Най-доброто място да търсим живот е система с две планети в обитаемата зона

/КРОСС/Човек може да се почувства малко самотно, когато погледне към небето и се замисли, че Земята е единственият обитаем свят в района. Нашата изолация обаче може би е по-скоро космическо изключение. Всъщност, съвсем възможно е световете, на които има живот сред галактиката, да вървят по двойки.

Звучи доста странно и необосновано - все още не сме открили нито една обитаема планета. А сега говорим вече за две. Един интригуващ нов научен труд, дело на астрофизика Джейсън Стефен от Университета на Невада и Гонджи Лий от Центъра по астрофизика в Харвард, показва, че най-доброто място да търсим живот е система с две планети в обитаемата зона. Причината? Микроорганизмите биха могли да се пренасят от единия свят в другия и съответно да увеличават шансовете си да оцелеят в случай, че единият свят умре.

През последните пет години „Кеплер" - мисията на NASA, посветена на търсенето на обитаеми планети - успя да открие хиляди светове, много от които са скалисти и с размера на нашата Земя. Позовавайки се на тези данни, астрономите вече вярват, че вероятно съществуват 1 млрд. планети, които може да са като Земята и които да се намират в обитаемата зона, която не е нито прекалено студена, нито прекалено гореща. Както изследователката на екзопланети Лиса Калтенегер обича да казва - „статистиката, за щастие, е наистина на наша страна.", пише сп. "Обекти".

Разбира се, да намериш скалист свят с размер на Земята не е равнозначно на това да откриеш живот. За да направим последното, ще трябва да погледнем по-задълбочено към тези далечни планети. А това е нещо, което следващото поколение космически телескопи ще успеят. Кои планети обаче е редно да проверим първо?

Вероятно ще трябва да насочим взора си към звезди с планети, които са близко една до друга. Кеплер вече откри системи с двойки планети, чиято орбита се различава с по-малко от 10 процента (няколко пъти по-близки от разстоянието между Земята и Марс). Ако подобно космическо сдвояване се случи на правилното място, тези два свята могат да си помагат един на друг в поддържането на живот, убедени са Стефен и Лий.
Причината за това се крие в литопанспермията - един (теоретичен) процес, при който микробиологическия живот пътува между планетите посредством комети, астероиди и изхвърлени частици. Някои учени вярват, че животът на Земята може да е пристигнал на нея именно по този начин. Или че измъкнали се от планетата ни частици може би са „заразили" покрайнините на Слънчевата система с земни микроби преди много време.
Докато обаче формите на живот ще трябва да са наистина устойчиви, за да могат да преживят пътешествие от Земята до Европа - пътуване, което ще продължи милиони години - две планети, които са близко една до друга, биха имали възможност да обменят организми помежду си лесно и често. Енергията на удара, необходима да пренесе скали от единия свят на другия, трябва да е относително ниска. Освен това облъчването на студ и радиация в космическото пространство ще е съвсем кратко. Нещо повече - вследствие на начина, по който останките от подобни удари пътуват, Стефен и Лий показват, че материалът, изхвърлен от една планета, може да попадне на съседен свят на няколко места едновременно.

Това означава, че ако смъртоносен астероид удари планета, в чието съседство има свят, годен за живот, останки от скалата могат да се озоват в космоса и да заселят „съседа" с извънземна бактерия. В пресконференция на 1 декември тази година Стефен заяви, че подобни процеси означават, че „бремето да преживееш подобни катастрофални събития се споделя между множество планети в една и съща система".
„Многообитаемите системи могат да имат микробиологично семейно дърво с корени и клони едновременно и на две различни планети - допълва Стефен. - Системи като тези, които сме проучвали, са един от възможните сценарии, в които живот - в частност разумен - може да съществува на две места едновременно в една и съща система."

Това е една доста интригуваща идея. Тя обаче е напълно спекулативна. Поне на този етап. „Кеплер не е открил много планети-кандидати в обитаемата зона. Освен това само малка част от тях биха паснали на конкретната орбитална конфигурация, която обсъждаме в момента - коментира Стефен пред Гизмодо. - Но дори и 0.1 процент от системите да имат множество планети в обитаемата зона, то това означава, че потенциално може да има стотици милиони на други места."

Сега Стефен и колегите му се подготвят да проучат данните, които мисията TESS на NASA ще събере. Целта й е да проучи близките звездни системи за планети, сходни на Земята. Много скоро вероятно ще знаем колко често срещани са тези многопланетни системи.

Кой знае, може и да извадим късмет и да открием не един, а два потенциални космически свята, които един ден да наречем дом. Някой най-добре да започне да строи космически кораб, който ще ни отведе там.