Къщите с най-голям относителен дял сред новопостроените сгради в края на 2015г.

/КРОСС/ По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2015 г. е 661, а новопостроените жилища в тях са 2 180. Спрямо четвъртото тримесечие на 2014 г. сградите са с 59 по-малко, или с 8.2%, а жилищата в тях намаляват със 115, или с 5.0% (фиг. 1).

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2015 г. със стоманобетонна конструкция са 68.2%, с тухлена - 28.1%, с друга - 2.3%, и с панелна - 1.4%.

Според разпределението на новопостроените сгради по вид най-голям относителен дял имат къщите (73.3%), следвани от жилищните кооперации (12.7%). В сравнение с четвъртото тримесечие на 2014 г. се наблюдава увеличение само в броя на новопостроените сгради от смесен тип.
Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна - 92 сгради с 374 жилища в тях, Бургас - 71 сгради с 440 жилища, и Пловдив - 67 сгради с 294 жилища.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (38.5%), следвани от тези с три стаи (33.1%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 4.2%.

Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през четвъртото тримесечие на
2015 г. е 207.8 хил. кв. м, или с 2.6% повече в сравнение със същото тримесечие на 2014 г., докато жилищната площ намалява (с 8.0%) до 121.4 хил. кв. метра.
Средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 88.2 кв. м през четвъртото тримесечие на 2014 г. на 95.3 кв. м през същото тримесечие на 2015 година.
Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е отчетена в областите Монтана - 157.1 кв. м, и Плевен - 153.1 кв. м, а най-малка - в областите Бургас - 71.4, и
Кюстендил - 71.8 кв. метра.

Фиг. 4. Обща полезна и жилищна площ на въведените в експлоатация
новопостроени жилища по тримесечия

Методологични бележки

Статистическите данни за новопостроените жилищни сгради и жилища са разработени на базата на тримесечна информация, получавана от общинските администрации.
В обхвата на наблюдението се включват новопостроените жилищни сгради с одобрен приемателен протокол обр. 16 или издадено разрешение за ползване съгласно
Наредба № 2/31.07.2003 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Жилищната площ включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за дневно престояване, стаите, ползвани като работни кабинети и библиотеки на научни работници, гостните, холовете, но не включва площта на кухните. Спомагателната площ включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им. Площта на кухните над 4 кв. м е посочена отделно.
Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ и площта на кухните.
Средната полезна площ на жилището е отношение на полезната площ към броя на жилищата.