец, който ни напусна през 2015 година.

Докато снима филма Петя открива за себе си, че може да се справи с много повече трудности, отколкото е очаквала. А ние можем само да си припомним как да затворим лятото в бутилка, така че да открием вдъхновението, дори в дните, които не са толкова светли.