Сериал от гафове

/КРОСС/ Росен Плевнелиев съзнателно е приел ролята на защитник на ГЕРБ и последователно я отстоява във времето. За съжаление, тя не отговаря на позицията на президент на България, но Плевнелиев така разбира и прави нещата. Казусът с разпределението на квотите в ЦИК е поредният случай, когато държавният глава отново не пожела да влезе в ролята на арбитър.

Гаф е допуснат още при правенето и приемането на Закона за изборите, който предоставя възможност за такова противоречиво тълкуване. Така че формално всъщност и двете страни в конфликта - ГЕРБ и ДПС, имаха право по отношение на ЦИК. В случая двете партии имаха спор помежду си коя от тях да има още един представител в избирателната комисия и

би следвало президентът да бъде арбитър в него

за да се изчистят нещата, а не да ги предрешава в полза на един от двата политически субекта. Отказът на Плевнелиев да промени своя указ показва, че той е адвокат на ГЕРБ и защитава позициите си от гледна точка на интересите на излъчилата го партия. Не мога да кажа дали от ДПС ще поискат импийчмънта му, това е тяхна инициатива и те трябва да го решат. По отношение на ветрогенераторите и фотоволтаиците позицията на Плевнелиев винаги е била една и съща. Той

защитава частен бизнес за сметка на общия интерес

като в тази си дейност отново е последователен. Гафът с "тайната" среща на Плевнелиев с шефа на ЕВН във Виена говори още по-зле за него и за машинациите, които прави. Президентът всекидневно твори гаф след гаф.
Но така или иначе сега ние имаме този президент и трябва да се съобразяваме с него. Позицията на Плевнелиев спрямо Украйна показва същото поведение. Той застава в една крайност и говори неща, каквито не би трябвало да казва един държавен глава. Позициите на Плевнелиев са по-скоро журналистически с определена пристрастност, отколкото с отговорността на държавен глава. С тях той ангажира основни институции и страната ни с едни доста сложни отношения. Изказването на Плевнелиев на лекцията му във Виена, в което определя Русия като агресивна страна, която може да окупира и България след Крим, е непремерено и неадекватно. Още повече, че към този момент той няма позицията на останалите родни институции, както и не е наясно с мнението на българите за случилото се. Плевнелиев се опитва да изпревари събитията и да приема крайни позиции, които обаче няма да доведат до нищо добро за България. Президентът вече е проиграл шансовете си да бъде национален политик. Половината от мандата му вече изтече, а това, което той твори всекидневно, не може да се тълкува като национално отговорно. Цялостната линия на поведение, която Плевнелиев следва, показва, че той няма политическо бъдеще.

Коментар на социолога Васил Тончев за "Стандарт"